Дълъг шест часа пленум на БСП в неделя се коментира като тръгване по нов път и обновление. Сигурно можем да се съгласим с тези определения, ако дебатът беше за политиките и позициите на БСП, а оттам - за най-адекватно изразяващите ги личности. Нищо подобно. Всъщност за какво става дума?

Орисията на всеки новоизбран лидер на БСП е, че на него тепърва му предстои да "овладее" партията си, т.е. да се превърне в истински лидер. Ако трябва теоретично да обясним този феномен, БСП си избира лидер и това му придава авторитета на лидер, но до това да стане лидер, признат от съпартийците и от гражданите, има да се извърви дълъг път. И



всеки лидер сам решава как и с кого да го върви



Пленумът в неделя показва единствено това - как Корнелия Нинова си представя превръщането си в истински лидер на социалистите и с какви средства постига утвърждаването на идеята си как се управлява ръководената от нея партия. На практика, след като не постигна победа в парламентарните избори, на Нинова й остана да разпределя единствено властта вътре в БСП. От избирането й до последните няколко седмици тя можеше да ръководи партията си чрез надеждите за постигане на власт. Победата на президентските избори не донесе реален и с възможност за разпределение властови ресурс. Загубата на парламентарните - също. Така следваше да се очаква, че дълго задържаното разпределение на властта в БСП най-сетне ще се случи. Обикновено до Нинова лидерите на БСП винаги са се стремели да балансират различните центрове на влияние вътре в партията. Това е отразено и през устава, като за най-големите организации се предполага място в Изпълнителното бюро, а местата в Националния съвет също следват влиянието и ресурсите на организациите.

Какво направи Нинова в неделя? Видимият резултат е нарушаване на всички баланси - и символични, и реални. Стимул под формата на постове получиха организации с лоши резултати на изборите, а наказание - под формата на лишаване от партийна власт, организации, допринесли както за високите изборни резултати, така и за лидерския пост на самата Нинова. Другият видим резултат е



парадоксът на обновлението,



постигнато чрез лица от отминали етапи в развитието на БСП. Третият е разкъсването на връзката между парламентарна група и оперативно ръководство на БСП. Тук има нужда от пояснение, защото на пръв поглед тази връзка даже е засилена чрез съвместяване на функции от 2-3 души. Силно стесняващият се характер на властовия ресурс както в депутатската група, така и в самата партия в ръцете на 4-5 души е илюзорна връзка. На практика единствената връзка между ръководството на БСП, депутатската група и организациите по места остава самата Нинова.

Резонен е въпросът възможно ли е да кажем, че БСП вече се е превърнала в лидерска партия, т.е. партия като всички останали в България? Ако това е резултатът от неделното дълго заседание на Националния съвет, то какъв ще е резултатът от приложение на взетите решения? Отговорът на двата въпроса не съвпада, защото пленумът концентрира цялата власт в БСП в ръцете на лидера й, но това не превръща тази партия в лидерска. Първо, защото за разлика от останалите лидерски партии тя не е създадена от своя лидер, т.е. Нинова няма и вероятно ще й бъде най-трудно да получи тази легитимност - на автентичен социалист. Тя винаги е имала само авторитета на постовете, които е заемала в БСП и които я правят социалист. Второ, защото лидерските партии са силни и единни, когато разполагат с власт или с възможности да "усвояват" власт,



а БСП е лишена и от двата ресурса



Трето, защото силата на лидерските партии е основана на екипа на лидера, който не само да му е верен, но и да може да управлява от негово име процесите в партията. С всичкото уважение към лицата на обновлението от неделя нито те, нито оставащите в ръководството личности могат да свършат това. Защото, ако можеха, организациите им нямаше да са така разделени. Четвърто, в БСП винаги е имало значение, както и за обществото, кой взима решенията. При обграждането на лидера само с хора, които следват неговата воля, проблемът за това кой определя дневния ред и решенията в БСП ще става все по-актуален. Тази партия, която дори при силни лидери не е била лидерска, най-трудно ще приеме да научава от медиите какво мисли, какво прави и защо го прави.

Всъщност след избора на ново ръководство и разпределение на функциите в него БСП остава в състоянието, в което беше, но с формално преструктуриране на властта, което тепърва трябва да стане реално. Следователно основният въпрос е може ли БСП да бъде силната опозиция на управлението, както заявява лидерът й? Това ще бъде много трудно, поне през следващите месеци. Защото, дори да подходим напълно позитивно и да приемем, че най-доброто качество, с което разполага БСП, вече е на власт там, тепърва предстои хората да оценят този позитив.



Даването на пост е само първата крачка



Трудността ще произтече и от факта, че на този пленум Нинова повече отне власт и влияние, отколкото даде. Откакто тя е лидер на БСП, успя да доведе партията и себе си като лидер до състояние на самотност. Вътре се умножават фронтовете и битките, към обществото няма ясни знаци на партньорство и обединение за изпълнение на политиката - силна и категорична опозиция. За хората в БСП остава единствено надеждата тя да е толкова силна, че да свърши победоносно всички започнати битки. Всъщност изкушението да има един, който успешно да свърши цялата работа, е огромно. Дори за партиите. Проблемът възниква тогава, когато една масова по своя характер партия се превърне в арена на вътрешна война. От една страна, това може да се приеме и за опит социалистите най-после да станат парламентарна партия и да се откажат от своя масов характер. От друга, нарастващият брой вътрешни опоненти определено го приемат за налагане на еднолична власт.

Това са част от аргументите за предстоящи трудни месеци на вторачване навътре вместо за обръщане към обществото. Не бива обаче да очакваме процесите да са твърде публични. Характерът на отношенията в БСП по-скоро ще покаже наличието на видима пасивност, придаващо ефекта на успех за лидера. Истината е, че от тенджера под налягане социалистите се превръщат все повече в политически рисков реактор пред разпад.