:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,246,809
Активни 103
Страници 14,827
За един ден 1,302,066

27 години съдебна реформа не стигат

Очевидно ще са необходими поне още 27 години, за да има България нормални, предвидими, справедливи, действащи само по закон прокуратура и съд
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Поне четири от измененията в конституцията се направиха под знамето на съдебната реформа. На практика нищо не се промени.
"В България има политическа стабилност, страната има реформирана съдебна система, данъчните условия, които предоставя, са много добри и има отлично подготвени млади специалисти, които биха отговорили на очакванията на инвеститорите." Това са думи от края на юни 2016 г. на тогавашния председател на Народното събрание и настоящ министър на правосъдието Цецка Цачева, изречени в далечен Пекин в плах опит за привличане на китайски инвестиции.

Посоката на съдебната реформа е вярна, на финалната права сме. Това пък обяви някъде по същото време тогавашният правосъден министър и настоящ външен министър и вицепремиер не по какво да е, а по правосъдната реформа Екатерина Захариева

По ирония на съдбата точно на Захариева и Цачева им се наложи тези дни да обясняват, че не само съдебната реформа не била свършила, не само че за една година въпросната реформа не е успяла да пресече финалната права, ами че май нещата тепърва ще почват.

Първо Цачева заобяснява, че в далечен Китай тя имала предвид, че само конституционната промяна в раздела за съдебната власт била направена, а пък Захариева обяви, че тепърва имало редица действия, които "да се извършват на законодателно ниво - включително отпадане на предварителни проверки, включително наказателното преследване, злоупотребата с вътрешното убеждение, съдебната карта". Отделно от това тя дори подчерта в прав текст, че



реформата в съдебната система не е приключила,



тъй като предстои да се изпълнят 17 препоръки от евродоклада от Брюксел и предложения от анализа на европейските прокурори за състоянието на българската прокуратура. Нещо повече. Тя даде да се разбере, че трябва и нова конституционна промяна, ама за нея трябвало 160 гласа, а пък ГЕРБ имали само 95.

На този фон председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов пък направо обяви курс към "съдебна реформа в дълбочина". "За мен е очевидно, че темата за конституционни и законодателни промени трябва отново да бъде поставена. Да кажем, че без реформа в прокуратурата такава в дълбочина не може да се случи... Определено реформата трябва да бъде в дълбочина. Такава, за съжаление, не се случи. Случи се една мимикрия на реформа", заяви той след натоварената с много очаквания, но завършила с тонове приказки среща с премиера Бойко Борисов. Тук някъде Цачева и Захариева се засегнаха и обявиха, че съдебната реформа досега не била мимикрия.

След всичко това самият премиер пък направо се оказа истински оптимист, че ще се намери най-доброто решение за реформата. "Аз съм оптимист. Ще намерим най-доброто възможно решение и реформата в съдебната система няма да бъде дума", каза в прав текст той. Каквото и да означава това. Премиерът провидя проблем в съдебната система единствено в това, че се създавали "междуличностни конфликти между висши представители на съда, прокуратурата, а преди това и следствието" и към тях "като кърлежи се прилепяли малки политически партии, фракции". И обеща да осигурява средства за съдебната система, като не пропусна да обяви, че тя "била по-добре платена от него". Накрая раздаде съвети на магистратите да се концентрират в "работата си по съставянето на новия ВСС и избора сред съдии, прокурори и следователи". Иначе казано, за човека проблеми в съдебната система няма. Някъде тук се появи и оптимистичен коментар не от който и да е, а от Параскеви Мишу, зам. генерален секретар на ЕК, отговарящ за Механизма за сътрудничество и оценка (МСО). Тя бе цитирана да казва, че



"България е постигнала впечатляващ напредък"



И тук някъде човек направо започва да се чуди и на сегашната власт, и на ЕК. И особено на тяхната приповдигнатост и оптимизъм. Направо да си помисли човек, че вече дела не се насрочват за след месеци, че и години. Че после те не се гледат по още няколко години, че граждански процеси не се проточват вече по 15 години, а пък наказателните минават на три инстанции за по година-две, а не по 10 години.

