:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,991,021
Активни 243
Страници 8,045
За един ден 1,302,066

На дневен ред е реформата в науката

Възможно ли е България да доближи Южна Корея в научното си развитие? Според нова стратегия - да!
БГНес
Дългосрочните стратегически документи не са работа на служебно правителство, но в случая България трябва да бърза, тъй като има опасност да загуби пари от еврофондовете, ако не е приела стратегията до май.
Образованието май ще се окаже единственият сектор в България, в който започнаха наистина сериозни реформи. В училищата ври и кипи заради новия училищен закон, десетките нови наредби, новите програми, учебници и т.н. Не по-малко вълнения има и в сферата на висшето образование - университетите броят студентите си и кроят планове за развитие заради новия начин на финансиране според качеството и нуждите на икономиката. Логично, цикълът на просветните промени, поне на законодателно ниво, ще завърши с реформа в науката. Отдавна чаканите промени в Закона за академичния състав, както и новият проект на стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г., подготвени от екипа на служебния просветен министър проф. Николай Денков, имат за цел тъкмо да сложат ред в тази занемарена от ред правителства област. Ако намеренията се реализират, България може да дръпне доста напред, дори да се доближи до Южна Корея, убеден е проф. Денков. Как може да стане това?

Хоризонтът на новата стратегия за развитие на научните изследвания е 2030 г. Обратно на асоциациите, които изникват при самото споменаване на думата "стратегия", тази не е поредният нищо не значещ документ. Напротив - на фона на предишни стратегически документи новият вариант действително изглежда доста "зрял" и "коректен", по думите на самия министър Денков. В него ясно са посочени причините за изоставането ни в научната област, набелязани са целите, които преследваме, и дейностите, с които те могат да бъдат постигнати. Отбелязано е, че се търси баланс между чисто фундаменталните научни изследвания и приложните (макар че фундаменталните ще са с по-ниска тежест), както и по отношение на научните изследвания по отделните научни изследвания и по региони. Предвидени са 3 етапа на изпълнение на стратегията: 6-годишен етап на възстановяване до 2022 г., през който се предвижда въвеждане на основните механизми и дейности за възстановяване и модернизация на системата за научни изследвания в България, 4-годишен етап на ускорено развитие до 2026 г., който да доближи страната ни до средното европейско ниво и етап на научни изследвания на световно ниво (2027-2030 г.).



СТРЕМИТЕЛНО НАДОЛУ



Състоянието на науката у нас изглежда направо трагично. През последните десетилетия България постоянно върви надолу по брой на международно видимите научни публикации - от 35-то място в световната класация Web of Science през 1990 г. се спускаме до 59-о място през 2016 г., изпреварени дори от държави от третия свят като Алжир, Тунис, Нигерия и Виетнам. Родните учени губят позиции в международната общност, успеваемостта ни в европроектите също е на критично ниво. Причините са известни - ниско публично и частно финансиране, което ни отвява на "дъното" на класацията в ЕС, липса на политическа воля за прекъсване на негативните тенденции, недостатъци в нормативната уредба, поддържане на нисък социален статус на учените, небалансирано регионално разпределение на научните организации и университетите у нас, загубена приемственост при научните ни школи, миграцията на млади изследователи и др.

Наред със слабите места са посочени и силните ни страни - все още у нас има отделни силни научни центрове и групи, отчасти са запазени традициите в някои научни области, водещи сме в сектори като интердисциплинарна химия, приложна физика, физикохимия, биотехнологии и др., имаме приблизително равенство на половете сред изследователите, силни сме в ИТ сектора и др. "Вредите, които са нанесени през последните десетилетия върху състоянието на науката, а с това и върху цялата страна, са изключително сериозни и трудно обратими. Ново традиционно отлагане на вземането на спешни мерки в областта на научноизследователската и развойна дейност крие сериозен риск от трайно изоставане на България както по икономически показатели, така и по качество на живот", е неумолимият извод в стратегията.



КАК ДА ГИ СТИГНЕМ....?



