|
| Култовият комплекс под Мадарските скали е най-ранният прабългарски религиозен паметник. Триумфалните надписи около Мадарският конник, врязан в скалите, определят това място и като най-важното средище с общодържавно значение. Именно около Мадарския култов комплекс се установява през последната четвърт на VIII в., както показват археологическите проучвания през последните десетилетия, първата постоянна столица на България - Плиска; и това не само не е случайно, но е и достатъчно символично. |
В самото начало на IХ в. - или още в края на VIII в. дори - в България започват значими промени; променя се самата същност на старобългарската държавност. От съюзна държава - всъщност твърде хлабава федерация; даже конфедерация, както по всичко личи, след 681 г. и в следващите няколко десетилетия - в началото на IХ в. България се възправя като могъща империя, наравно с Византия и Франкската държава. Не от нищото, разбира се, или по волята на един единствен неин владетел - великият господар Крум (801-814), а поради натрупването на стаена мощ, освободена в новите държавни условия.
* * *
Мащабните изменения в старобългарската държава, които започват при владетелите Кардам (777-801) и Крум, имат и други съществени белези, освен преодоляването на съюзния характер на старобългарската държава - някои податки в изворите ни накараха да мислим, че наред с новото държавно устройство, или по-скоро именно заради него, в началото на IХ в. настъпват съществени промени и в религиозната организация у прабългарите, чиято аристокрация до този момент е поела вече отговорността да представлява на държавно и междудържавно равнище и двете основни народности в Съюзна България.
И това няма как да е странно, понеже имперската държавна организация се нуждае непременно от идеологическа постелка; самата българска имперска идея е създадена, както си мислим, под византийско и персийско влияние практически едновременно в Старата Велика България и у славянските племена около Солун, между Дунав и Стара планина и в отвъддунавските земи*. При великия господар Тервел (700-721), а може би и още при неговия предшественик - и както си мислим, негов баща - господаря Аспарух, този българска имперска идея се възражда и благодарение на благосклонността на съдбата - военните успехи и Тервеловата помощ, оказана на Юстиниан II, превръщат изведнъж току-що основаната ни държава в арбитър и първостепенен фактор в средищната част на Европа.
През последните две седмици (вж. [1] и [2]) имахме за задача да поставим времевата рамка на възникването на новата религия, създавана за да отговаря на новата имперска същност на старобългарската държава; и покрай това нямаше как да не се изявят и някои основни белези на тази нова религия; нарочно ще се спрем на тези промени друг път.
Изворовите данни по нашия проблем са твърде оскъдни, което никога не може да е радващо; въпреки това като terminus post quem се очерта (вж. [1]) втората половина на 816 г. Макар и поразтегнато във времето, terminus ante quem е създаването на Филипийския надпис - 837 г. (вж. [2]). Време е да видим дали няма да е възможно - при помощта на други изворови сведения - да изявим в този твърде дълъг времеви отрязък вътрешната структура на този процес.
* * *
Всъщност, две десетилетия не са много за историческата задача, която разглеждаме. Съществуват обаче възможности да откроим етапите в създаването на новата (обновената?) прабългарска религия; сега ще уточним още веднъж, че както по всичко личи, тези религиозни промени засягат само едната от двете основни народностни съставки в старобългарската държава - прабългарите**; да се мисли, че великите господари от Кардам или Крум насетне са си представяли религиозно приобщаване към тая нова (обновена) религия на славяните, които представляват подавляващото мнозинство от населението на старобългарската държава, е крайно необосновано - според археологическите находки приблизително 80 % от земите в старобългарската ни държава са заети от Славиниите, и едва една пета - от прабългарския дял, а ако се отчита количествено археологическият материал, то тогава разликата ще е не по-малко от едно към десет.
Тези възможности, за които стана дума по-горе, се крият във вече понатрупания значителен епиграфски материал. Наистина, далеч не всички изследователи са единодушни в неговата интерпретация, но ще направим опит да се опираме единствено върху безспорното и (почти) общоприетото.
Вероятно трябва да е станало ясно, че за основен белег на новата прабългарска религия приехме единобожието; при това по християнски модел, под византийско влияние очевидно. Макар масовото преминаване към монотеистични религии да е отличителен белег на Ранното Средновековие изобщо; пак във връзка с успеха на християнството, може би.