Че вече няма корумпирани магистрати, че в системата се влиза наистина с качества, а не често с връзки, след срещи на бялата покривка или по роднинство. Че вече един съдебен състав не решава един казус по един начин, а друг по коренно различен. Че няма пълен субективизъм в правораздаването. Че юридическото образование вече е възстановило своя авторитет и че е станало предвидимо и практично. Че вече не се разхождат на свобода хора с по 20-30, че и по 100 висящи дела. Че няма политическа и икономическа обвързаност в системата. Че няма районни съдии с по 1000 дела за гледане, а пък върховни с по 200-300 за разглеждане. Че вече може да се има доверие на свидетели и вещи лица. Че съдебната система не допуска възможността за оправдаване на виновни и осъждане на напълно невинни.

Дали има човек от



всички тези високопоставени оптимисти,



който да може с ръце на сърцето да каже, че нещо от това се е случило?

Защото може ли някой да каже какво точно промени в правораздаването, в правосъдието, в съдебната система последната конституционна промяна? Какво точно се случи, след като например Висшият съдебен съвет бе разделен на две - на прокурорски и на съдийски?

И някъде тук трябва да се отбележи, че за 27 години съдебната система е най-реформираното нещо. На практика всяка промяна в конституцията беше заради нея. Дори и онези изменения, които бяха направени заради членството в Европейския съюз. Десетки, дори стотици са промените в закона за съдебната власт. Бяха написани чисто нови Наказателно-процесуален кодекс, Граждански процесуален кодекс, за първи път бе приет Административнопроцесуален кодекс. Изобщо да не говорим колко милиона евро се потрошиха, за да бъдат направени, консултирани и приети те. Както и няколко промени в Наказателния кодекс (НК), в Закона за нормативните актове (ЗНА). Пак с прословутата съдебна реформа бяха свързани и законите за Търговския регистър, за медиацията, за частното съдебно изпълнение, за адвокатурата, за отнемане на придобитото от незаконна дейност, за мерките срещу изпиране на пари ... И дали нещо се промени след приемането им?



Писани бяха стратегии, приемаха се тържествено,



с фанфари и с ръкопляскания. После по същия начин се приемаха актуализирани стратегии. Защото политиците разчитат на късата обществена памет. Защото и през 1997 г., и през 2003 г. политическата класа тръбеше как има консенсус за кардинални промени в правораздаването. Всичко това се повтори на забавен каданс през 2015 г.

И накрая едно голямо нищо, даващо възможност на куп политици, на всяко правителство, на всеки парламент да започват тази говорилня, това претакане със съдебната реформа отново и отново.

И всичко това е, защото никой не иска да бръкне в раната и да погледне в очите конкретните, истинските проблеми пред съдебната система. Като например постоянно променящите се закони, в част от които измененията се правят, за да се отворят "вратички" към заобикалянето им, или за корупционни практики. Или пък почти повсеместното триинстанционно производство, позволяващо проточването на граждански и наказателни дела с години. Напоследък тук стана още по-завързано, след като с промени в гражданското правораздаване бе направено така, че ВКС сега сам си избира кое дело да пусне на трета инстанция и кое не.

Сред сериозните проблеми



е продължаващото кадрово обезпечаване по неясни критерии



и чрез връзки и познанства, колкото и да се демонстрира обективност и конкурсно начало. Спомняте ли си твърденията на бившия шеф на ВАС и настоящ конституционен съдия Константин Пенчев, който обяви, че "още от създаването на ВСС като орган в началото на демокрацията сме свидетели на една тъжна върволица от безпринципни назначения и уволнения в системата, дори политически". И още: "А колко деца и братовчеди са назначени от предишните съдебни съвети, едва ли може да се изброи". Все неща, които минират правосъдието за години напред. Как точно се промени това?

