През следващите месеци ще разберем дали икономическият растеж е приоритет на новото управление. То трябва да започне бързо реформи, които са предпоставка за ускорено развитие и просперитет. Нека сме наясно, че дори ако запазим примерно растежа от 2016-а - вероятно най-добрата за българската икономика след кризата, доближаването до средното ниво на доход за ЕС ще отнеме 48 години, или две поколения.

В отворения световен пазар за малка икономика като българската възможностите са на практика неограничени. За да се възползваме от тях обаче,



не е достатъчно да сме в "златната среда" -



по данъчна тежест, регулаторни бариери за бизнеса, качество на инфраструктурата, бързина на съда и така нататък. Трябва да сме сред най-добрите. Какво би могло да направи новото правителство?

България е в групата страни, за които Европейската комисия отчита прекомерни макроикономически дисбаланси. Попаднахме там заради фалита на КТБ, сега обаче трябва да демонстрираме решимост за изпълнение на препоръките. 2016 г. завърши с бюджетен излишък, а държавният дълг ни е сред най-ниските в ЕС. Време е относително добрата бюджетна дисциплина през последните години да получи някаква репутационна отплата - защото сега България незаслужено е в една група с полуфалирали страни с високи данъци и още по-големи държавни разходи. Излизането от тази група ще е потенциал за увеличаване на кредитния рейтинг, а това е силен фактор за разширяване на кръга потенциални чужди инвеститори в България.

За активизиране на политиката за привличане на инвестиции



са нужни поне две бързи стъпки



Първата е политическа - досегашният модел с агенция за инвестиции към министъра на икономиката очевидно не е ефективен. От една страна, собствените ресурси на агенцията са минимални, като тя разчита почти изцяло на възлагане на услуги по европейски проекти, а не на вътрешен експертен капацитет. От друга, потенциалните инвеститори искат да разговарят с някого с реална власт, с пряк контакт до премиера - което като че ли предполага да имаме министър на инвестициите. Ефектът от привличане на повече инвестиции може да е наистина огромен, и то в рамките на месеци и години след реализирането им. Ако например и останалите сектори на преработващата промишленост се развият подобно на производството на автомобили, машини и електрически съоръжения, може да имаме (поне) 15 млрд. лева по-висок износ всяка година.

По отношение на подобряване на бизнес средата - разглеждана най-вече като предвидимост и ефективност на дейността на публичния сектор при взаимоотношенията с бизнес и граждани - може бързо да се довършат започнати и мислени от години реформи. Вече има добри примери с въвеждане на различни информационни системи и свързване на е-регистри и бази данни, които спестяват време, пари и усилия на всички засегнати. Трябва да се ускори въвеждането на електронната идентификация на българските граждани, което ще позволи масово използване на електронни услуги и ще повиши ефективността на публичните услуги.

При данъците, осигуровките и таксите също има мегдан за промени. Ако политиката е насочена към благоприятна среда за инвестиции, предприемачество и труд, преките данъци трябва да се намаляват. Още повече че вероятно в следващите години ще се наложи да повишаваме акцизите. От преките данъци



най-много тежат осигуровките



(които теоретиците още не приемат за данък). В години на растеж на икономиката и заетостта такова намаление е възможно и няма да постави в риск бюджета. Затова е възможно още през 2018 г. осигуровките да паднат. За таксите са важни две реформи - при таксата за битови отпадъци и въвеждането на тол системата за ползването на пътна инфраструктура.

Като стана дума за инфраструктура, не е зле държавата да намери кой да я управлява по-ефективно, или поне да се поучи от успешните модели на частния сектор. Концесионирането на летища и реформи в жп транспорта са като че ли видимите големи действия. По-невидими остават например индустриалните зони. За тях правителството може да приложи добри практики от съществуващи частни проекти, доказали ефективни механизми за привличане на инвеститори. В по-общ план държавата е собственик на огромно количество активи - земя, пощенски станции, релси, пристанища, университети, научни институти. Вместо да стоят като запазени територии за трудоустрояване на наши хора, отклоняване на бюджетни средства и т.н., тези активи могат да бъдат "освободени" по начин, който да добавя стойност и да насърчи нови инвестиции. Не може да се прави наука, ако над 90% от финансирането отива за заплати. Не на последно място, много бързо трябва да се извърви пътя към либерализиран регионален енергиен пазар - както на електроенергия, така и на газ. Това ще даде предвидимост на бизнес и домакинства и ще е гарант за предотвратяване на рекет от монополистите.

