Нарушенията на авторското право обикновено изобщо не се разследват - било защото са трудни за доказване, било защото се смятат за маловажни. От време на време обаче се стига до съд и присъда.

Преди няколко месеца от районната прокуратура в Чирпан съобщиха, че са внесли обвинителен акт срещу 49-годишен мъж за нарушаване на авторски права. В конкретния случай става дума за шест филма, качени от мъжа в интернет, без да има съгласието на носителя на авторското право. По това дело бе постигнато споразумение. Присъдата е пробация - 6 месеца задължителни срещи с пробационен служител и регистрация по настоящ адрес за същия период.

Това дело не е единственото за нарушено авторско право. Макар и да не са най-често срещаните, прокуратурата все пак внася обвинителни актове за такъв тип престъпления. Такъв е случаят с дело на районния съд в Пловдив от 2015 г. Обвиняемият по него мъж се признава за виновен, че е разпространявал продукти на "Майкрософт" и други компании без разрешението им. В споразумението по делото е записано, че на няколко пъти е "възпроизвел посредством записване върху харддиска на настолна компютърна система" и "използвал по друг начин - зареждал, изобразявал върху екран, изпълнявал и съхранявал в паметта на компютъра". Наказанието е 8 месеца пробация, като за подсъдимия остават и разноските по делото - 580.98 лв. Отнемат му се и настолен компютър и лаптоп, иззети като веществени доказателства.

За виновен се признава и мъж от Бургас, разпространявал музика и филми незаконно. Макар че делото е от 2014 г., тук все още става дума за малко остарели материални носители - дискове, но пък за сметка на това в търговски количества, както ги определя съдът - общо 1034 бр. CD-та и DVD-та. Те са продавани в магазин в Бургас, осъденият е собственикът. Пробацията този път е 10 месеца.

Не всички обвиняеми обаче толкова лесно се съгласяват с прокуратурата. Например двама от Разград, обвинени за това, че разпространявали незаконно филмите "Конан Варварина" и "Корумпирани ченгета", не се признават за виновни, отказват да дават обяснения и искат да бъдат оправдани. Съдът решава, че нямат вина.



В случая става дума за сайт с торенти



До двамата обвиняеми се стига по интересен начин. Свидетел по делото, за когото не става ясно дали е полицай, разказва, че влязъл в сайта, където открил файлове с "Конан Варварина" и "Корумпирани ченгета". "Пак според показанията на този свидетел съдържанието на посочените по-горе файлове за него е останало неизвестно. Сочи обаче, че не е възможно те да не са представлявали рилийзи на филмите "Конан Варварина" и "Корумпирани ченгета" поради специфичното предназначение на торент тракерите и обстоятелството, че всеки файл поначало отговарял на своето описание, дадено му в сайта, и потребителите, които ги качвали, не давали подвеждаща за тяхното съдържание информация, тъй като в противен случай в бъдеще рискували никой да не сваля качени от тях рилийзи. По тези причини и той заключил при извършване на справката въз основа на даденото в сайта описание на посочените по-горе файлове, че те съдържат филмите "Конан Варварина" и "Корумпирани ченгета", пише в мотивите на съда. След това същият свидетел намерил в сайта адрес на пощенска кутия на един от обвиняемите, установил, че същият е качил единия торент, и така го идентифицирал. Вторият пък е намерен, тъй като на същия сайт имало съобщение, че потребителите могат да помогнат за съществуването на страницата с изпращане на платен SMS, както и банкова сметка за дарения, а самият той се представял за собственик на страницата.

Следват обиски в домовете на двамата, иззети са компютрите им, съдържащи файлове с двата филма. Съдът обаче е на различно мнение. "Нито един от файловете, открити от сочения свидетел и вещото лице, не е изследван като съдържание, а разследването се е задоволило да приеме за доказано обстоятелството за идентичност на съдържанието им с обектите на авторско право въз основа единствено на факта, че словесното им описание е сочело, че те съдържат двата филма, на което предположение се базират и заключенията по назначената първа техническа експертиза. Това предположение обаче не е достатъчно, за да се приеме за доказано по несъмнен и безспорен начин, че файловете в сайта са съдържали конкретните обекти, попадащи в обхвата на закрила", пише в мотивите. Няма данни, че откритите на компютрите файлове са същите, качени в сайта, освен това не е доказано, че двамата са се познавали. Оправдани са на първа инстанция.

Друг, също интересен случай, е разглеждал Бургаският районен съд през 2014 г. Жена, управител на фирма, е обвинена, че е наредила на свой подчинен да инсталира на клиентски компютър софтуер. Случката е следната: клиент отива в магазина в Бургас и иска да си купи работещ компютър на цена до 700 лв. с инсталирани програми. Оттам му обяснили, че трябва да си плати софтуера, но клиентът казал, че няма пари и смята да ползва програмите известно време, без да ги активира. Няколко дни по-късно компютърът с програмите е готов и платен от клиента. След като той излиза от магазина, влизат полицаите. Управителката отива на съд и е оправдана. В мотивите си съдията записва, че част от програмите са били безплатни версии и с тях няма проблем. Колкото до самата операционна система, която е обект на авторското право, се приема, че клиентът е държал у себе си компютъра известно време, през което е имал свободен достъп, а в същото време в интернет могат да се намерят различни ключове, с които да се активира програмата. Освен това се приема, че по същото време операционната програма може да бъде свалена и от сайта на разработчика, както и от друг чрез препратки от него.

Освен за CD-та, DVD-та, торенти и операционни програми се намират и дела за



нарушено авторско право при учебници и помагала



Такъв процес се гледа в Пловдивския районен съд през 2013 г. Управителка на фирма е обвинена, че в нарушение е издала 1000 учебника по математика за IV клас, дело на творчески колектив от трима автори, както и 1370 сборника със задачи. Тримата автори са имали договор с издателството, става ясно от материалите по делото. След изтичането му обаче книгите им продължили да се продават в книжарниците. Собственичката на издателството е привлечена като обвиняема и предадена на съд, но е оправдана. Пред съда тя заявява, че е забравила, че договорът е тригодишен, а не петгодишен. Освен това по времето, когато разпоредила втория тираж, трябвало почти непрекъснато да се грижи за тежко болната си майка. Затова съдът приема, че тя е действала непредпазливо, а за въпросното престъпление законът изисква умисъл. Вторият тираж е отпечатан в същата печатница и е разпространен открито, т.е. издателката не е имала намерение да се крие, което също говори за липса на умисъл, смята съдът. Затова е произнесена оправдателна присъда.