Последните години родиха български феномен - все по-ниско доверие в съдебната система срещу все повече желаещи да й поверят парите, имотите, правата, интересите си.

Годишният доклад на Върховния касационен съд (ВКС) потвърди тази тенденция. Според сухите числа в българските съдилища миналата година са постъпили 537 376 дела при 524 854 през 2015 г. Или с 12 522 повече. Според статистиката тази тенденция може да се види и в общия брой дела за разглеждане от всички съдилища (без ВКС) през 2016 г. - тук има увеличение с 10 559 броя спрямо предходната година.

Като се има предвид, че завършените дела през 2016 г. са повече и че тези, които са останали за разглеждане, също са по-голям брой, картината съвсем се изяснява -



миналата година съдиите са се занимавали с над 1 млн. дела



Става дума основно за граждански, наследствени, семейни, търговски, административни спорове. Наказателните процеси са много малка част. Всички останали са "по желание на клиента" - относно съдбата на имоти, на земя, фирми, търговски спорове, глоби, строежи, скици, бракове, издръжки, родителски права, права на собственост, чиновнически откази, делби, наследства, здраве, данъци, мита и др.

Парадоксалното е, че това се случва на фона на множество проучвания и анализи, в които се твърди, че доверието в съдебната система е на дъното. Самият бивш правосъден министър и настоящ вицепремиер по съдебната реформа Екатерина Захариева обяви, че "доверието в съдебната система е изключително ниско и в съда, и прокуратурата. Недоверието е съответно 94% и 96%". Доверието в българската съдебна система е изключително ниско, добавя в същата посока и Европейската комисия.

Какво означава 94% от хората да не вярват на една институция? И тук идва парадоксът - броят на делата в нея са рекордно количество в сравнение не само с останалите членки на Европейския съюз, но и вероятно в целия свят. Нещо повече. Ако приемем, че годишно новопостъпилите дела са около 500 000, за 2 години в съдебната система влизат 1 млн. дела, за 4 години броят е 2 млн., а за 6 години става дума за цели 3 млн. дела. И всички



тези милиони дела се гледат от 2200 съдии



Те не могат да прегледат дори и една десета от материалите примерно по едно делбено производство или по един търговски спор.

Отделно от това продължава да има голяма неравномерна натовареност между съдии в районни и окръжни съдилища или между магистрати от отделни районни съдилища. Така например на един съдия от Софийския районен съд му се падат по 70 дела на месец за решаване, докато например в Ивайловград имат по 11 дела месечно, а пък в Трън - 14. Това за една година в София прави 840 дела - по близо 3 на ден. Представете си как съдията гледа едни дела в зала, чете други, за да се подготви, трети ги мисли за решаване, а по четвърти пише решения. Отгоре на всичко трябва да има време за ядене и спане, а какво ли става, когато излиза в отпуск.

За какво блато става дума, е достатъчно да се илюстрира с някое дело за делба, по което има няколко страни. Как се развива то - ту един отсъства, ту вещото лице го няма, ту се чака експертиза.



И така години само на първа инстанция, защото има и втора



Такива дела са десетки и стотици хиляди. Решават ли се обективно, навременно и справедливо? Кой е този свръхчовек, който изчита всичко, за да е наистина обективен и справедлив? Как стига до обективната истина?

Тук стигаме до другия проблем - че при всички спорове има две страни. И делата винаги се решават в полза на едната. Нещо, което автоматично ражда 50 на сто недоверие.

Чудесно е споровете между хората и фирмите да се решават в съда, а не с палки, бухалки и запалки. И очевидно в България хората търсят справедливост именно в съдилищата. Както и в прокуратурите, където годишно сигурно по 1 млн. души се оплакват от нещо. За престъпленията ясно, но те се и оплакват от съседи, от фирми, от спиране на вода, от цени, от лоши стоки и от какво ли не. А пък декларират 94 на сто недоверие.

Трябва да се каже ясно, че



хората се съдят за щяло и нещяло, както и че се оплакват



по МВР-та и прокуратури на същото основание. При това, въпреки че понякога ще изхарчат много повече за съдебни такси, адвокати и всякакви други разноски, отколкото ще спечелят.

Очевидно става дума за национална черта, защото никой не си решава спора дори с най-близки роднини примерно с един разговор. Или пък не отива на медиатор или арбитраж, където таксите са далеч по-малки. Не, българинът си се съди и се оплаква в съда и прокуратурата и понякога харчи хиляди левове за това. За да недоволства в 94 на сто от случаите.

Тази активност рано или късно ще доведе до блокаж на цялата система или до 100 процента недоверие към съдебната система.



----

ЗА КАРЕ



В годишния доклад на Върховния касационен съд е отбелязано, че важна тенденция е все по-активната тълкувателната дейност на съда. Общо образуваните във ВКС тълкувателни дела през 2016 г. са 12: пред Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) - 3, пред Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) - 4, пред Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия (ОСГТК) - 3 (още едно дело е образувано пред ОСГТК, но е преобразувано в дело пред Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегия (ОСНГТК), пред ОСНГТК - 1, пред Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на ВКС и от Първа и Втора колегии на ВАС - 1. През 2016 г. са постановени и 13 тълкувателни решения/постановления.

В Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2016 г. са анализирани основните въпроси и предизвикателства през изминалата година - промяната на съдебната карта, неравномерната натовареност на съдилищата, проблемите със съдебни сгради, оптимизирането на съдебната администрация.

Общо в страната през 2016 г. от съдилищата - апелативни, окръжни и военни, са дадени 4888 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, а изготвените и получените веществени доказателствени средства (ВДС) са 1146 бр. За сравнение - през 2015 г. са дадени 4093 разрешения и изготвени и получени 1321 бр. ВДС, а през 2014 г. - 7646 дадени разрешения и 1061 получени бр. ВДС.

Статистическите данни, върху които се базират изводите за натовареността, продължават да показват значителна неравномерна натовареност на съдилищата в страната както от едно и също ниво, така и между отделните инстанции. При средна натовареност от 9.33 дела за разглеждане месечно на един съдия за апелативните съдилища (през 2015 г. тя е 8.71), тази на Софийския апелативен съд е 13.22 дела (при 12.29 през 2015 г.), на Апелативния специализиран наказателен съд - 2.98 дела месечно (2.06 през 2015 г.), а на Военноапелативния съд - 1.78 дела (1.47 през 2015 г.).

Още по-голям е диапазонът на съотношението между отделните окръжни съдилища, от една страна, и на Софийския градски съд (СГС) и Специализирания наказателен съд (СНС), от друга страна. При средна натовареност през 2016 г. на съдебните звена на това ниво на съдебната система от 14.90 дела за разглеждане месечно на един съдия (при 14.69 през 2015 г.) тази на СГС е 34.09 дела (през 2015 г. е 32.66), на СНС през 2016 г. бележи значителен ръст - 31.05 дела (при 14.82 през 2015 г.), а под 7 дела през 2016 г. за разглеждане месечно на един съдия е натовареността на окръжните съдилища в Търговище (4.72), Кърджали (5.20), Враца (6.62) и Монтана (6.70).