|
| Бойко Ламбовски |
Иначе това компютърджиите са интересни хора. Моя милост - като хуманитар и IT игнорант, ги гледах с голяма почуда в началото. Приличаха ми на същества от друга планета. Първо - там, дето аз се мъчех с часове, те се оправяха за секунди. Второ - всички, без изключение, се държат така, все едно думите им пречат. При това както чуждите думи, така и своите. Може, разбира се, да съществуват и други IT-спецове някъде, но не съм ги срещал. При все очебийната им мълчаливост не мога да ги нарека невербални създания. Но сякаш самата вербалност за тях е нещо съмнително, нещо, което по-добре да не ползваш. Тоест квази-ценност, която по-скоро ще заблуди, отколкото да помогне. Следва да призная, че такова поведение има известно основание, с оглед манипулативните свойства и грехове на словесността като цяло, а не само на политическата такава. И с оглед ловкостта на компютърджиите (защото те са безусловно умни хора) в друг тип езици - изградени върху числото, символа, картинката.
Ала тези пороци - манипулативността и изкористяването, не са производни на човешката реч, те са производни на човека като цяло. Речта - и словесната, и компютърната,
са само сечива в добри или зли ръце.
Тъкмо за това ще стане дума по-долу. Не знам дали сте чели една емблематична книжка на великите фантасти братя Стругацки - "Трудно е да бъдеш бог". Братя Стругацки всъщност успешно захранват философски, политоложки, кино и литературни разработки, както и мощни епигонски потоци вече цели десетилетия. (Нека вметна, преди да продължа, че двамата са доказателство как всяка цензура е само предизвикателство за големия талант. И когато я има - цензурата, то не значи автоматично културна стагнация. Както и че когато я няма, то не гарантира автоматичен разцвет.) Та в книгата се разказва за всемогъщ тип от свръхразвита цивилизация, който всичко може, всичко вижда, но не бива да се меси въпреки огромните безобразия, които наблюдава в несъвършено и примитивно общество. Нещо като бог, тоест.
Нещо като бог се опитват да станат всички онези, които опитват да управляват днес огромното виртуално пространство. Последните дни нашумя голямата кибератака с т. нар. "вирус-шантажист" WannaCry. Тя почна на 12 май и зарази десетки хиляди компютри в 74 страни. Находчивото име на вируса "Реве ли ти се?" според специалисти е свързано с желанието на разпространителите му да изкарат някоя пара, като шантажират заразените потребители със суми между 300 и 600 долара.
На мен ми направи впечатление изказването на президента на "Майкрософт" по този повод - Брад Смит. Според него масовата атака на вируса стана възможна, защото са откраднати данни, събирани от ЦРУ и Американската агенция за национална сигурност. Тези данни Службите събирали за слабите места, за вероятните пробойни в програмното обезпечаване на различните корпорации. "Ние видяхме, че данните за слабите места, които ЦРУ събираше, после бяха публикувани в WikiLeaks, а сега откраднатите от Агенцията за национална сигурност данни поразиха потребителите по целия свят" - разказа Смит. Той сравни кражбата с кражба на няколко ракети "Томахоук" от армията и призова правителствата по целия свят "да се събудят". Тезата му е, че тези слаби места и уязвимости не трябва да се търсят и събират от специалните служби, а само от специалистите, разработващи програми.
Аз не вярвам мнението на г-н Смит да хване дикиш пред Службите. Тези всемогъщи Служби, част от които бе и г-н Едуард Сноудън, очевидно са усетили, че идва времето, в което части от нашия вид могат да се сдобият с полубожествена, ако не и с божествена власт и възможности.
"Бог вижда!" - плашеха само преди век,
в течение на хилядолетия, всички отци и проповедници грешната част от човечеството. Те имаха предвид, че и най-скришните деяния човешки, извършени дори насаме, не са тайна за Всемогъщия.
Но с темповете, с които се "окамерява" днес планетата, с разкритията, че дори телевизорите и пералните машини могат да ни шпионират, не е трудно да предвидим времето, в което няма да сме сами - никъде. Ако очите, които следят всичко това, са благият и склонен към прошка на по-леките грехове поглед на мъдрец, то - какво по-хубаво от това, ми иде да възкликна.
Няма да има гадни тайни, мръсни престъпления, злонамерени сговори на политически и криминални сили - нещо като рай, тоест. Само че ако погледът, който ще следи, е все на онези - същите, чиято основна грижа е да съхранят статуквото? В което те остават на върха на човешката хранителна верига, тоест на социалната Джомолунгма? Ако този поглед е погледът на описания от Оруел Биг Брадър? Имаме ли гаранция, че това няма как да се случи?
Аз, хуманитарят, не познавам добре компютрите, но познавам човешката природа и ви казвам - няма такава гаранция. Още по-лошо е, че и такива като Брад Смит и Сноудън твърдят същото. Затова вероятно ще ревем, тепърва.
И кой ти го каза това?