Най-болезненият въпрос както винаги са парите. Тук стратегията вероятно ще породи много спорове, тъй като акцентира на институционалното финансиране - средства за заплати и осигуровки на учените, подобряване на условията на труд, обновяване на инфраструктурата и пр. Предвижда се директното финансиране на науката от държавата постепенно да расте от сегашните 0.27% от БВП към 1% от БВП през 2025 г. Публичното финансиране трябва да "дръпне" и частното, като общо за наука през 2025 г. следва да се отделят 2% от БВП. Наред с това ще се залага все повече на проектно финансиране. Много вероятно е обаче това да останат само добри пожелания. Парите са много слабо звено в нашата наука - не само заради хроничния дефицит на сериозни инвестиции, но и заради системните пропуски и нарушения, с които разпределянето им често се свързва. А бюджетните субсидии зависят изцяло от волята на следващото правителство.

Другият тип дейности за реформиране на системата са законодателните, чиято цел е да уредят правно организацията, финансирането и развитието на науката, както и да реформират управленските административни органи, свързани с научните изследвания. На първо място тук се предлага въвеждането на национални минимални критерии за академичните длъжности и научните степени (чрез промени в Закона за академичния състав) и гарантиране на минимално заплащане за всяка длъжност. От Съвета на ректорите вече дадоха отпор на тези промени, които ще ограничат явлението "професори на килограм". Предстои да видим дали в следващото Народно събрание те ще намерят благосклонно лоби.

Сред планираните мерки в стратегията е и създаването на Изпълнителна агенция за наука към МОН, в която да се влее злополучният фонд "Научни изследвания". Целта е новият орган да контролира дейностите, свързани с научноизследователския процес в научните организации и висшите училища, да има методични функции по приложение на атестирането на учените, да оценява научните организации и др. Самият научен фонд пък следва да разшири дейността си към програми за финансиране на кариерното развитие на учените, специализирани и секторни програми за научни изследвания, програми за приложни изследвания и др.

Друга група мерки са насочени към развитие на човешкия потенциал - осигуряване на висока квалификация на учените, създаване на конкурентни условия на труд и т.н. Посочени са детайлни цели с конкретни мерки - например диференцирано заплащане на учените, основано на резултатите от проведените научни изследвания, периодична атестация на научните организации, въвеждане на система за контрол по изпълнението на минималните национални изисквания и др. Учените би трябвало да получават към основната си заплата и допълнително месечно стимулиране, което да зависи от качеството на научната им дейност. Целта е след десетина-дванадесет години съотношението между двата вида възнаграждения да бъде 2:1. Планирано е основното възнаграждение да бъде фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висшето училище. Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година. За младите учени без научни резултати пък е предвиден различен механизъм за допълнително възнаграждение. Те ще могат да участват в специално създадени за тях проекти. Планирана е и промяна в процедурата за конкурси за главен асистент - младите учени ще могат да кандидатстват за тази позиция с дисертационен труд без конкурсен изпит, а кариерното им развитие ще бъде обвързано с резултатите от научната им дейност.

И още - предвижда се да бъдат въведени механизми за освобождаване от длъжност на учени при незадоволителен резултат от атестации, както и популяризиране на научните постижения, увеличаване броя на докторантите, регламентиране на минимален размер на стипендиите им, сравним със средната работна заплата в страната. На висшите училища е препоръчано възможно най-скоро да разработят собствени програми за повишаване на квалификацията на преподавателите и намаляване на натовареността им (предвидено е нормативно регламентиране на свободни години за специализация на учените във водещи научни организации). Иначе ще се разчита и на научните центрове да разработват подобни програми, ще се подпомага участието на учени в научни форуми и др.

Място в стратегията са намерили още политиките за привличането на българската диаспора от чужбина, за задържането на младите учени у нас, разчита се и на подобряването на научната инфраструктура чрез създаването на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност с пари от европрограма "Наука и образование". Ако започналите процедури (по оценка на подадените проекти за изграждане на центрове) вървят по план, през 2030 г. се очаква да имаме общо 12 такива научни центрове.



