Колко може да постигне един гражданин в политиката показа тези дни Слави Трифонов. Основният резултат от тежките закани към новоизбраните народни представители, прозвучали още преди изборите, и чрез тях към основната политическа институция българския парламент, е завихрилият се медиен скандал. Платени ли са протестите? От гледна точка на това, че в тях участваха основно хора от екипа му, на които той плаща работни заплати - може и това да се твърди. Има ли заговор за бунт срещу властта? Ами този бунт си беше обявен публично със заплахите към народното представителство. Какво всъщност се случва е може би по-точният въпрос. Случва се това, което обикновено се случва в България - превръщането на едно демократично действие като гласуването на референдум в много шум за нищо. Докато не се свърже с реални политически интереси. Тогава се случва



поредният погром над демокрацията



Показателно е как не само колективните усилия на гражданите, като гласуват да допринесат за по-доброто бъдеще - своето и на държавата си, но и индивидуалните усилия на всеки гражданин да покаже, че не е много трудно да си политик, стига само да решиш, че знаеш верните решения, постигат едно и също - наливат вода в мелницата на онези, които искаш да лишиш от власт. Вероятно учените могат да анализират този парадокс по български. Тук ми се иска да поразсъждаваме какво всъщност се случи и какво може да се случи, ако и когато в България започнем да се управляваме чрез пряка демокрация.

Първо, за правата и задълженията. Още в първи клас учат децата ни, че имаме права. За задълженията някак се забравя. Пък и защо не, след като шофьорска книжка можеш да вземеш, без да знаеш как се кара кола. Да не би да носят отговорност онези, които предложиха на милиони българи да се подпишат под въпроси, чиито верни отговори и те самите не знаеха? Не. Не носят. Ще си носим последствията всички ние. Да си активен гражданин, който иска да определя политиката, настоящето и бъдещето на страната си, се оказва е възможно само ако участваш в подписка за референдум. Ако гласуваш - не. Тогава не си гражданин, а както ни казаха - сме просто някакви си гласоподаватели.

Истината е, че и при единия, и при другия случай ние имаме право да гласуваме. Т.е. винаги сме си гласоподаватели. Но имаме и задължението, и отговорността да мислим какви ще са последствията от това гласуване, т.е. да сме граждани. Което означава - да сме отговорни първо да знаем защо и за какво/кого точно гласуваме.

Второ, за манипулациите. Трифонов, а вече няколко пъти чувам и Цветанов, обясняват как не е възможно да не се съобрази Народното събрание с волята на толкова милиони българи. Първото и основното, с което би следвало всички, включително и политиците (може би те най-вече) трябва да се съобразяваме в една демокрация, са законите. Ама не достигали само няколко хиляди гласа.



И един да не достига, законът е ясен



И така трябва да е винаги със законите. Ако искаме нещата да се променят у нас.

По-сериозната манипулация е, че нямало парламентарна група, за която да са гласували толкова, колкото за референдума. Хора, цялото Народно събрание, т.е. всички парламентарно избрани партии са получили гласовете си немажоритарно.

Оттук следват поне два извода. Единият е, че по думите и поведението на представителите на ГЕРБ, те са най-заинтересувани от това абсолютната мажоритарна система да стане факт. Даже са се подготвили за 240 избирателни района. Дори вече започват да ни зомбират, че само те имат личности, които да бъдат избрани мажоритарно. И то кой - забележете? Цветанов.

Естествено, между това да искаш и да можеш има огромна разлика. Дори в политиката. Само ГЕРБ иска гаранции не само че правителството ще просъществува 4 години, но и че те завинаги ще са парламентарно представени. Затова вярвам, че ще вкарат не само законопроект, но ще положат и всички усилия, за да стане той реалност. Но съм убедена също така, че новият Изборен кодекс няма да е за абсолютни мажоритарни избори в два тура. Защото единственият начин това да стане, е БСП да го иска поне толкова, колкото го иска ГЕРБ. Както би казал г-н Цветанов, който много обича аритметиката - сумата се получава. Да, ама не.



БСП не иска тази система,



защото това е най-прекият път да се озове в парламента единствено в компанията на ГЕРБ. Не съм много убедена, че народните представители знаят защо има два типа избори - пропорционални и мажоритарни. И едва ли мнозина са си задавали този въпрос. Сигурно повечето хора си мислят - ами за разнообразие, може би. Не. Принципът е простичък - когато избираш на пост с персонална власт, изборите са мажоритарни, докато при колективните органи - те са пропорционални. Примерите с Великобритания и САЩ не са най-добрите, защото в тези страни говорим за историческа традиция на двупартийната система. Докато в Европа традицията е в полза на многопартийността и всички обратни примери са примери на диктатури.

Да се върнем на БСП. Това е партия, която се отказа от член 1, на практика от еднопартийната си власт в една формално двупартийна система. Но и без исторически спомени социалистите няма как да приемат - нито като ценности, нито по същество - унищожението на многопартийността. Проблемът днес на българската левица не е битката с десницата, защото десните ги няма в парламента. Проблемът е как да са реална опозиция. И стигаме до отговора на въпроса имало ли е заговор между Трифонов и Нинова за падане на правителството чрез протести пред парламента за приемане на формулираните в референдума въпроси? Как мислите? Цветанов казва, че само те



имат личности, които да бъдат избрани мажоритарно



Единствено ГЕРБ. Да приемем, че това е истина, щом го казва точно той, с неговия опит от тези избори. Тогава за какво й е на Нинова този протест? За какво им е на всички останали партии в НС, както и на всички, които не са там? Всъщност за какво му е и на Слави Трифонов? Той с екипа си на предишни избори се опита да подкрепи избора на мажоритарен кандидат във Варна. Не успя. Но не направи важния извод, че при мажоритарни избори ще победят онези кандидати, които са подкрепени от партии, имащи повече избиратели.

Така че можем всички да сме спокойни - никой не клати правителството. Поне не с протеста за референдума. Що се отнася до резултатите от, според мен, успешния референдум, то те ще са много положителни. Защото ще има дебат по избирателната система. И ще има мажоритарен характер в следващите избори. Най-вероятно системата на изборите ще е много близка до тази в Германия. Така поне заявиха повечето от сега присъстващите партии в Народното събрание. Такива са позициите и на десните, останали извън този парламент. Най-вероятно патриотите ще имат различни позиции. Част от тях ще останат твърдо на позиция против. Но е възможно част от тях да приемат смесената система по германски образец. И това е логична позиция. Защото в българския парламент трябва да има достатъчно поле за обединение - както за да се формира правителство, така и за да се отстояват политики. Което се гарантира с пропорционалния вот. Мажоритарно избраните депутати ще дадат възможност двете по-големи партии да усилят своите позиции. И това



няма как да бъде подкрепено от нито една по-малка партия



И понеже българските политици не са по-различни от самите българи, желанието да приличаме на онези - силните, големите, можещите и живеещите добре - ще надделее. Но в него ще доминира прагматичността, която винаги е на страната на оцеляването. Затова, като искат хората и няма как да се отмине референдумът с мълчание и пренебрежение (това няма никаква връзка със седящите пред парламента, независимо дали те са десетина или хиляди), то поне да си запазят шансовете за депутатски места и в бъдеще. И така ще се стигне до типичното за нас решение - хем така, хем - иначе.