След като президентските избори във Франция вече изглеждат предрешени, все повече погледи се отправят към следващия ключов вот на годината - този в Германия. За разлика от проведените вече избори сред нейните съседи в лицето на Австрия, Франция и Холандия при изборите на 24 септември за немския Бундестаг (долната камара на парламента) въпросът вече не е на живот и смърт за бъдещето на Обединена Европа. Ако при гласуването за австрийски президент победи проевропейски настроеният Александер ван дер Белен, а в Холандия премиерът Марк Рюте запази властта си в схватка срещу местния популист Геерт Вилдерс, то сред немците изборът не е вече толкова "за" или "против" ЕС. Причината за това е, че през последните десет години Германия преживява истински икономически бум заради навременните реформи, проведени от бившия ляв канцлер Герхард Шрьодер, които бяха дори похвалени и продължени от неговата наследничка консерватор Ангела Меркел. В момента ФРГ има най-ниската безработица от 1991 г., която е 5.9%, износът носи милиарди евро, което раздразни американския президент Доналд Тръмп, а потреблението също постоянно бие нови рекорди. Независимо от това немците ще избират дали да се смени курса на управление, тъй като милиони германци, особено в бившата Източна Германия, се чувстват бедни и предадени от елитите, като са допълнително раздразнени от доскоршната политика на Меркел спрямо бежанците.

Тези настроения обясняват защо през февруари популярността на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) сред избирателите нарасна светкавично, малко след като бившият председател на Европейския парламент Мартин Шулц стана неин кандидат за канцлер. Нещо повече, партията, която е част от т.нар. голяма коалиция между социалдемократи и християндемократи, дори поведе с малко пред Християндемократичния съюз (ХДС) на канцлерката, което не се беше случвало от началото на нейното управление през 2005 г. Това обаче не я стресна и тя препотвърди, че ще се бори със зъби и нокти за четвърти мандат, при което



промени на 180 градуса своята политика спрямо бежанците



и мигрантите, буквално залели ФРГ през 2015 г. Меркел и нейните министри вече използват всеки случай, за да съобщават за нови мерки срещу бежанския поток, борбата с престъпленията от страна на чужденците и затягане на условията за придобиване на германско гражданство. Тези усилия и мерки вече дават резултати - виждат се във все по-малкия брой имигранти, които приемат германските провинции и екстрадирането на все повече групи мигранти към родните им места, в повечето случаи афганистанци. Затова не е чудно, че според последните проучвания консерваторите на Меркел вече имат преднина от 36%, докато социалдемократите поддържат своите 30 на сто през последните седмици.

Но на парламентарните избори през септември вече се очертават няколко изненади, които могат да променят управлението на страната. На първо място това е евентуалното завръщане в Бундестага на либералите в лицето на Свободната демократическа партия на Германия (СвДП). Според проучване на INSA либералите могат в момента да разчитат на 6% от гласуващите и продължават да вървят нагоре. Те се надяват да си върнат традиционната роля на балансьор, след като вече бяха младши партньор в правителството на Ангела Меркел през периода 2009 и 2013 г. Ориентираната към бизнеса партия обаче не успя да премине прага от 5%, за да спечели места в Бундестага през 2013 г. Според публикации в медиите в момента партията бива ухажвана и от ГСДП като възможен алтернативен партньор на Лявата партия (бивши комунисти и отцепили се социалдемократи). Проучванията на общественото мнение сочат, че шест партии, включително тази на либералите, ще влязат в парламента след изборите на 24 септември и ще отворят пътя за преговори с по-малки партии в опитите им да се изгради ново стабилно коалиционно правителство. Лидерът на СвДП Кристиан Линднер се опитва да омаловажи възможността да работи със социалдемократите на Мартин Шулц, които обвинява, че искат да удушат германския бизнес с прекомерна бюрокрация, но все пак не изключи нито един възможен сценарий за след изборите. "Шулц иска преразпределяне на доходите, държавата да командва икономиката и да има повече бюрокрация," оплака се Линднер пред телевизия n-tv. "Меркел не иска да промени нищо в Германия в общи линии...



Поне не иска страната да тръгне назад",



добави той. Попитан коя партия би била предпочитаният коалиционен партньор, Линднер каза: "Зависи от съдържанието на политиките. Ако не е възможно да се приложи нашето съдържание в правителството, ще отидем в опозиция".

