МВР отново е врящ казан. Реформата, направена от ГЕРБ, е създала напрежение между различните категории служители и на практика доволни няма. Това разкри омбудсманът Мая Манолова, която е получила десетки жалби. Служебният вътрешен министър Пламен Узунов още не беше прекрачил прага на кабинета си, когато също се включи в отбора на хората, които обявиха реформата в МВР за вредна.

Преди това за тези проблеми в общи линии се говореше само в полицейските форуми. Но пък оттам можеше лесно да се разбере, че става дума за сериозно напрежение заради промените, влезли в сила от 1 февруари. Полицаите се оплакваха, че те са създали



разлики от по неколкостотин лева в месечните заплати



на служители, изпълняващи едни и същи задължения. Давани бяха примери с шофьорите на някои поделения на МВР, които вече били с по-високи заплати от полицаи, които са с висше образование. Обявено бе, че ако сегашното положение остане, не е изключено новоназначени служители да получават по-големи заплати от част от ръководния състав на МВР.

Узунов отбеляза, че преназначаването в министерството води до конфликти между хората. И призна, че има множеството проблеми, произтичащи от административната реформа, че тя предизвиква дисбаланс и противопоставяне в системата на МВР - служители със средно образование, които са с трудов договор, вземат по-високи заплати от служителите с оперативни функции. "Полицаят, който е на улицата, взема по-малко пари от служителя, който е в канцеларията", заяви министърът.

Манолова атакува реформата на МВР в Конституционния съд, като поиска отмяна на част от промените в устройствения закон. Проблемни според нея са параграфи 69 и 70 от Закона за МВР. Първият се отнася до преобразуване в служебни правоотношения по Закона за държавния служител на част от състава, а вторият - за преобразуване в трудови правоотношения по Кодекса на труда на служители в МВР на друга част от състава.

"Това води до хаос, объркване сред служителите и засяга престижа и авторитета на службата.



Работещите в МВР губят мотивация,



защото е нарушено чувството за справедливост", посочва Манолова.

Скоро решение на КС не може да се чака. Но дори съдът да се съгласи с тезата на Манолова, опасността системата да стигне до още по-голям хаос е съвсем реална.

През 2015 г. бе направено разделението на служителите в системата на три групи. В първата влизат полицаите и пожарникарите, във втората - държавните служители, и в третата - назначените на трудов договор. Втората група запазиха досегашните си права като служители по Закона за МВР до 1 февруари. От 1 февруари те преминаха по Закона за държавния служител. Така могат да взимат повече пари от първата група - тези, които са на улицата, на терен, оперативните. И какво може да оправи едно решение на КС в случая?

Предишното управление тръгна амбициозно да променя системата. Въпросните изменения предвиждаха



рязане на получаваните обезщетения при напускане,



намаляване на отпуските, отделянето на полицаите от администрацията при получаваните екстри по време на работа и при пенсиониране, пожарната да стане изпълнителна агенция, назначенията да се правят не от министъра, а от главния секретар и т.н. След протести от синдикати и политически игрички, включително и вътре сред самите управляващи, от реформата на практика не остана нищо. Капитулацията бе аргументирана с това, че "дестабилизирането на системата на МВР създава рискове за държавата и гражданите".

Сега служебният вътрешен министър пусна за обществено обсъждане две наредби - за условията и реда за изплащане на обезщетения и за размера на заплатите на държавните служители в МВР. Бе направен опит да се внуши, че едва ли не те биха могли да решат проблемите. Но на практика те не променят нищо - поне що се отнася до размерите на основните заплати.

В крайна сметка реформа в МВР няма. Има нескопосан опит за полуреформа, която не само не решава натрупалите се проблеми, но и създава нови.