Характерът на Филипийския надпис от базилика Б (по Льомерл; вж. [2]) във Филипи, в землището на съвременното с. Храшче, Кавалско, е показателен - към 837 г. новата прабългарска религия е вече получила цялостен изглед. Нещо повече дори, поради строителните неблагополучия на самата сграда - самият разкопвач е категоричен, че базилика Б изобщо остава недовършена (вж. {5; рр. 194-199} в [2]); добавихме предположението си, че тя може би е придобила характер на старобългарско капище след присъединяването на част от Беломорското крайбрежие към България през същата 837 г. именно заради съмненията ни, продължение на Льомерловите мисли, че Филипийската базилика Б изобщо някога е действала като християнска църква***.
Десет други епиграфски паметника (по {1; №№ 1(III); 2; 3; 13; 15; 43; 46; 56; 57; 58 } в [2]) разкриват развитието на идеята за нова (обновена) прабългарска религия и по-точно за единобожието на тази религия; отново ще е редно да се подчертае, че не знаем - поради отсъствието на данни - дали преди това време вярата в Тангра е характерна за някоя част от прабългарското общество или тази идея е част от създаването на едно съвсем ново религиозно вярване в началото на IХ в.
Най-ранна опора за нашата идея намираме в надпис 1(III) до Мадарския конник. Надписът е най-общо от времето на кханасюбиги Омуртаг (814-831), но тук ще отдадем предпочитание на първите години - даже на първите месеци от неговото царуване; формата на владетелската титулатура именно от това време насетне - чак до царуването на Симеон Велики - няма да претърпи съществено изменение. В надпис 1(III) обаче стои несигурното o ek theou o Omourtag archon - с член именно пред името на владетеля, което е единствен случай, вместо обичайното o ek theou archon (Omourtag); за нас е несъмнено, че тази несигурност в иначе сигурната заемка от титулатурата на византийските василевси - "от бога Омуртаг владетел" ще стане навсякъде по-сетне "от бога владетел (Омуртаг, например)" - е следствие от идейна неовладяност. Особено трябва да се прибави и мястото, на което е направен надписът - след разказите на великия господар Тервел за участието му във византийските междуособици; точно това място показва явен стремеж да се демонстрира приемственост с ранните български владетели, но е и малко принудително - към средата на второто десетилетие на IХ в. наоколо просто не съществува друго място, освен Мадарският култов комплекс, върху което да се постави един толкова тържествен надпис, понеже самата Плиска при кханасюбиги Крум е с дървени градежи и няма нищо общо с това, което може би си представяме днес - каменните и тухлените сгради ще направи малко по-сетне именно самият Омуртаг.
Ето защо надпис 1(III) е първият, който ни осведомява за очертаващата се промяна в религиозната обстановка в България; след възраждането на българската имперска идея в нейната военна съставляваща при господарите Кардам и Крум. Следващият надпис е от Маломирово, Елховско, и макар там да се говори за по-ранни събития, свързани с кханасюбиги Крум, то неговото създаване в първите една-две години от царуването на Омуртаг едва ли може да се подложи на съмнение (вж. основанията в {1; № 2} в [2]). И в следващите надписи, които отделихме като важни в нашия случай, владетелската титулатура остава непроменена, но единният прабългарски бог вече осигурява - след 822/823 г. и здраве на владетелите ("да преживеят сто години"), той "вижда", "дава" и "прави"; досущ като християнския бог, така омразен именно на първите старобългарски имперски владетели.
Впрочем, заемките от Византия при съставянето на новата българска религиозна програма, са значителен брой; и не само във владетелската титулатера - и във външните белези на властта, но и в акламациите, във възприемането на кръста, в облеклото, строителството и пр., но всички те са преосмислени и напълнени с ново, съвършено различно съдържание; както е и във владетелската титулатура - само формата е заимствана от християнската на византийските василевси; в титулатурата на българските владетели богът е възможно да е само един и той никак не е християнският бог, а Тангра (вж. [1] и [2]; и въпреки{1; с. 70-73).
_________
* По тези въпроси този път няма да посочваме нито свързани текстове, нито книгопис понеже това е правено на тази страница вече многократно.
** Обещанието в [2] да се спрем на тяхната племенна разнородност в днешния текст беше самонадеяно и очевидно прибързано - днес едва ще успеем да разгледаме приемливо поне изворите, които да ни позволят да структурираме процесът на възникване и изграждане на новата прабългарска религия.
*** За да избягаме от сложната и ограничена археологическа понятийна система, ще назоваваме в бъдеще сградата, върху чийто южен стилобат е бил изложен Филипийският надпис, само като Недовършената базилика.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=852935
[1]("Бог вижда")
http://www.segabg.com/article.php?id=853775
[2](Небето-бог)