Консерваторите на Меркел сега управляват в "широка коалиция" със социалдемократите, въпреки че нито една от двете партии не е ентусиазирана от възможността да повтори партньорството. Подобна стъпка би била "не идеалното" решение, обяви високопоставеният представител на консерваторите Йенс Шпан пред в."Франкфуртер алгемайне цайтунг". Подчертавайки качествата на либералите като потенциален съюзник, Шпан каза, че те са най-близко до консерваторите в политическите си позиции. "Това би било добро cъзвездие и по отношение на икономическите развития," каза той в прессъобщение, публикувано във вестника. "Най-после можем заедно да намалим данъците", надява се той. СвДП искат намаляване на данъците, но и увеличаване на инвестициите в образование и дигитална инфраструктура чрез приватизация на държавни активи. В миналото либералите по-често са се присъединявали към федерални правителства, водени от консерватори, въпреки че са служили и в коалиции на социалдемократите между 1969 г. и 1982 г. ГСДП обаче се препъна наскоро на местните избори в западната провинция Саар, след като гласоподавателите масово избраха консерваторите на Меркел, защото се опасяваха, че социалдемократите може да се обединят с Лявата партия, за да създадат ляв съюз. Възможността за коалиция с либералите може да е по-предпочитана от центристки гласоподаватели. Депутатите от ХДС пък все по-често предупреждават, че либералите са "жадни за власт" след четири години в периферията и че партията може все пак да се присъедини към коалиция, клоняща наляво, за да се върне в правителството.

Другата



неприятна изненада



може да сполети Зелените, които заради мудната си политика в опозиция и постоянни скандали сред ръководството на партията се сринаха до 6% и вече са зад извънпарламентарните либерали. Подкрепата за еколозите в Германия падна до най-ниското си ниво в последните 15 години, показва проучване на института "Форса". Това от своя страна намалява шансовете за евентуална лява коалиция след изборите през септември. Някои проучвания все пак сочат, че е възможна лявоориентирана "червена, червена и зелена" коалиция между ГСПД, Лявата партия и Зелените.

И тук идва ред на антиимигрантската и евроскептична "Алтернатива за Германия" (АзГ), която само допреди няколко месеца имаше подкрепата на почти 15% от имащите право на глас и влезе в няколко регионални парламента. След това обаче последва спад и в момента формацията вече може да разчита на едва 7 на сто и засега би влязла в Бундестага. Анализатори обаче предупреждават, че тази негативна тенденция може да се запази и дори да се задълбочи, при което партията може да остане извън федералния парламент. Основните причини за спада са рязкото намалелият мигрантски поток, което отне аргументи за критика срещу властта, вътрешни боричкания в ръководството и неясна позиция в отношението към нацисткото минало. В средата на април една от лидерите на "Алтернатива за Германия" Фрауке Петри шокиращо обяви, че се оттегля от състезанието за канцлер. В партията има редица конфликти заради предизборната стратегия и много от регионалните организации не приемат предложенията на централата. Петри предложи на конгреса на партията, тя да е готова да участва в бъдещи коалиции с други политически формации, което бе категорично отхвърлено от делегатите и засили позициите на друг високопоставен член като Александер Гауланд, който настоява АзГ да си остане "фундаментално опозиционна" партия. Малко след това именно той и Алис Вейдел бяха избрани за основни партийни кандидати на вота през септември. Преди това Петри успя да събере две трети от гласовете в Изпълнителното бюро, за да изключи Бьорн Хьоке - високопоставен член на партията, който нарече берлинския мемориал на Холокоста "паметник на срама" и призова да се пренапишат учебниците по история с повече акцент върху германските жертви на нацизма.

Дори всички тези тенденции да се запазят или променят, немските избори вече няма да са толкова ключови за Европа, като тези в Австрия, Холандия и Франция, тъй като популистите изглежда са изживели своя върховен миг за тази и миналата година. Така германските граждани ще трябва да избират най-вече дали да продължи "ерата на Меркел", или да се заложи на нещо ново и свежо в лицето на Мартин Шулц, като и двамата са едни от най-яростните привърженици на Обединена Европа.