Наслушахме се през последната година на



заклинания от типа на "свършиха хората"



Сега стратегиите на оцеляването са или да си "крадем" служителите, или "внос" на работна ръка. Истинските решения са отново реформи - в трудовото законодателство, в социалната политика, в използването на еврофондовете. Ако имаме гъвкав пазар на труда като в Холандия или Дания, дори в рамките на нашата демография, може да разчитаме на допълнителни 500 - 600 хиляди работещи хора. Това означава създаване на условия, позволяващи и насърчаващи различни форми на заетост на ученици, студенти, хора с увреждания, майки с малки деца, хора над 60 години, хора с по-ниска грамотност. В по-смел вариант може да се прекрати финансирането от държавния бюджет на активни мерки за заетост в обществения сектор - потенциалът за растеж и производителност едва ли ще се отключи с хиляди метачи на улици или полагащи плочки по тротоарите, като че ли сме в ХIХ век.

Само по-доброто образование може да увеличи дългосрочно индивидуалната производителност на всеки бъдещ работник. А в тази сфера вече има начертана реформа - става въпрос за промените в модела за финансиране на висшето образование, които да стимулират насочване на ресурс към най-успешните университети във всяко професионално направление. Достатъчно е стъпките да се ускорят и само след няколко години ще се промени профилът на завършващите. За училищното образование също е нужна промяна - и не става дума просто да се дават повече пари. Допълнителното финансиране трябва да преследва конкретни цели, свързани с качеството. В България



900 хиляди души между 20 и 64 години са без средно образование



Над 2/3 от тях са изключени от пазара на труда и обречени на бедност. Според международното изследване PISA, практически неграмотните сред 15-годишните са над 41%. Ако системата ни дава резултати като в Сингапур, Финландия или Естония, ще има 4 пъти по-малко деца, непригодни за пазара на труда в ХХI век. Делът на децата с добри постижения по математика у нас е двойно по-нисък от средния за развитите страни. Ако догоним най-успешните държави, потенциалните инженери или ИТ специалисти ще са с 200 хиляди повече. Само за софтуерната и аутсорсинг индустрията това е потенциал за увеличение на износа на услуги четирикратно, или с над 9 милиарда лева.

Със сигурност има много реформи, които могат да се направят. Важно е обаче да да се стартира бързо и смело, без компромиси и извинения. И без търсене на някакви консенсуси сред партньори, синдикати, гилдии и прочие - много добре знаем как свършва всичко това. Без смели реформи, насочени към бърз икономически растеж, България ще остане на опашката в ЕС - и ще спорим дали изпреварваме Румъния, Сърбия или Гърция.



-----------------------------

ДА ИСКАШ И ДА МОЖЕШ

Политиците ни трябва да осмислят колко голям е светът и колко малка е България. Световната икономика през 2016 г. е създала и потребила стоки и услуги на стойност 75 трилиона долара (75 и дванадесет нули след това). Помнете това число всеки път, когато някой представител на бизнеса се оплаква, че нямало достатъчно търсене за неговата продукция. България е член на общия европейски пазар - зона за свободно движение на капитали, стоки и услуги. Това е пазар на богати (поне по-богати от нас) 510 милиона потребители. Към момента износът на стоки и услуги от България заема едва 0.5% от търговията в рамките на общия европейски пазар и едва 0.15% от световната търговия. Ако гледаме на отвореността към света като шанс, за българската икономика има практически неограничен потенциал за растеж. Обратно, ако правителствените политики разчитат на растеж през вътрешния пазар, най-вероятно ще затънат в блатото на разправиите между местни претенденти олигарси, всеки с желание да "загради" свое парче от бизнес територията.

За да се възползваш от възможностите, трябва да създаваш условия, които да привличат, задържат и развиват факторите за производство. Най-общо казано, това са инвестициите в капитал, технологии и "хора". Всяко увеличение на производството изисква нови машини, оборудване, технологии. От своя страна, за да заемаш по-голям пазарен дял, трябва да си по-добър от другите, които предлагат подобни стоки и услуги. Което изисква иновации, инвестиции в нови технологии, нови машини и т.н. В бедна страна вътрешните спестявания са малко. Затова е наивно да се разчита, че може да има високи инвестиции за дълъг период без привличане на капитал от чужбина. Няма как да има успешна стратегия за растеж, без в нея централно място да има привлекателност на бизнес средата за външен капитал.

И накрая, най-важното - качеството на човешкия капитал е най-важният фактор за устойчив дълготраен растеж. И отново връзка с реалността - в страната няма милиони безработни, които само да чакат някой да им предложи каква да е работа, нито сме с висока раждаемост и много млади хора. Очевидно в следващите десетилетия "хората" ще са "малко". Ако са малко, шансът да могат да произвеждат повече стойност е да бъдат активни, мотивирани да правят бизнес тук и да са по-добре образовани.