КОНТРОЛ



Слабото място на повечето стратегии, освен липсата на финансово обезпечаване, е контролът. Тук служебният екип на МОН предвижда създаването на Международен контролен съвет. В състава на този орган ще има 6 водещи чуждестранни учени от различни области на науката, като членовете му ще се номинират от Европейския изследователски съвет, а съставът му ще се утвърждава от ресорната парламентарна комисия. Планирано е и създаването на Обществен съвет за развитие на науката, включващ млади учени, които да следят за успешното реализиране на планираните промени.



ИНДИКАТОРИ



Дали стратегията ще постигне целите си, ще се съди по конкретни индикатори. Позицията на България в световната класация по брой индексирани в WoS публикации например е планирано да се повиши от сегашното 58-ро на 51-во място през 2030 г., броят на учените у нас, отговарящи на изискванията за заемане на академична длъжност, следва да бъдат 14 000, изследователите на пълна заетост - да се увеличат от 14 хил. на 19 хил. души, а защитилите през годината докторанти - да се увеличат от 1442 на 2200 души.



ЗА ПЪРВИ ПЪТ

В синхрон със затягането на критериите за заемане на академична длъжност се предвижда и процедура за установяване на научно плагиатство. Такава у нас в момента не съществува. В предложения от Денков проект за промени в Закона за академичния състав е предвидено отнемане на академичните длъжности и степени на учените, ако се установи, че те са откраднали чужди трудове. Условията и редът за това ще важат както за тепърва кандидатстващи лица за научни степени и длъжности, които ще бъдат щателно проверявани за преписване, така и за "стари" професори или доценти, за които обаче има конкретни сигнали за плагиатство. Въпросните сигнали ще се разглеждат и от университетите, и от просветното министерство, но последната дума ще е на вузовете, които ще решават дали да се разделят с даден професор, доцент или асистент.
ЮЛИЯН САВЧЕВ
В последните години протестите на млади учени се превърнаха в обичайна гледка.
26
2644
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
26
 Видими 
09 Април 2017 20:03
От Съвета на ректорите вече дадоха отпор на тези промени, които ще ограничат явлението "професори на килограм"


Добри намерения, но пак с п...я искат да правят боя. Без сериозно финансиране, разкарване на некадърниците и тунеядците както и спиране на производството на професоря на килограм (виж цитата) по пиянско приятелска линия и даже ревизия на стари процедури няма как да стане. До тогава нещата ще се влошават. Само последните 2г. напуснаха и бяха изгонени от родния ми и-тут водещите учени като научна дейност, някои от които не първа младост, а в бившата ми група нивото на научната продукция е на ниво кръжок. И това е научното звено в България с най-добри наукометрични показатели, нищо че директорът му публукува статии за качеството на виното.
09 Април 2017 21:03
Възможно ли е България да доближи Южна Корея в научното си развитие? Според нова стратегия - да!

09 Април 2017 21:54
Образованието май ще се окаже единственият сектор в България, в който започнаха наистина сериозни реформи


Писал го е някой, който не е влизал в учебно заведение: Задължителното образование "произвежда" неграмотни, висшето ги затвърдява, а научните степени наистина се получават по схемата аз на теб - ти на мен. Но. Необходими са няколко уточнения - цялото образование е количествено ориентирано и финансирано - брой ученици за да има клас (финансиране), брой студенти - за да има програма (финансиране) и т.н. Съдържанието на програмите във всички университети е едно и също или подобно. Що се отнася до научните степени - тя е само една (доктор на науките, Dr.Sc.) и критериите са ниски. Другата - доктор (PhD) образователна и научна - е много повече образователна, отколкото научна, затова критериите за защита са като за дипломна работа за магистърска степен. Във виШето преобладава скалата за оценяване от слаб 4 и нагоре. Във феодалната БАН всеки уЧен е като Найда Манчева - тъкачка-многостанничка (преведено на съвременно-научен език проектАНТ-многобройник). И стига с тези професори на килограм - нима този измислен министър не знае, че по египтоложкия закон "професор" отдавна е академична длъжност, а не научно звание - т.е. университетът във всяка паланка може да обяви толкова длъжности професор, колкото сметне за необходимо.
Що се отнася за стратегията - в някои отношения изглежда читава, независимо, че вероятно е преписана от ЕС-то. Само не се знае как с наличните уЧени ще се създадт центрове за върхови постижения. И последно, тези критерии от платени импакт фактори и цитирания също са количествени измерения - реалните постижения на науката се измерват в броя научни пробиви и състоянието на икономиката.................................
09 Април 2017 22:22
Вредите, които са нанесени през последните десетилетия върху състоянието на науката, а с това и върху цялата страна, са изключително сериозни и трудно обратими.

От кого са нанесени тези вреди?! Като сте казали А, продължете с Б и цялата останала азбука.
09 Април 2017 22:37
Били започнали реформи в училищата? Моля ви се, уважаема Силвия Георгиева, важното е КАКВИ реформи ще бъдат започнати в образованието, а не дали "ври и кипи". Съвременното българско училище е клоака, без извинение.
09 Април 2017 22:57
Мика е права, но нека не наричаме училището така.

- Има много по-важно и страшно название: преобразува се с явната цел да действа като отродителен механизъм, като система създаваща не-българи. Дори при позитивните изключения, тези запрашват да обогатява чужди държави, а собствената родина отпада в класациите обезкървена!!
09 Април 2017 23:10
Извинявам се, Eisblock, може би попресилих. Всъщност вие сте казал това, което и аз исках да подчертая с една дума. Напълно съм съгласна с предишния ви пост.
Дано не ви се случи да видите актуален учебник по история за основните и средните училища. А ако ви се случи, дано не сте със слаби нерви.
09 Април 2017 23:56
Обратно на асоциациите, които изникват при самото споменаване на думата "стратегия", тази не е поредният нищо не значещ документ. Напротив - на фона на предишни стратегически документи новият ....... В него ясно са посочени причините за изоставането ни в научната област, набелязани са целите, които преследваме, и дейностите, с които те могат да бъдат постигнати.
Това дето е посочено в него не е показател за стратегия.
Тука доста пъти е обяснявано, че хората, които знаят какво означава явлението стратегия са много малко, много малко. Повечето са се назубрили с определения по стратегия, често от хора, които преподавайки стратегия, сами не са разбрали смисълът и.
Иначе, стратегията е силно оръжие и който е осъзнал явлението и го използва почти винаги постига добър резултат.

Но у нас не е видно да има документ, в който да съществува стратегия, въпреки ръководните документи с гръмки наименования и напъните в началата им.
Преди стратегията има още нещо. Тя не възниква от само себе си, а и самата стратегия действа по строго определен, главен способ -- въпреки разнообразието на използваните похвати, става въпрос за едно и също нещо.
Дори китайските 36 стратегми се свеждат до една, с пореден номер ... И да дам номера, малко ще се сетят за какво иде реч ...
Още повече че т.н. стратегми са хитроумни похвати за действие. Те може да са тактически или стратегически -- в зависимост от обхвата им . Обхващат ли и влияят ли на цялото -- са стратегически. Обхващат ли или влияят част от цялото -- са тактически похвати. Но само похвати. За да се превърнат в стратегия е нужно друго .....
ясно са посочени причините за изоставането ни в научната област, набелязани са целите, които преследваме, и дейностите, с които те могат да бъдат постигнати ....
акцентира на .....
Топло, но не достатъчно... особено когато се борави с чужда понятия и наименования, нещата мъчно се схващат ( думите на Паисий не са само за красота, но и тайнство, което така и не се проумя). Все пак има важни ключови думи, но не всички и недостатъчно. И на дамаската стомана ид руги знаеха повечето ключови съставки, но така не успяха да я докарат
10 Април 2017 00:04
На дневен ред е реформата в науката

