Образованието май ще се окаже единственият сектор в България, в който започнаха наистина сериозни реформи. В училищата ври и кипи заради новия училищен закон, десетките нови наредби, новите програми, учебници и т.н. Не по-малко вълнения има и в сферата на висшето образование - университетите броят студентите си и кроят планове за развитие заради новия начин на финансиране според качеството и нуждите на икономиката. Логично, цикълът на просветните промени, поне на законодателно ниво, ще завърши с реформа в науката. Отдавна чаканите промени в Закона за академичния състав, както и новият проект на стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г., подготвени от екипа на служебния просветен министър проф. Николай Денков, имат за цел тъкмо да сложат ред в тази занемарена от ред правителства област. Ако намеренията се реализират, България може да дръпне доста напред, дори да се доближи до Южна Корея, убеден е проф. Денков. Как може да стане това?

Хоризонтът на новата стратегия за развитие на научните изследвания е 2030 г. Обратно на асоциациите, които изникват при самото споменаване на думата "стратегия", тази не е поредният нищо не значещ документ. Напротив - на фона на предишни стратегически документи новият вариант действително изглежда доста "зрял" и "коректен", по думите на самия министър Денков. В него ясно са посочени причините за изоставането ни в научната област, набелязани са целите, които преследваме, и дейностите, с които те могат да бъдат постигнати. Отбелязано е, че се търси баланс между чисто фундаменталните научни изследвания и приложните (макар че фундаменталните ще са с по-ниска тежест), както и по отношение на научните изследвания по отделните научни изследвания и по региони. Предвидени са 3 етапа на изпълнение на стратегията: 6-годишен етап на възстановяване до 2022 г., през който се предвижда въвеждане на основните механизми и дейности за възстановяване и модернизация на системата за научни изследвания в България, 4-годишен етап на ускорено развитие до 2026 г., който да доближи страната ни до средното европейско ниво и етап на научни изследвания на световно ниво (2027-2030 г.).



СТРЕМИТЕЛНО НАДОЛУ



Състоянието на науката у нас изглежда направо трагично. През последните десетилетия България постоянно върви надолу по брой на международно видимите научни публикации - от 35-то място в световната класация Web of Science през 1990 г. се спускаме до 59-о място през 2016 г., изпреварени дори от държави от третия свят като Алжир, Тунис, Нигерия и Виетнам. Родните учени губят позиции в международната общност, успеваемостта ни в европроектите също е на критично ниво. Причините са известни - ниско публично и частно финансиране, което ни отвява на "дъното" на класацията в ЕС, липса на политическа воля за прекъсване на негативните тенденции, недостатъци в нормативната уредба, поддържане на нисък социален статус на учените, небалансирано регионално разпределение на научните организации и университетите у нас, загубена приемственост при научните ни школи, миграцията на млади изследователи и др.

Наред със слабите места са посочени и силните ни страни - все още у нас има отделни силни научни центрове и групи, отчасти са запазени традициите в някои научни области, водещи сме в сектори като интердисциплинарна химия, приложна физика, физикохимия, биотехнологии и др., имаме приблизително равенство на половете сред изследователите, силни сме в ИТ сектора и др. "Вредите, които са нанесени през последните десетилетия върху състоянието на науката, а с това и върху цялата страна, са изключително сериозни и трудно обратими. Ново традиционно отлагане на вземането на спешни мерки в областта на научноизследователската и развойна дейност крие сериозен риск от трайно изоставане на България както по икономически показатели, така и по качество на живот", е неумолимият извод в стратегията.



КАК ДА ГИ СТИГНЕМ....?



Най-болезненият въпрос както винаги са парите. Тук стратегията вероятно ще породи много спорове, тъй като акцентира на институционалното финансиране - средства за заплати и осигуровки на учените, подобряване на условията на труд, обновяване на инфраструктурата и пр. Предвижда се директното финансиране на науката от държавата постепенно да расте от сегашните 0.27% от БВП към 1% от БВП през 2025 г. Публичното финансиране трябва да "дръпне" и частното, като общо за наука през 2025 г. следва да се отделят 2% от БВП. Наред с това ще се залага все повече на проектно финансиране. Много вероятно е обаче това да останат само добри пожелания. Парите са много слабо звено в нашата наука - не само заради хроничния дефицит на сериозни инвестиции, но и заради системните пропуски и нарушения, с които разпределянето им често се свързва. А бюджетните субсидии зависят изцяло от волята на следващото правителство.

