- Г-н Миков, успя ли пленумът на БСП миналата неделя да консолидира ръководството на партията?

- Не, видя се, че напротив - прокара нови линии на разделение. Те се очертават по-скоро като персонални на групи, подкрепящи определени персони. По-големият въпрос е, че няма обединение върху ясна политика, която да даде онова изчистване на профила на БСП. Очевидно аргументът несъвместяване на функции не важи. Някои ще съвместяват, други няма да съвместяват. Енергията за съвместяване при Стоян Мирчев и Сашо Симов е една, а при Стефан Данаилов, при целия му авторитет, е различна. Явно това не е мотивът. Става въпрос за лично доверие към хора.

- Дори Георги Гергов не изпълни заканата си да разкрие много неща от кухнята на БСП...

- Не мога да отговарям за действията на Гергов. В крайна сметка какво са правили с председателката, знаят само те двамата. Ако пожелаят, те би трябвало да го кажат в определен момент.

- Нямаше ли обяснения на председателя защо отстранява Гергов?

- Имаше обяснение, само че аз го приемам по-скоро като повод. Удобен повод за освобождаването му, защото преди това той беше сред близките хора на председателя. Търсен е повод да бъде употребен и отстранен.

- Какво обяснение даде Корнелия Нинова?

- За срещата на главния прокурор Сотир Цацаров с издателя на в. "Сега" Сашо Дончев и обществения отзвук. Но после се разбра, че в офиса на Гергов е имало и други срещи, за които сигурно тепърва ще се задават въпроси.

- Трябваше ли БСП да влезе в следизборна коалиция, както искаха и част от социалистите?

- Преди да се каже "не", трябва да се види върху каква основа се изгражда определена коалиция. Дали става въпрос за приемане на политически позиции, които отстоява БСП. Такъв е въпросът за прогресивния данък...

- ....от който БСП се отказа.

- Да, настоящото ръководство постепенно отстъпи от тази позиция, подмени я. Другият голям въпрос е в името на какво да се направи коалиция. Само участието във властта и прокламираната стабилност не могат да бъдат основание. Смятам, че БСП правилно остана в опозиция.

- В кампанията за парламентарни избори всеки се хваща за социалната политика, за да трупа точки пред избирателя, включително и БСП.

- Това е големият въпрос и той се доказва с действията в опозиция. Да вземем ръста във отбраната, защото БСП има различно мнение по този въпрос в сравнение с десницата в България, чието мнение напоследък и се споделя и от президента. Иска се ускорен ръст от 2% от БВП, без да се държи сметка какво се случва в образованието, здравеопазването и други сфери. Няма средства за демографската политика, която е катастрофа. Иначе, ако допирни точки се намерят, хората казват: "Те са едни и същи".

- Необходим ли беше вицепремиер, който да отговаря за демографията?

- Смятам, че това е един изключително тежък и важен въпрос, след като м.г. президентът Плевнелиев обеща да го постави на Консултативен съвет по национална сигурност, когато се обсъждаше увеличението на парите за отбрана. Разбирам, че президентът Румен Радев също е свикал КСНС по отбрана и сигурност. Напоследък са проведени много консултативни съвети, само че положението не се променя в тази сфера, но най-голямата ни несигурност идва от социално-икономическото положение на хората. От загиването на България. От нерешаването на проблеми, които карат българите да стягат куфарите за Терминал 2. Това трябва да се постави в центъра на вниманието на политическите партии, правителството и президента.

- Сериозна опозиция ли ще бъде БСП в парламента.

- Още е рано да се отговаря на този въпрос. Времето ще покаже доколко по големите въпроси на България БСП ще има своите разумни предложения и алтернативи. Едно е да заявиш, че си алтернатива, съвсем друго е да го реализираш. Да убедиш хората, че това е дневният ти ред. Че си достатъчно последователен да го отстояваш в НС и си достатъчно упорит да търсиш обществена подкрепа за приемането на тези решения.

- Заради това ли БСП реши да внесе свои предложения за промени в изборното законодателство?

- Моята позиция е различна. Аз не смятам, че прокламирането на смесена избирателна система е спасително за България. Хвърля се един мост, защото ГЕРБ няма мнозинство да приеме мажоритарната система. Очевидно е, че друга политическа сила - "Обединените патриоти", не приемат мажоритарната система като система, която орязва представителството. Макар че опитът от 2009 г., когато у нас имаше смесена система, показа, че ДПС постигна високи резултати в някои смесени райони. На последния национален съвет на БСП поставих въпроса да отпадне от решенията това прокламиране от нас на смесена система. То може да доведе до промяна в избирателната география, по-слабо представителство на периферните райони на страната, където демографската катастрофа е най-силна. Ще намали влиянието на малките и ще увеличи влиянието на големите партии, ще засили регионалните дисбаланси, включително и на политическо равнище. Това го казвам не от партийна гледна точка, очевидно е, че при мажоритарен вот печелят големите партии. Като прибавим към това влиянието на олигархични групи на местно ниво, може да се изкриви парламентарното представителство, да се фрагментира по непредвидим и не политически начин, а на бизнес-олигархична основа. Парламентарното представителство може да получи големи изкривявания. Тогава пак някой ще обвинява демокрацията.

- И спасението е... Защото народът иска някаква промяна. Доказа го и участието на толкова много българи в референдума, организиран от "Шоуто на Слави".

- Очевидно народът иска промяна във функционирането на институциите. Обръщане на политиците към интересите на хората. На мнозинството от това общество, а не на определени малцинства, били те политически, бизнес или етнически. Народът иска справедливостта да бъде доминираща, а не само да присъства в политическите послания преди избори. Българите искат да имат достатъчно аргументи да убедят децата си, че не трябва да бягат от България, да имат достойна работа, достойно заплащане и справедливост.

- Рецептата каква е?

- Няма универсална рецепта. Отговорността е на тези, които упражняват властта. Отговорността е в институциите и депутатите в НС, на "Дондуков" 1 (където се помещава правителството) и на "Дондуков" 2 (президентството), включително и на съдебната власт.

- Добре, трябва ли да има промяна в избирателната система?

- Смятам, че през последните 20 г. се правиха различни експерименти, включително, ако си спомняте, в средата на 90-те, имаше трилотажи, имаше смесена система през 2009 г. Преминахме през различни етапи. Днес големият въпрос е могат ли политиците да започнат връщане на доверие в институциите. Ако успеят, хората няма да смятат, че избирателната система е лоша. Ако не успеят, и политиците ще се оправдават с избирателната система и ще я сменят постоянно, без това да повиши доверието на хората в институциите.

- Защо БСП държи толкова много да се дистанцира от служебния кабинет, който създаде президентът?

- Трудно се отдава това дистанциране. Няма как да казваш, че си спечелил президентските избори, няма как Румен Радев да е дошъл на национален съвет на БСП, за ти да каже, че приема платформата на БСП, и да се опитваш да вземеш една такава позиция. Никой няма да ти повярва. Това е трудна за отстояване и доказване позиция.

- Може ли да се каже, че дистанцираността на БСП към служебното правителство е опит да не се припишат неговите негативи на партията?

- Въпросът за отговорността винаги стои. И когато много напористо се опитваш да избягаш от него, практиката показва, че не се получава.

- Защо мнението на президента и на БСП така драстично се разминават в оценката си за служебното правителство? Това конфронтация ли е с президента.

- Не бих казал, че е конфронтация, доколкото президентът носи отговорността за служебното правителство. Той не може да даде слаба оценка за работата на служебния кабинет, защото това ще е оценка и за неговата работа.

- Тогава слабата оценка за служебния кабинет е и оценка за работата на Румен Радев.

- В крайна сметка това е оценка и за президента, зад когото БСП е застанала на изборите.