След като натрупахме опит с реформи в съдебната система, защо да не разиграем същия цирк и в науката.
10 Април 2017 00:07
Можем да добавим и няколко реформаторски циркови номера и от здравеопазването.
10 Април 2017 00:17
Родните учени губят позиции в международната общност
Наука не се прави заради шоуто и пъченето сред международната общност -- кой е по по най и кой написал повече писания. Тръгнеш ли да правиш наука или каквото и да е, за да си предаваш важност и значимост, т.е. тръгнеш ли подир Его-то си, няма да успееш. Или ще имаш подобие на успех -- кратковременен. Сетне ще загубиш "войната". Признанието идва по естествен начин, с времето и с безкористния труд, заради който ти се дава, свише. Признанието и успехът никога не идват с пъчене и напъни.
Всяко дело изисква любов към делото. Безкористна любов. А любов към делото има само тогава, ако то е насочено да носи полза, обществена полза. Тогава ти се дава, на търсенето. Дава ти се истинското. Такова е общото на великите изследователи и учени. И за това повечето, погълнато в делото си, са занемарявали дори личните си работи, в полза на любовта към делото за обществена, общочовешка полза.
Позицията на България в световната класация по брой индексирани в WoS публикации например е планирано да се повиши от сегашното 58-ро на 51-во място през 2030 г., броят на учените у нас, отговарящи на изискванията за заемане на академична длъжност, следва да бъдат 14 000
Това, разбира се, са безсмислици -- ненужни количествени бройки, незнайно как натаманени

Която и да е стратегия, е производна от по голямо цяло. За обществото ни, това висше цяло е държавата ни и съставните стратегии трябва да са производни от първопричината, на цялото. Първо трябва да се изнамери истинната причина за съществуването ни и на държавата, и от там да се изведе целта на съществуването на обществото ни и държавата му -- главната цел и подкрепящата/ите я. Някои наричат това с чуждото словосъчетание " национален идеал" . Но чуждите думи имат друга честота на трептене и на са настроени към честотата на душите ни и заложеното в тях прасъзнание (т.н. архитипове, установени от Карл Юнг, както и трудно се свързват с летописните посланията на душата (хрониките на акаша) И затова т.н. "национален идеал" не се осъзнава и се търси скалъпено, чрез скалъпяване на своеволнически хрумвания. И естествено се получава една скалъпена, никаква работа, плод на скалъпено мислене.
Преди всяко търсене, първо търсете причината за съществуването, изначалния смисъл. И това да е отправната точка в търсенията
10 Април 2017 08:06
Повече от 20 години наблюдаваме (в инженерните специалности) как критериите за дипломна работа се смъкнаха до критериите за курсов проект, а дисертациите заприличаха на дипломни работи - без научно изследване, някакъв проект, който е по силите на всеки среден по квалификация инженер. Няма върнати от комисиите докторанти, всички желаещи защитават. Доцентурите - същото положение. Нека да се признават публикации само в топ-журнали и бази данни, както нормално се прави. Достатъчни са 2 броя годишно и 3-4 броя за защита. Има доста примери когато инженер от практиката е с по-висок научен потенциал от асистентите и доцентите. А последните се занимават с проектантска дейност извън учреждението за да им "капе" и нищо повече не ги интересува. Статиите им са свързани с правените проекти, никаква научна стойност. Трябва да се забрани фирмена дейност за научни работници, но добре да се заплаща за пробиви и патенти.
10 Април 2017 09:28
Само последните 2г. напуснаха и бяха изгонени от родния ми и-тут водещите учени като научна дейност, някои от които не първа младост, а в бившата ми група нивото на научната продукция е на ниво кръжок. И това е научното звено в България с най-добри наукометрични показатели, нищо че директорът му публукува статии за качеството на виното.


ами въпросният директор се е ориентирал прекрасно какво значи "наука в полза на обществото"
- не случайно е успял да измъкне наскоро поредните няколко милиона от мутрата за грандиозния си псевдо-научен проект...

