http://www.webcafe.bg

Ще спестя дългата увертюра, ясно е като бял ден за кой спектакъл сме се наредили всички през май. Цъфнали кестени, бални рокли, матури, учителки любими, последното броене и "12-11-10-9".

3 невероятни за ушите и очите случая ме подгряха за темата. Родители си мислят, че детето им има ядове в софийска ясла и затова у дома се напишква, дърпа се и т.н. Взели мерки - сложили микрофон в плюшената играчка и пуснали детето пак в яслата. Микрофонът записал как децата реват едно през друго, а лелка повтаря като развален грамофон: "Млъкни! Млъкни, чуваш ли?". Учителката пък заплашва: "Ако си нацапате лигавниците - няма да получите второ". Хванали се за главата двамата родители и право в телевизиите - раздухването на случая единствено гарантира да се преустановят тия порочни практики според тях.

Вторият случай е от Ямбол. Оттам е и видеото, в което в класната стая 2-3 хлапета в черни маски на гангстери удрят по главата момиче, което стоически търпи и не помръдва. Организирали се майките и бам! - клипът литва по телевизиите. Следва патърдия, журналисти нахълтват, търсят истината - по коридорите, в двора, вляво, вдясно, но накрая хващат директора, който с 3 опрени в гръкляна камери и пред строгия поглед на местния бияч на мигранти се заклева тържествено да си подаде оставката. Възмездие - тук и сега.

И третият случай - нощни охранителни камери заснемат как (предполага се) пенсионираната директорка на бургаската вечерна гимназия пази гърбовете на младежи, докато те извайват със спрей и шаблон лицето на този, чиято мумия бая дълго време пазихме като очите си в столицата, върху... къде?... новоиздигнатия паметник на жертвите на комунизма. Пълно куку, и тя, и младежите, ама камерите са си камери - черно на бяло, всичко се вижда.



Така тържествено пристигна месец май



Майките с бебета веднага подхванаха да правят петиция - изисква се със строгостта на най-голямото искане на света във всички зали на яслите и градините моментално да се наслагат камери.

Започвам да си представям - всяка зала на яслата - с камери. Слагаме по една камера във всеки ъгъл. После взимаме едни пари от Европа и с тях изграждаме тайна стая, в която на монитори се излъчва картината от тия камери. Слагаме и човек да следи. После назначаваме и втори човек. Да седят, гледат, записват и после - черно на бяло! Понеже на някакви си двама пред мониторите не можем да им вярваме, значи трябва да следим и самите тях, докато са вътре, в тайната стая с камерите.

Ако сме източили европейските пари за строежа на първата тайна стая с камери и не е останало нищо за втора стая с камери, която да следи първата стая с камери - примерно директорката да гледа екрана, за да пази децата от изтичане на техните записи, тогава можем да опростим модела - връзваме към домашния компютър картината от тайната стая с камерите и всяка баба у дома, чието внуче е в тази ясла, започва да дава дежурство - да следи за безопасността на детето.

Найс, а? Опазено от яслата и градината, пращаме го в училище. Там - по същия модел. Персонал, който да поддържа камерите, персонал, който да гледа екраните, плюс директор, който следи персонала, който следи за инциденти в класната стая, и накрая - картината от всички директорски кабинети отива право в министерството, където специален отдел "БОНД - българско образование на десктоп" следи дали директорите следят персонала, който следи за инциденти с децата, докато са в училище. Министърът получава статистика на 6 часа и разполага с паникбутон под бюрото, ако само някой посмее да не следи правилно всичко по веригата.



Всъщност това не е проблем само у нас



В статия в безплатното списание в помощ на английския родител експерти алармират, че ще стане страшно, ако се подхлъзнем по традиционно сложната линия на шпионажа, тайната информация и отмъщението и я въведем като начин на живот изобщо. Чакат ни мрачни дни, в случай че решим да научим истината за себе си чрез следене и микрофони.

Там, където отпадат ограниченията на добрия тон, времето за размисъл, прочитането на езика на тялото, уважението, търпението и въздържаността, възпитанието, пълноценното общуване, прогреса, знанието и културата - там ще се е настанила безмилостната картина на камерата и кънтящите в ушите ни думи, записани на микрофон. За всички ни ще последват депресии, маниакални състояния, разбити връзки между деца и родител, разбити кариери, семейства, престъпления. При актуалното по размер и честота производство и потребление на шпионски клипове и записи подобряваме ли с нещо положението си? Според мен - не. Нито записът на убиеца от парка помогна той да бъде хванат бързо. Близките му, учителите го бяха разпознали, но не и предали. Нито изловената акушерка да бие бебе помогна да спре насилието над деца.

Никой на никого не разчита за създаването на някакви правила, които да се спазват. Биячите на хора да не бъдат следвани в социални мрежи, а разсипани от критика. Личното пространство на учителя да е опазено - за да се опази и възможността той да обучава качествено децата.

Алтернативата на тия прости правила е страшна. Колапс на култура, образование, ценности, морал, етика... Колапс на детския свят изобщо. Децата ще ни поздравяват с "Честит 24 спай!" - и ще развяват като знаменца скрийншотове на учителки по гащи, които една по една ще напуснат, а нови няма да дойдат. И тогава децата ще седят в пълна безопасност у дома. В собствената си тайна стая с камери. (Със съкращения. Заглавието е на "Сега")