Силно доказателство за общите корени на европейската култура е образът на селския идиот, който присъства във фолклора на всички държави от ЕС. Има го в приказки, народни песни, пословици и поговорки. Във всеки европейски език може да се открие негово превъплъщение. Френското издание на интернет речника Wiktionnaire посочва няколко вариации: village idiot (английски), landsbytosse (датски), tonto del pueblo (испански), scemo del villaggio (италиански), селска будала (македонски), dorftrottel (немски), falu bolondja (унгарски), kylahullu (финландски), idiot du village (френски), dorpsgek (холандски), byfane (шведски). Липсва български, ако не се брои македонският диалект, но списъкът не е изчерпателен, защото официалните езици в ЕС са повече, а изключения не са забелязани.

Персонажът е популярен, тъй като е многопластов, смешен и донякъде безобиден. Той е неделим от социалната тъкан и затова в "Уикипедия" се изтъква, че "отдавна има приемлива обществена роля като уникален индивид, който е зависим, но и допринася за социалната тъкан на своята общност". Класическа художествена илюстрация на неговия образ намираме в картината на фламандския художник Питер Брьогел Стария (известен и като Селския), наречена "Селска сватба". В нея селският идиот заема централно място и няма как да бъде сбъркан - той е обгрижван и лаком. Докато на другите още разнасят яденето, той си е опразнил паничката и чака още.



На него дават два пъти второ,



за да кротува и да не изтърси нещо излишно. Подобни сценки могат да се видят и днес на разни софри, включително и на официалните вечери на Европейския съвет.

Превъплъщения на селския идиот могат да се открият не само в конкретни лица, но и в политиките на цели държави. Те са комплексирани, наивни, плахи, стараят се да се впишат в общите норми, но все не им се получава. Стресирани са и се свиват, когато всеки присмехулник ги изкомандори.

Откакто влезе компромисно в Евросъюза и с поправителен механизъм на шията, България участва не като равноправна, а като непълноценна държава, за което много допринасят ръководителите й, обременени от съмнително минало. Техният защитен рефлекс е "Така казаха началниците в Брюксел". Това е и тяхното оръжие, когато срещнат отпор. Щом бъдат притиснати, викат Брюксел на помощ в лицето на който и да е тамошен функционер.

Служебното правителство отмени на извънредно заседание миналия петък Постановление 208 от 12 август 2016 година, прието също на извънредно заседание (четвъртък). С него се пускаше в действие "Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила". Пускаше се, но тя не действаше и за осем месеца не интегрира нито един чужденец, защото нямаше кмет, който да посмее да я приложи. Иначе зад нея стояха обещани европейски пари (по 6000 евро годишно на интегриран), заради които се понесоха вайкания:



"А-у-у, Европа ще ни накаже! Ще ни спре парите"



Ще спре нищото, защото никакви пари няма да вземем, след като гражданите не допускат изпълнението на такава наредба. Видя се в няколко населени места, където бяха направени плахи опити. Друг е въпросът, че много малко мигранти желаят да се интегрират в България, след като я прекосяват транзит, устремени към Западна Европа.

Като разбра какво се случва с хилавата му рожба, бившият премиер Бойко Борисов, който се готви да ни потрети, веднага се оплака където трябва. Нямаше време за повече и се възползва от срещата в Малта на Европейската народна партия (ЕНП), чийто председател Жозеф Дол пусна страховит "Туитър": "Правителството на България отмени постановление за интеграция на бежанците: много лоша новина срещу практиките на ЕС. Очаквам незабавна реакция на президента на България". Борисов имаше навика като премиер да дава разпореждания чрез SMS-и. Но с напредването на информационните технологии, изглежда, е започнал да канализира чужди инструкции към държавния глава през социалните мрежи. Нищо че Жозеф Дол няма такива пълномощия. Той е десният еквивалент на Сергей Станишев, който също е председател на европейско политическо семейство, но в левия сектор. Колкото Станишев може да издава разпореждания какво да прави президентът на България, толкова и Дол може да нарежда на българския или френския президент. Не се е чувало също така Станишев да търси сметка за нещо за решенията на френската държава.

Който се държи като селски идиот, сам си проси да го третират по такъв начин.



Жозеф Дол не е нито "Брюксел", нито "Европа"



На последните европейски избори отпадна от Европарламента. Но по селските въпроси безспорно е компетентен, защото е бил от 1989 до 2001 г. кмет на малкото елзаско село с 800 жители Пфетизем (Пфетисхайм). Дори след издигането си в европейската йерархия не е късал корените си със селото, защото продължава да притежава ферма. Така че няма как да не е разбрал през 2011 г. за инструкцията на френската жандармерия до кметовете в Елзас да проявяват бдителност и да сигнализират за подозрително поведение на "пришълци от източни страни и от Балканите (румънци, хървати, сърби, българи и др.)". По това време той бе председател на групата на ЕНП в Европарламента и не посмя да отправи забележка на френските власти, че излъчват "много лоша новина срещу практиките в ЕС". Сега дори не се е чувало някой да е разпореждал на българските кметове да преследват каквито и да е "пришълци", при това идващи извън ЕС. Но стъпил на съмнителна морална висота, Жозеф Дол заплашва да държи отговорен направо президента на България.



Как да постъпи правителството на Герджиков?



Да не се увлича в ролята на европейски Мунчо. Едно постановление, прието на тъмно, е отменено на тъмно. Тук трябва да се сложи точка, а не да се размазва сътвореното чрез спешни опити за поправки. Уплашено от сянката си, служебното правителство си даде срок до 7 април да преработи яловата наредба и да я приеме пак на извънредно заседание. Което означава, че ще трупа грешка върху грешка.

Дебатите във властовите структури, които предизвикват силен обществен отзвук, трябва да се водят на светло, а не да се сервират като свършен факт на обществото. Въпросът трябва да се остави на третото правителство на Борисов, което да продължи вече поетата отговорност, но пред очите на всички. То се готви да управлява в коалиция с "Обединените патриоти" и е редно да се види как заедно с тях ще убеди българските граждани да приемат нежелани от тях съжителства. Лесно е предизборно да гониш турски бабички по границата (български граждани все пак), но да видим как въпросните патриоти ще заставят кметовете да приемат мюсюлмани откъде ли не.

Междувременно общото българско законодателство функционира много добре за интеграция на чужденци, защото и досега са приемани сирийци и други граждани, които са си намерили у нас и работа, и жилища, и бъдеще за децата си. Всяко специално постановление само настройва обществото, че се гласи нещо нередно. Служебното правителство е на привършване на мисията си и няма защо да се товари със задължението да заплаква следващото, освен ако не е започнало да получава есемеси от бъдещи началници. Както е известно от европейската литература, решиш ли да бъдеш слуга на двама господари, изпадаш в комична ситуация. Като селски идиот.