а стратегията е първата прилична, написана от учени и то международно признати, само че най-вероятно,
герберите ще я хвърлят в кошчето


10 Април 2017 09:37
Гладиатор - за мненията:
- 1000% точно.
10 Април 2017 09:48
В синхрон със затягането на критериите за заемане на академична длъжност

преди трийсетина дена същият денков разпрати до ректорите некакви наукометрични показатели, според които за доцент не се изисква монографичен труд
какво затягане, какви пят рублей ...
10 Април 2017 09:58
Много смешно заглавие В България няма наука. От много години вече. Не казвам че няма българи-учени , но те не работят в България. В България има някакви симулации на научна дейност с цел да се преживява , бутафорни научни степени и титли на тон. Нулева известност зад граница. И това е нормално , защото България няма нужда нито от наука , нито от образование. Това е повеля на епохата и тя се претворява в дела неуморно и последователно. България днес е една деградирала ментално територия , както удачно дефинира Иво Христов "напускаща модерността" , връщаща се към предмодерните времена някъде около освобождението от Турско. С всички атрибути на онази епоха - Дочоолу , Гочоолу , Стамболовизъм ,клановост и котерийност, но с една съществена разлика. У изпростялия плебс липсва пиетет към образованието и науката. Две гънки под шапката , смартфон , нечленоразделно артикулиране... Това са днес 97 % от човешката маса. От нея "научен" капацитет е немислимо да произлезе. Всяко индивидуално изключение моментално се ориентира към емиграция , и така. Затова и програмата за "реформа на науката" в България звучи комично.
10 Април 2017 10:15
Родните учени губят позиции в международната общност, успеваемостта ни в европроектите също е на критично ниво
истинскитe(голeмитe мозъци) 'родни учeни' си смeниха родината за по добра
10 Април 2017 10:20
>>><<<
Еееей Андерсен, що си толкова прав бе, кой ти дава това право да си прав ?
- Тъгата!
10 Април 2017 13:05
Николай Денков е всичко друго освен "измислен професор". В крайно конкурентната среда, каквато е българската физикохимия, професор Денков има висок авторитет не само като специалист, но и като колега. Заслужава отбелязване, че е представител на лаборатория, в която фундаментални изследвания и приложения бяха равностойно развивани. Инкубатор за млади учени, партньор на световни концерни. Искам да река, че с него научната общност има късмет. Моментът е доста съдбовен, не му е времето за размайване и скептични стойки.

Добро впечатление правят умерените цели, които си поставя планът за реанимация. Както и разумните срокове. Учените са си амбициозно племе и ако нещата потръгнат, целите ще пораснат и сроковете ще се скъсят чувствително.

Важно е съратниците на Николай Денков, които са от положителните науки, да намерят равностойни по трезвост и настойчивост съидейници от отрицателните науки сиреч хуманитари. Спецификите не са лесни за рационализиране и това трябва да се приеме още в началото. Впрочем, като прочетох, че в 1990 сме били на 31 място по разпознаваемост на научните постижения, а днес едва на 59-то, помислих си, че това се дължи включително и на затъването на хуманитаристиката ни. Историографията и езикознанието ни бяха световно признати. А те имат и мощен социален ефект, което един физик трудно би проумял без помощ от приятел. Проблемът е, че покрай академичната немотия хуманитарите масово са на яслата на партии, фондации и НПО. Трябва внимателно да бъдат пробрани читавите хуманитари, които познават проблемите на научната общност, световните тенденции и родните нужди. И да са над ежбите на гилдията. Какъвто е случаят с професор Николай Денков.
10 Април 2017 13:13
Умреме да реформираме това,което вече сме унищожили.
10 Април 2017 14:32
преди трийсетина дена същият денков разпрати до ректорите некакви наукометрични показатели, според които за доцент не се изисква монографичен труд
Ако има такова предложение, то би трябвало да е валидно само за хуманитарните специалности. Монография в областта на природните науки е трудно да бъде публикувана, най-малкото, да не говорим, че обикновено цял живот не стига, за да бъде нааписана приносна такава.