Другият тип дейности за реформиране на системата са законодателните, чиято цел е да уредят правно организацията, финансирането и развитието на науката, както и да реформират управленските административни органи, свързани с научните изследвания. На първо място тук се предлага въвеждането на национални минимални критерии за академичните длъжности и научните степени (чрез промени в Закона за академичния състав) и гарантиране на минимално заплащане за всяка длъжност. От Съвета на ректорите вече дадоха отпор на тези промени, които ще ограничат явлението "професори на килограм". Предстои да видим дали в следващото Народно събрание те ще намерят благосклонно лоби.

Сред планираните мерки в стратегията е и създаването на Изпълнителна агенция за наука към МОН, в която да се влее злополучният фонд "Научни изследвания". Целта е новият орган да контролира дейностите, свързани с научноизследователския процес в научните организации и висшите училища, да има методични функции по приложение на атестирането на учените, да оценява научните организации и др. Самият научен фонд пък следва да разшири дейността си към програми за финансиране на кариерното развитие на учените, специализирани и секторни програми за научни изследвания, програми за приложни изследвания и др.

Друга група мерки са насочени към развитие на човешкия потенциал - осигуряване на висока квалификация на учените, създаване на конкурентни условия на труд и т.н. Посочени са детайлни цели с конкретни мерки - например диференцирано заплащане на учените, основано на резултатите от проведените научни изследвания, периодична атестация на научните организации, въвеждане на система за контрол по изпълнението на минималните национални изисквания и др. Учените би трябвало да получават към основната си заплата и допълнително месечно стимулиране, което да зависи от качеството на научната им дейност. Целта е след десетина-дванадесет години съотношението между двата вида възнаграждения да бъде 2:1. Планирано е основното възнаграждение да бъде фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висшето училище. Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година. За младите учени без научни резултати пък е предвиден различен механизъм за допълнително възнаграждение. Те ще могат да участват в специално създадени за тях проекти. Планирана е и промяна в процедурата за конкурси за главен асистент - младите учени ще могат да кандидатстват за тази позиция с дисертационен труд без конкурсен изпит, а кариерното им развитие ще бъде обвързано с резултатите от научната им дейност.

И още - предвижда се да бъдат въведени механизми за освобождаване от длъжност на учени при незадоволителен резултат от атестации, както и популяризиране на научните постижения, увеличаване броя на докторантите, регламентиране на минимален размер на стипендиите им, сравним със средната работна заплата в страната. На висшите училища е препоръчано възможно най-скоро да разработят собствени програми за повишаване на квалификацията на преподавателите и намаляване на натовареността им (предвидено е нормативно регламентиране на свободни години за специализация на учените във водещи научни организации). Иначе ще се разчита и на научните центрове да разработват подобни програми, ще се подпомага участието на учени в научни форуми и др.

Място в стратегията са намерили още политиките за привличането на българската диаспора от чужбина, за задържането на младите учени у нас, разчита се и на подобряването на научната инфраструктура чрез създаването на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност с пари от европрограма "Наука и образование". Ако започналите процедури (по оценка на подадените проекти за изграждане на центрове) вървят по план, през 2030 г. се очаква да имаме общо 12 такива научни центрове.



КОНТРОЛ



Слабото място на повечето стратегии, освен липсата на финансово обезпечаване, е контролът. Тук служебният екип на МОН предвижда създаването на Международен контролен съвет. В състава на този орган ще има 6 водещи чуждестранни учени от различни области на науката, като членовете му ще се номинират от Европейския изследователски съвет, а съставът му ще се утвърждава от ресорната парламентарна комисия. Планирано е и създаването на Обществен съвет за развитие на науката, включващ млади учени, които да следят за успешното реализиране на планираните промени.



ИНДИКАТОРИ



Дали стратегията ще постигне целите си, ще се съди по конкретни индикатори. Позицията на България в световната класация по брой индексирани в WoS публикации например е планирано да се повиши от сегашното 58-ро на 51-во място през 2030 г., броят на учените у нас, отговарящи на изискванията за заемане на академична длъжност, следва да бъдат 14 000, изследователите на пълна заетост - да се увеличат от 14 хил. на 19 хил. души, а защитилите през годината докторанти - да се увеличат от 1442 на 2200 души.



ЗА ПЪРВИ ПЪТ

В синхрон със затягането на критериите за заемане на академична длъжност се предвижда и процедура за установяване на научно плагиатство. Такава у нас в момента не съществува. В предложения от Денков проект за промени в Закона за академичния състав е предвидено отнемане на академичните длъжности и степени на учените, ако се установи, че те са откраднали чужди трудове. Условията и редът за това ще важат както за тепърва кандидатстващи лица за научни степени и длъжности, които ще бъдат щателно проверявани за преписване, така и за "стари" професори или доценти, за които обаче има конкретни сигнали за плагиатство. Въпросните сигнали ще се разглеждат и от университетите, и от просветното министерство, но последната дума ще е на вузовете, които ще решават дали да се разделят с даден професор, доцент или асистент.