Както и проблемната досъдебна фаза на наказателните дела, изразяваща се в лошо събиране на доказателства, претрупване с дела, слаба разкриваемост, липса на достатъчен капацитет на дознанието. Както и усложненото законодателство и процедури, даващи възможност само на точно определен кръг от лица да са "наясно" с материята.

Тежък проблем е още изначално



липсата на единни критерии за юридическо образование,



слабата практическа подготовка в хода на обучението.

Или пък как един съдия, на когото се падат няколко десетки дела, успява да изчете материалите по тях, камо ли да вникне, че и да се произнесе обективно и справедливо.

Или да вземем наказателното правораздаване само. Няма хора, които да работят десетките и дори стотици хиляди преписки и дела, продължава безразборното прекратяване, повече от половината от делата са срещу неизвестен извършител, разкриват се по-малко от половината домови кражби, например. Да не говорим за повсеместната замяна на наказателната отговорност с административна глоба, за постоянните споразумения на извършилите престъпления с прокуратурата и слизането далеч под минимума, предвиден като наказание. Пълен провал се оказаха и бързото, и т.нар. незабавно производство. Нито един бос на мафията не е осъден.



Борбата с корупцията се изчерпва в говорене и най-много в условното



осъждане на хванат с подкуп следовател, лекар, преподавател. Престъпността не намаля, не бе ограничен и броят на лицата, които се разхождат с години на свобода с по няколко висящи дела. Оказа се, че близо 800 000 дела и преписки от последните години са прекратени, защото по голяма част от тях давността е изтекла. Или иначе казано - почти пълна, необявена амнистия.

И това са само част от истинските проблеми, на които никой не обръща внимание. Друго си е да се промени някоя бройка във ВСС, да се раздели на две съвета, да се обяснява как нямало пари в системата, колко лош бил сградният фонд.

Всеки и сам може да си изчисли за тези 27 години колко промени в конституцията бяха направени, колко изменения в ЗСВ, колко нови кодекси бяха написани, колко заседания на ВСС минаха, колко министри на правосъдието се смениха, колко мониторингови доклади се анализираха, колко политици изтекоха в историята. И всеки може сам да се замисли какво ни чака още поне 27 години.
Карикатура Христо Комарницки
<Неозаглавен>
4
4083
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
23 Май 2017 21:19
А бе някой да е повярвал на барон фон Мюнххаузен, че сам се е изтеглил от блатото? Та и наш´те "магистрати" ще да правят "реформи" - направо са си отрезали клона с хамака. Като как да си го представим?!?! ...
23 Май 2017 21:59
Най-ясно казано - "реформата" изисква сваляне статуса на прокурора, премахване на състезателността в процеса, освобождаване на съдиите от прокурорски контрол...
А, като гледам гладката безлична физиономия на Панов и наглата дебелащина на Цацаров, разбирам - "реформата" е просто благозвучмо название на конкуренцията между два клона на мафията...
-------------------------------
Сайтът на Генек
23 Май 2017 22:56
В България цари беззаконие и това е истинската цел на упражнението. Реформа няма да има, освен ако не бъде наложена отвън.
25 Май 2017 08:32
Искам да се изповядам пред форума.
Ясно си спомням старото ГПК, в последната му редакция, преди отпочването на т. нар. " съдебна реформа". Беше някъде в началото на 90-те. Сред основанията за жалба пред последната инстанция фигурираше и нелогичност на мотивите. И в хода на някакво висящо гражданско дело - не щеш ли! - нелогичността изчезна. А заедно с нея - и възможността да претендираш логичност в произнасянето по същество пред която и да било инстанция. Изядоха хляба на Бекет новите ни магистрати и това е...
Та във връзка с горе споделеното, моля за прошка, ако на някого размислите ми изглеждат леко налудничави. Те, така или иначе, не изразяват скрепена със средствата на държавната принуда правораздавателна воля
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД