|
откритието на своя живот
Старши научният сътрудник от Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия намира във Ватиканската библиотека най-стария препис на първата славянска книга. Ръкописът е на кирилица, на старобългарски език, писан през Х век. Кръстанов възстановява и изследва 12 години всяка черта, буква, дума и израз от текста, докато стига до смайващото твърдение: най-старата славянска книга е на говорим български език. Откритието зашеметява световноизвестни автори - едни го приветстват, а други го посрещат със завист. Всички те обаче разбират - с него българинът променя основите на науката кирило-методиевистика.
"През 1981 година, няколко дни преди Бъдни вечер, разказва Кръстанов, в библиотеката на Понтификалния институт за Изтока на пл. "Санта Мария Маджоре" попаднах на сведение, че вселенският патриарх Герман II през 1232 г. е писал писмо до папските кардинали, че не само гърците, но и много други източни народи, сред които и многоплеменният руски народ "и царството на българите с великите победи" желаят уния с Рим. Исках да видя преписа на това любопитно писмо и във Ватиканската библиотека, но започваше двуседмична Коледна ваканция и всичко в Рим беше заключено.
В началото на 1982 г. потърсих сведения за този ръкопис във Ватиканската библиотека и така стигнах до "Инвентар на гръцки ръкописи във Ватиканската библиотека" от д-р П. Николопулос. Оказа се, че този инвентар не е отпечатан. Още при първия преглед на ръкопис номер 2502 вниманието ми беше приковано - под съдържанието на гръцки имаше друг текст, палимпсест (измит текст)! Личеше си, че изтритият текст отдолу е бил на славянски. След като го разгледах добре с инфрачервени лъчи, помолих той да бъде сниман на специални фотоси. Така започна моята работа, която ме доведе до извода, че текстът е на кирилица
и съдържа изборно евангелие от Х век."
До откритието на Трендафил Кръстанов в науката кирило-методиевистика се твърди, че най-старият точно датиран и локализиран славянски ръкопис е "Остромировото евангелие" от 1056-1057 година, писано също на кирилица. Това евангелие е преписано от източнобългарски паметник в Новгород. Въз основа на него и на останалите най-стари славянски ръкописи, като "Асеманиево евангелие", "Савина книга", "Супрасълски сборник" и др. руски и гръцки езиковеди, историци и литератори градяха своите обемисти научни теории. Най-често те подценяваха силно значението на говоримия български език от старобългарската епоха за развитието на славянската култура.
Смяташе се, че руската редакция на църковно-славянските ръкописи от 11-и век е тази, която дава културен тласък на цялото славянство. От своя страна, гръцките учени държаха на твърдението си, че повечето черковно-славянски книги са преводи от гръцки и благодарение на техния език славяните получават първата си културна ориентация за света. След като Кръстанов разчита 186 страници от %Ватиканския палимпсест", което е 93% от целия текст, и след като го сравнява с другите най-стари славянски ръкописи, той има достатъчно основание да обяви, че ръкописът е български паметник от 10-ти век. Това е най-старият препис на първата славянска богослужебна книга, която според "Житие на св. Кирил", е преведена от Константин Философ още преди Моравската мисия от 863 година. И според италианската легенда Кирил е
носел готов превод на евангелието.
"Следователно, твърди Кръстанов, това е най-древният препис на първата българска и въобще славянска книга. Правен е в Мала Азия, в манастира Полихрон. Сто години преди това в Мала Азия, в областта Витиня, се преселват да живеят 208 000 славяни от Южна България - от Тракия и Родопите. Тези славяни носят със себе си своя югоизточен български говор и го запазват. Когато Кирил превежда от гръцки изборното евангелие, (празнични църковни четива от Великден нататък), той го прави на езика на същите български славяни от Витиня. Така с ръкопис на живия български югоизточен говор светите братя отиват във Венеция и Рим и се борят против триезичниците, за да бъде богослужението на език, разбираем за народа, а не на мъртвите латински и старогръцки езици.
"Първите преводи на братята Кирил и Методий са на жив югоизточен български говор от Тракия и Родопите, развълнувано разказва Кръстанов. Те са осветени от авторитета на римските папи. Този говор е приет след 893 година като официален книжовен и църковен език в България, а оттам след сто години е приет в Русия като свещен църковно-славянски език. А още по-късно в Сърбия, Влашко и Молдова."
Трендафил Кръстанов има да разчита още 17 страници от ръкописа на "Ватиканския палимпсест", обработени със специална техника в космическа лаборатория в САЩ. За да пътува отново до Рим, на учения са му необходими средства. Той не е загубил вярата, че официалните държавни институции, към които се е обърнал за помощ, ще проявят разбиране и ще му помогнат да довърши делото си. Мечтата на Кръстанов е
да види целия "Ватикански палимпсест" издаден
в една луксозна книга и тя да разкрива значението на древната българска култура за европейския свят през 9-ти и 10-ти век.
Важният старобългарски книжовен паметник е бил представен в малко издание, тип брошура, през 1996 година. В работата над него вземат участие двама старобългаристи. Анна-Мария Тотоманова сравнява разчетения от Кръстанов текст de visu с оригинала, а проф. Иван Добрев е редактор на изданието. Днес скромната книжка
не може да бъде намерена
в нито една библиотека на БАН. Тя е притежание само на някои учени поради малкия й тираж.
През последните години изследователят има и други открития. Едно от тях е свързано отново с Ватиканската библиотека. В гръцки кодекс 2492 той намира сведение за епископското седалище на Климент в град Велеград, сега Берат в Албания от 906 до 916 г., който тогава е бил в провинция Западна България. (Това се отбелязва и досега в папския годишник.) Оказва се, че Св. Климент никога не е имал титлата Охридски епископ или архиепископ, а е бил Велички епископ. Оттук става ясно, че св. Климент е създал своя школа в Девол и Велица, провинция Западна България. Той е известен като Охридски чудотворец, защото е погребан в Охрид.
В същия Ватикански кодекс Кръстанов открива и
авторството на най-старата служба
на Св.Седмочисленици. Тя е съставена от Григорий Драчки през 14-и век и отпечатана във Венеция през 17-и век на гръцки. В службата Светите Седмочисленици са наречени само светила на България и Далмация.
"Моят дядо Кръстан, който е живял и под турско робство, спомня си ученият, твърдеше, че щастието е в това, да бъдеш работен и честен. Аз винаги съм се придържал към тази му максима, макар че понякога са ме смятали за будала. Завърших през 1953-1958 Софийската духовна семинария, която тогава беше изселена в Черепишкия манастир. После учих класическа филология. Работил съм като библиограф и в Института по балканистика. Разкрил съм в свои изследвания българската националност на първите ни просветители-елинисти, като Христофор Жефарович, Емануил Васкидович, Григор Пърличев и др. Никога не съм съжалявал, че за един факт съм губил години наред в архивите на различни библиотеки. Крепяла ме е и ме крепи възрожденската вяра, че трябва да се работи в полза на българския род.
Радвам се, че научих на това нещо сина си Георги и дъщеря си Радосвета. Георги завърши богословие, а Радосвета преподава френски език в Нов български университет."
Днес Трендафил Кръстанов благославя времето, през което е бил във Ватиканската библиотека, събрала в себе си огромни богатства от цял свят. Мъдростта на милионите томове книги, ръкописи и други ни учи, че ние, хората, различни по националност и цвят на кожата, трябва да вървим по своя път, без да си пречим един на друг, смята той.