Обратното, статии в списания с импакт фактор се публикуват масово от природонаучните специалисти, на за хуманитарите ограниченията са големи -- просто такива списания има малко в техните области.

Същото е и с цитиранията. В хуманитаристиката преписването е масово, но трудно се улавя, а цитират само по изключение.
10 Април 2017 18:26
HKAndersen
10 Апр 2017 09:58
Мнения: 295
От: Denmark
Много смешно заглавие В България няма наука. От много години вече. Не казвам че няма българи-учени , но те не работят в България.


Дрън-дрън

малко инфо, съвсем непълна:

https://scholar.google.bg/citations?view_op=view_org&hl=en&org=1707905221907259829

https://scholar.google.bg/citations?view_op=view_org&hl=bg&org=795056392871083900

https://scholar.google.bg/citations?view_op=view_org&hl=bg&org=7429149177840210105&before_author=pqX2_78AAAAJ&astart=0
11 Април 2017 16:22
По темата -- поредната добра статия от Велиана Христова

http://www.duma.bg/node/143888
11 Април 2017 17:43
По темата -- поредната добра статия от Велиана Христова


Има неверни твърдения в статията. Средното поколение поне в и-тута, го няма. Има тук таме някой останал, на на 80% нивото е каза за кръжок. След 2-3г. едно цяло направление от физиката в България ще бъде ликвидирано тъй като водещите учени отдавна са в пенсионна възраст (някои ги пенсионираха), а останалите с едно две изключения (те обаче нямат материална база) са незнаещи наможачи.

Това не е само в този и-тут (писах горе водещото в България по наукометрия звено) , а в повечето. Има добри, силни утвърдени учени, които са пред пенсиониране, млади, които гледат да се измъкнат и липсва средното поколение. Резултатът от тази възръстова структура на учените е ясен.
11 Април 2017 20:51
Средното поколение поне в и-тута, го няма.
Средното поколение подхвана кариерите си откъм края на 1980-те години и нататък. Деляха ни от тях по-малко от десетилетие, но бяха различни Не се палеха от самото изследване, а окото им беше все във файдата. Която по онова време беше разбира се постна, но - файда. Доста по-комбинативни от нас. Но не тъкмо в изследването. С всички изключения, то се знае.

Така или иначе, това поколение даде голяма емиграция.

От друга страна мнозина от големите капацитети от още по-старото поколение, сред които имаше същи корифеи, се блазнеха от представата, че тези, които са днешното средно поколение (и малко по-старите от средняците), израствайки професионално ще потърсят своето място под слънцето и ще пречат на корифеите. Типично за научните среди мислене, не само у нас. Но докато другаде проблемът се решава с роене и миграция по други научни центрове, у нас възможностите за разселване винаги са били ограничени. Затова корифеите систематичнно потискаха средняците. Блазнеха се от представата, че в институтите трябва да има само професори и непрекъснато сменящи се млади адепт(к)и. И съответно предпочитаха да работят с дипломанти и аспиранти, които след получаване на съотв. образователна степен или напускаха академичната кариера, или заминаваха по света.

Да, има го това, за което говорите. Средняците често биват бледички. Сред тях има забележителни изключения, разбира се. Май ще преживеем период на хиатус, но гдето е текло пак ще тече
12 Април 2017 08:24
Възможно ли е България да доближи Южна Корея в научното си развитие? Според нова стратегия - да!
Аз лично не съм видял кой знае някаква наука от Южна Корея.
Stirlic какво значи феодалната БАН В БАН директорите на институтите се избират от колективите. Пишете с точни понятия. Проблемът на БАН са изключотелно ниските заплати, заради които там не стъпват много млади хора.
Надеждата, че за наука ще се отделят 1% май няма да се сбъднат, защото всичко върви надолу. Във Фонд за научни изследвания казват, че като се спуснат едни пари според закона за бюджета, след това започват да се дърпат от МОН. Къде отиват, никой не знае. Имаше един секретар-ГЕРБАджия, който казват, че блокирал цяла една сесия, и не се разбра къде отидоха 18 милиона.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД