- Г-н Дикинсън, ще може ли новият френски президент да реализира обещанията си, при положение че "Националният фронт" се очертава да бъде първа опозиционна сила на парламентарните избори след месец?

- Не е сигурно, че "Националният фронт" ще бъде първа опозиционна сила. Дали мадам Льо Пен е ръководител на опозицията? Разбира се, че не. На втория тур на президентските избори имаше един печеливш - Макрон, и двама губещи. Първият от тях беше блокът на въздържалите се и тези, които гласуваха с празна бюлетина или не гласуваха въобще. Вторият губещ е Марина льо Пен. В резултат тя се намира наистина в трудно положение. Истина е, че събраните гласове на втория тур за кандидата на "Националния фронт" надминават всички рекорди на тази партия през последните години. Но ако хората от партията й очакваха тя да мине 40 на сто, все пак остана доста под тази психологическа бариера. Каквото и да говорим, резултатът е загуба за нея. Така че тя може да говори каквото иска за бъдещата трансформация на своята партия, но ние виждаме завръщане към историческата линия на "Националния фронт" - на бащата Жан Мари льо Пен, както и към класическата крайна десница, с доста мъгляви изказвания за Холокоста, нацизма и неговите близки от историческа гледна точка режими като тези в Испания и Португалия.

- Как си обяснявате този висок процент на въздържалите се?

- Много е просто. Имаше колебание сред гласоподавателите на тези кандидати, които не стигнаха до втори тур. Много хора от партията на Фийон бяха объркани по отношение на Макрон. От друга страна, не може да се каже, че привържениците на крайната левица на Меланшон биха подкрепили някого, когото свързват едва ли не с Хитлер. В резултат имаше хора, които не искаха Макрон, не искаха и Марина льо Пен и се почувстваха като осиротели от гледна точка на подходящия кандидат. И тъй като те може би си казаха, че ще отидат до урните, тъй като ги наблюдават съседите, просто пуснаха празни бюлетини. За тях от едната страна беше фашизмът, от другата - едрите финансови корпорации, и те не припознаха нито едната, нито другата тенденция.

- Моето усещане е, че партията на Макрон като че ли изникна от небитието. Това не обърка ли допълнително хората?

- Аз лично познавам Макрон от времето, през което беше съветник в Елисейския дворец. На 39 години той събра достатъчно кураж, за да постигне това, което е в момента, и то при положение че успехът му не беше гарантиран по никакъв начин. Всъщност той започна кампанията си чрез партията "Напред" в социалните мрежи. И партията му започна своето съществуване именно там. Тя беше регистрирана преди по-малко от година. Мултиплицирането, което става в социалните мрежи, изигра своята роля. Тази партия беше родена във виртуалното пространство и после пренесе съществуването си в реалността. Много хора се почувстваха в хармония с някого, когото не познаваха, и му съдействаха, както можеха. Привържениците му се събраха в интернет по примера на снежната топка. Основната част от тях са млади хора. Той успя да обедини тези, които вече не вярват на никого. По отношение на традиционната политика това е почти революция. Особено интересен е фактът, че това е революция на центристите. Например преди време Льо Пен събираше хората от голистката партия и социалистите и дори ги представяше под обща абревиатура. Може би тези партии имаха различията, но между тях имаше пълно съгласие, когато трябваше да се раздели политическата торта на Франция. И тези партии, които толкова време си поделяха политическото пространство, изведнъж се сринаха, и то по симетричен начин. Остана една социалистическа партия, която ще се опита да намери баланса между социалдемократите и крайната левица и голистите, които също се очертават да бъдат малка партия, която ще обедини католиците с възгледите им срещу абортите и брака между хомосексуалистите. Така че политическият пейзаж се очертава с относително силна крайна десница и една крайна левица, като между тях остава булевард с 8 платна, на който няма нищо и който Макрон има пълната възможност да заеме.

- Каква ще бъде първата стъпка на Макрон във външната политика и най-вече в европейски план?

- Макрон ще започне с две посещения - първо в Берлин и почти веднага след това ще направи визита на френските части извън страната, например в Мали. Освен това в неделя вечерта в речта си пред Лувъра той показа, че е особено привързан към символа и достойнството на фигурата президент на Франция. Предстоят му и две важни срещи - с ръководителите на НАТО, а след това и с държавните и правителствените ръководители на ЕС. Важно е да се каже друго - независимо че е англофил, едва ли Тереза Мей би могла да очаква от него действия, които да й доставят особено удоволствие.

- Каква ще бъде позицията му по отношение на Европа на две скорости, лансирана от Франсоа Оланд?

- Европа на две скорости не е нещо ново. Тя винаги е съществувала. Всеки път когато по дадена директива се стига до консенсус, това става с взаимни отстъпки, за да може тя да влезе в действие. И никога тя не се прилага еднакво и по едно и също време от всички страни членки. Често за да започне тя да се прилага в националните законодателства, са нужни 6 месеца или година дори. И така стигаме до Европа на различни скорости. Има страни, които са по-напред, по-склонни да се развиват от другите. И дори по-точно е да се говори за Европа на няколко скорости, а и на концентричните кръгове.

- Дали изтичането на поверителна информация от пощата на Макрон не игра в крайна сметка в негова полза?

- Мисля, че това нямаше никакво отражение върху вота, тъй като стана 48 часа преди гласуването. Общественото мнение като че ли не обърна особено внимание на това. Става дума за хиляди страници, а това е особено голям обем за осмисляне.

- Потвърди ли се информацията, че руснаците стоят зад тази атака?

- Не, по-скоро бе потвърдено, че това е дело на крайнодесни американци. Руснаците не могат да са навсякъде.