:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,482,564
Активни 87
Страници 4,566
За един ден 1,302,066

Учителите са се стопили с 21% за 10 години

Ранно напускащите ученици са се увеличили, а 61% от младите роми нито учат, нито работят, показва анализ на БСК
За 10 г. родното образование не е мръднало и крачка напред, напротив - представянето ни по редица показатели, като се почне от предучилищното образование и се стигне до университетското обучение, се влошава. Това показва анализ на Българската стопанска камара за промените в България, настъпили след приемането ни в ЕС. Показателите на страната ни са съпоставени с тези на Румъния - също членка на Евросъюза от 2007 г., както и с Унгария и Словакия, близки до нас по ключови показатели. Сравненията обаче в повечето случаи не са в наша полза.

Докладът на БСК констатира отдавна известния факт, че публичните разходи за образование у нас са едни от най-ниските в ЕС - през 2014 г. те са били 4.1% от БВП, докато средното ново за ЕС е 4.9% от БВП. Въпреки това според конвергентната ни програма разходите за образование следва да намалеят до 3.2% от БВП през 2019 г. Все пак е възможно документът да бъде редактиран, тъй като от ГЕРБ обещаха да издигнат образованието в "стратегически приоритет". Влезлите в образователната ни система между 2007-2013 г. 732 млн. лв. от ОП "Развитие на човешките ресурси" пък са с недостатъчно ясен ефект заради липсата на механизъм за оценка на добавената стойност, посочват още икономистите от БСК.

Българските деца, обхванати в ранно детско образование, т.е. посещаващи детска градина и предучилищни форми, все още са по-малко от заложената цел - 89.3% при целеви показател за ЕС - 95%. В Унгария на забавачка ходят 94.5% от малчуганите при средно за съюза - 94.3 на сто. Противно на общата тенденция в ЕС процентът на учениците, напускащи преждевременно училище в България, се увеличава, като през 2015 г. достига 13.4%. За сравнение, процентът на отпадналите от образованието в Словакия е 7%, в Унгария - 12%, а в Румъния - 18%.

1/5 от младите хора у нас между 18-24 г. са с по-ниско от средното образование, показват данните на БСК. 13.4% от тях са получили най-много прогимназиално образование. С по-лоши показатели от България е само Румъния (19.1%). 61% от ромите ни пък между 16 и 24 г. не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение. Почти 1/4 от ромските деца на възраст между 7 и 15 г. са изцяло извън образователната система, а около 26% от ромските деца се обучават в сегрегирани на практика училища. На опашката в ЕС сме и по показателя учене през целия живот - едва 2% от населението между 25-64 г. участва в различни форми на обучение. В това отношение единствено Румъния е с по-ниски показатели - 1.3%, а близки до нашите са Словакия (3%) и Сърбия (2.9%). При тези темпове целевият показател на ЕС - 2020 от 15% изглежда практически непостижим, заключават от БСК.

За девет години броят на учителите в България е намалял с 21%, като над 52% от персонала в предучилищната система е на възраст над 50 г., а 77% от тях са между 60 и 70 г. Делът на младите учители до 34 г. за 7 години е намалял от 15% на 9%, независимо че значително се е увеличил приемът по педагогическите специалности в университетите. В сферата на висшето образование е регистриран парадокс - от една страна, намалява броят на завършващите средно образование, а от друга - увеличава се плановият прием на студентите. За 25 г. завършилите средно образование са намалели почти наполовина - от 103 хил. души през 1990 г. до 50 хил. през 2015 г. За същото време план-приемът на студенти е скочил 2.5 пъти - от 29 хил. на 71 хил. души. Започналата м.г. реформа при вузовете цели именно да намали до здравословно ниво броя на студентите по държавна поръчка.



ПРОФЕСИОНАЛНО

Анализът показва, че никак не стоим добре и по отношение на професионалното обучение. Броят на обучаваните по професии с 2-ра, 3-та и 4-та степен на професионална квалификация е намалял драстично - с цели 56 хил. души между 2000 и 2015 г. Едва около 30% от предприятията в България пък осигуряват продължаващо професионално обучение при средно за ЕС - 85%. Само 5.3% от безработните лица между 25 и 64 г. у нас участват в различни форми на обучение, докато при заетите този показател е значително по-висок - 38.4%.
7
1409
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
23 Април 2017 20:38
Леле, ако немаше десетилетие на ромското включване - колко ли още ромчета над сегашните 61% щяха да отмарят заслужено
23 Април 2017 21:33
Успешно десетилетие на ромското изллючване и на мултикултурализъм без граници!
23 Април 2017 22:14
Професионално обучение ли?
В България има ли професии, че да се прави обучение по тях?
24 Април 2017 07:39
В момента преподаватели са хора от поколението, забърсано от промените. Първите демократично обучавани неодобразовани българчета...
---------------------------------
Сайтът на Генек
24 Април 2017 10:43
В подкрепа на написаното от Генек.

Вече две години съученици системно тормозят Гергана, като в последните месеци детето не може спи, отказва да се храни и не иска да влиза в час. Насилието идва от едни и същи деца, а майката Мария Желязкова признава, че се страхува за живота на детето си.
"Казват ми: „Дай парите или ще те бия“, разказва Гергана и споделя, че я блъскат и удрят „по главата, по ушите, по корема, по краката“. Добавя, че нападателите имали и нож.
Мириям, приятелка на Гергана и свидетел на тормоза, заснема случващото се с телефон. Направила го, за да докаже на родители и учители каква е атмосферата в училище.
Родителите потърсили съдействие и от класната ръководителка, и от директора. Мерки обаче не били взети. Според преподавателите клипчето показвало не агресия, а само по-груба игра.
Сега правим от мухата слон. Просто занимаваме и общественост, и губим енергията на мен и на обществото със съвсем незначителни неща. Да, случило се е, играли са, позволили са си малка волност”, коментира класният ръководител Таня Йовчева.
Първоначално директорът Димитър Бояджиев обясни, че мерки не са взети, защото сигналът не бил подаден в писмен вид. „Нямало е такова насилие, каквото искат да го представят. Просто искат медийна изява. Аз мога ли в цялото училище да знам къде какво става?”, попита той.
Други родители също казаха, че насилието в училището е ежедневие и учителите на могат да проведат нормален час, тъй като не могат да въведат ред.


Представям си какво ще им се случи първо на малките гаменчета, а после на въпросните "педагози", ако нещо подобно се беше случило с моята дъщеря.
24 Април 2017 12:12

Стопили се били с 21%, а завършилите средношколци намалели наполовина.
Нормално е като намаляват учениците да намаляват и учителите.
Е, къде е проблемът?...
24 Април 2017 17:59
Стопили се били с 21%, а завършилите средношколци намалели наполовина.
Нормално е като намаляват учениците да намаляват и учителите.
Е, къде е проблемът?...

И как беше-количествените натрупвания водят до качествени изменения.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД