|
За 10 г. 35-годишният сега Господинов направи зашеметяваща литературна кариера. Още с първата си стихосбирка "Лапидариум", излязла през 1992 г., той печели Голямата награда за дебют на конкурса "Южна пролет". Втората му стихосбирка - "Черешата на един народ", с първо издание 1996 г. и второ - през 1998 г., печели наградата на Сдружение на българските писатели. Следва "Естествен роман", получил първа награда на Национален конкурс "Развитие" за съвременен български роман. Той също е с две издания, през 1999 г. и през 2000 г., а същевременно донася на автора си и международна известност. Българските критици нарекоха книгата "роман номер 1 на поколението на 90-те - и като поява, и като стойност". През 2002 г. романът беше преведен във Франция, където за него в пресата излязоха над 20 рецензии.
"Естествен роман" е наистина
неидентифициран литературен обект
и е почти невъзможно да бъде разказан. Едновременно смешен и ерудиран, пошъл и изискан, но блестящ във всяко отношение и новаторски по форма, пише парижкото издание "Livres-Hebdo". Сръбският превод на романа вече е изчерпан и предстои второ издание. Чака се излизането му в САЩ и в Македония. Последната засега книга на Господинов, сборникът с разкази "И други истории", публикуван у нас през 2001 г., преди месец излезе във Франция с атрактивното заглавие "Азбука на жените". Творецът Георги Господинов обаче не се пръква току-така от "цъфналата ръж" преди 10 години.
Първата му публикация е още през далечната 1977 г. в тополовградския вестник "Сакарско ехо". Това е стихотворението "Слънцето и слънчогледа". Тогава поетът е на 9 години. Хонорарът от 4 лева и 50 ст., който получава, го хвърля в еуфория, но и в страшни терзания. Детските закуски тогава са евтини, една вафла е 4 ст., но не иде да похарчиш тези съкровени пари за вафли и боза. Парите не стигат обаче, за да реализира тогавашната си мечта - да си купи велосипедче "Балкан", струващо по онова време 84 лв. В крайна сметка мъдрите възрастни му казват да си купи книга - "За да ти остане!"
"Лапидариум" излиза в огромния за стихосбирка тираж от 3000 бройки. В началото на 90-те, спомня си поетът, още значеше нещо да направиш добра книга - за новите стихосбирки се говореше с месеци. Но преди тази официална първа книга, през 1988-а, когато е 20-годишен студент в I курс на университета, негови приятели тайно събират стихотворенията му и ги издават като самиздат, размножени на ксерокс в 5 екземпляра под заглавие "Щастлив като грешник".
От 1993 г. Георги Господинов е вече редактор в "Литературен вестник", а от 1998-а допреди два-три месеца - и негов главен редактор. Той приема поста от Едвин Сугарев и неговата заместничка Миглена Николчина, а сега сдаде главното редакторство отново на Едвин. На въпрос кое е наложило това, поетът отговаря лаконично и многозначително:
"Ситуацията отново е революционна"
Първата петилетка на 90-те в културен план е време, изпълнено с литературни скандали и постмодернистична хулиганщина. Господинов и бойните му другари Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов и Бойко Пенчев смело се врязват като на тачанка в мавзолейната тишина на тогавашната ни литературна действителност.
Това е време на мистификациите и на карнавалите. Това е времето на Авторския Литературен Театър (АЛТ) на четиримата, в който те играят хем себе си, хем Пейо Яворов, Петко Тодоров, Пенчо Славейков и д-р Кръстьо Кръстев. След втората му стихосбирка публиката вече е оценила автора. За това допринасят и двете поетични награди от конкурса на "Труд" "Златният ланец" - през 1995 г. и 1998 г. Познавачи на литературния пейзаж споделят, че Георги Господинов е от малцината литератори, които могат да се изхранват с чисто литературен труд даже и в днешните каторжни за изящната словесност условия. Зад това обаче стои къртовски труд на над половин дузина места. Георги е седмичен колумнист във в. "Дневник"; литературен референт за поезията на пловдивското издателство "Жанет 45" на Божана Апостолова; продължава да е редактор в "Литературен вестник"; докторант е в Института за литература към БАН; разчита на хонорарите от преводите на произведенията си на чужди езици.
Колеги от чужди университети проявяват все по-сериозно внимание към творчеството му.
Финландски славист изследва ромските стереотипи в творчеството на Господинов. Селина Юда от Краков и Едуард Можейко от Торонто изнасят доклади върху прозата му. Дипломни работи върху "Естествен роман" вече са написани в университетите в София, Москва и Бон.
Покрай чуждите изследвания върху собственото му творчество Георги Господинов е установил, че чужденците изобщо не се кахърят за все още животрептящия в собствения ни литературен пилчарник въпрос за постмодернизма.
Чужденците търсят добре разказани истории,
а не изящничене и усукано мъдруване. Макар и пестеливо, Господинов посочва основните причини за скромното присъствие на днешната българската литература навън; историческа - недалновидната политика на казионните литературни соцчиновници; маниакално-егоцентрична - синдрома "след мен няма никой"; и на трето място - липсата на подкрепа и популяризиране на българската литература от страна на държавните институции сега. През 2001 г. Господинов отива на Панаира на книгата във Франкфурт, но на разноски на сръбския си издател Владислав Баяц. Негов колега, дежурен по такива мероприятия, като го вижда, изненадано трепва: "Ти пък какво правиш тук?" Без излишно скромничене Господинов признава, че такова поведение му е чуждо. По думите му цялата му лична библиотека от съвременни български автори е у Мари Врина, която е превела двете му книги на френски. Като редактор в лондонското сп. "Ориент Експрес" Господинов популяризира имената на Марин Бодаков, Петър Чухов, Тома Марков, Оля Стоянова и др.
Той знае, че в културен план самостоятелният успех без подкрепата и духовния капитал на една мощна национална традиция е обречен. Убеден е в това, защото в качеството си именно на писател е посетил вече над 15 страни. Цени познанствата си от Португалия с Джон Ашбъри и Жозе Сарамаго; приятелството си с Ненад Величкович от Сараево, с Дубравка Угрешич и Владислав Баяц. Преди две години по време на Шотландския фестивал в София правят с Ървин Уелш як пърформанс.
Яворов и Далчев са българските поети, от които се учи. Никога няма да забрави и помощта на Иван Цанев, Иван Теофилов, Ани Илков, които първи му подават ръка.
От чуждите прозаици харесва Пол Остър, разказите на Селинджър, Мелвил с "Моби Дик".
За най-голяма българска книга смята "Записките..."
на Захари Стоянов. Особено харесва достойното поведение и самоирония на днешната Захариева наследничка Вера Мутафчиева. От по-младите цени ерудираното и универсално писане на Богдан Русев, Димитър Кенаров, Тома Марков, Николай Бойков, Вергил Немчев, Петър Чухов, Надежда Радулова и др.
Колкото литературата го привлича единствено пчеларството. Вкъщи е натрупал всевъзможни наръчници за отглеждане на пчели. "В пчелите има много дзен - казва той. - Спасително е да знаеш, че някой ден можеш да загърбиш всичко и да станеш пчелар. Ако писането не върви."
Засега обаче няма такава опасност при Господинов. "Писма до Гаустин" е името на най-новата му стихосбирка, която ще излезе през май.