Мястото е хем артистично, хем космополитно, нещо като Вавилонска кула, истинска говорилня на различни миниобщества. Чуждоезиковата реч, най-често английската, бръмчи от всички страни, а напитката в ръка е само екстра към приятния социален контакт, наречен езиково кафе. Феноменът съществува у нас отскоро - появява се първо в София, а вече и в Пловдив, Варна, Русе, но отдавна е с аналог в други страни на света.



Един ден Виктор Модев и негови приятели от Международната младежка камара JCI (Junior Chamber International) решават да съберат на едно място хора, запалени по изучаването на чужди езици, включително и чужденци, задържали се за по-дълго у нас, които имат желание да разширяват скромния си български речник. Неправителствената организация JCI обединява амбициозни и креативни млади хора от цял свят. Създадена е в щата Мисури, САЩ, през 1944 г. с идеята да обогатява мирогледа на своите членове и да подготвя успешни лидери, предприемачи и професионалисти. Българският клон на неправителствената организация пък се появява през 2011 г. и работи по различни проекти, свързани с бизнеса, културата и социалната сфера. А вече има и свои локални секции в Пловдив, Варна и Русе.

Виктор Модев и приятелите му си дават сметка, че през последните години общността на чуждите граждани, пребиваващи по една или друга причина у нас, расте с доста бързи темпове. София, пък и другите големи градове, стават



притегателен център за чужди програмисти,



консултанти в различни компании, учители... Повечето от тях искат бързо да се потопят и адаптират към новата за тях среда, затова и са започнали сами да си организират шумни сбирки из софийските кафенета, апропо, днес вече са събирани и във фейсбук групата Foreigners in Sofia & Friends - за да си раздават съвети, да споделят впечатления, да търсят заедно отговор на различни въпроси от непонятната им понякога българска действителност, включително: "Какъв е замисълът, скрит зад откраднатите в София чистачки на автомобила ми?" Интересите на българите към чуждите езици пък все по-често излизат от старата рамка, побираща един-два популярни езика. Така българите могат да учат чужди слова директно и безплатно от тия, за които езикът е майчин, а чужденците от тях - български. И инициативата тръгва. В началото срещите се провеждат в различни столични кафенета, след това се спират на едно място, за да не се лутат всеки път тия, които са се упътили към сбирката. И избрали Culture Beat Club, което напоследък събира на едно място по 70-80 души. Профилът им е разнообразен, но преобладават хората между 25 и 35 г.

"Мисля, че се справям добре с шест езика, но съм понатрупал в различна степен познания по още десетина европейски," отбелязва 22-годишният Боби Пачеджиев, полиглотът на софийското езиково кафе и бъдещ инженер. Наблягал на немския, после на английския и руския в училище. Покорявал испанския с частни уроци. Поопознал и датския. С помощта на самоучител пък се сприятелил и със словашкия, с румънския, гръцкия, турския, естонския, финландския, шведския, арабския, холандския, италианския, включително и с китайския, а в момента заляга над литовски. Тази вечер пък се оглежда за събеседник по арабски и разчита най-вече на сирийците Ахмед и Малек, които работят в колцентър, а откакто са в София, често наминават в езиковото кафе. Така прибавят по нещо към българския си речник. Приказките им с българите вървят двуезично, за да имат полза всички. Италианецът Масимо пристига в България през 2014 г. на работа в американска компания за аутсорсинг услуги. Казва, че идва в езиковото кафе, за да срещне сънародници и да поддържа английския си. Българите обаче искат да си говорят с него на родния му език. Но пък така завързва нови приятелства, добри познанства и научава по нещо ново за България.

Езиковото кафе се провежда



всеки трети четвъртък на месеца,



а инициативата е със свободен вход. На гърдите на всички присъстващи са закичени стикерчета. Едното с името им, под него са националните флагчета на държавите, на чийто език са дошли да побъбрят. Новопристигналите се отправят към знамето на страната, чийто език искат да шлайфат. До руското най-често се "веят" в средата на масите испанското, английското, френското, сирийското, българското, понякога и японското, китайското, шведското, холандското. Така само с една обиколка на погледа става ясно, че повечето от присъстващите общуват на няколко езика. Най-голямата група е английската, немската е втората, после е испанската... А тази вечер столовете край масата с турското знаме остават празни и това леко разочарова Николос, програмист от Гърция, който живее от няколко години у нас (вече говори много добре езика ни) и напоследък е съсредоточил вниманието си върху турския. Но в крайна сметка човек никога не знае кой ще дойде и на какъв език ще проговори. "Тези, които искат да пообщуват на някой от по-редките езици, могат да се отбележат на фейсбук страницата на JCI и да се свържат предварително помежду си. Част от тях се събират и вън от езиковите кафенета по собствена инициатива, посещават и разговорните езикови клубове", отбелязва Нина Памукчиева, мениджър проекти към неправителствената организация. Самата тя идва на това място, побиращо в шепа целия свят, заради английския, който учи от много години. Както и заради все още твърде оскъдния си нидерландски. Убедила се е отдавна, че само контактите в непринудена и разпускаща обстановка мога да ти развържат езика. Колкото и дълго да си залягал над учебниците и чуждоезиковите речници, колкото и частни уроци и курсове да си минал,



пак може да си глътнете граматиката,



думите да ви избягат, да изпаднете в ужас: Тук ли беше мястото на тоя глагол, дали не сбърках времето. "На първото езиково кафе дори не можех да кажа къде работя. Блокирах. А момичето, което седеше срещу мен, тръгна да ме успокоява. Нищо де, кажи го сега на български!", разказва през смях Нина.

За да разчупят преградите между участниците, организаторите вкарват в действие и по някоя игра с чуждоезични думи. И отбелязват, че по инициатива на българския клон на Младежката камара, ноу-хауто им наскоро е намерило място и в Ница, Франция. Подобни формати за общуване на чужди езици, които разчупват старата схема за обучение, се прилагат отдавна и в много държави. В Швеция например най-често скъсяват пътя на чужденците до езика и културата на държавата. Навсякъде по света инициативата е много търсена и от студентите по програмата за културен обмен "Еразъм". Language speed dating или бързите срещи за необвързани пък е социален клуб за запознанства на хора, които гонят не само по-високото езиково ниво, но и търсят половинката си. Тези, които пък предпочитат виртуалното общуване, разполагат с безброй възможности в интернет. Но така, на живо и на чаша кафе е съвсем друго.