За 27-и път наградите "Аскеер" бяха раздадени в празничната вечер на 24 май на Голямата сцена на Театър "Българска армия".

Режисурата на нощта на "Аскеерите" бе поверена на Диана Добрева, която избра за основна тема любовта. Спектакълът, съпътстващ награждаването, беше изпълнен с фино чувство за хумор по сценарий на Ангел Еленков, прекрасна актьорска игра, допълнени от елегантната сценография на Нина Пашова и музикално оформление от Петя Диманова. Диана взе и един от "войниците" на Георги Чапкънов-Чапа за режисурата на спектакъла "Вълци" по "Трънски разкази" от Петър Делчев. "Вълци", който разказва какво е да живееш без вяра, стана едно от големите събития на българската сцена през годината, както често се случва с постановките на Диана Добрева. Постановката напълно заслужи отличията, които получи. "Благодаря на Александър Секулов за това, че превърна "Трънски разкази" на Петър Делчев във вълнуваща театрална пиеса и й придаде мощта на библейска притча. Благодаря и на всички актьори, защото театърът може и без сграда, може и без сцена, но театърът не може без актьора. Благодаря на актьорите в България и на всички онези актьори, с които съм работила, които въпреки липсата на материална мотивация, успяват да държат високо духа си и да сътворяват това чудо, наречено театър", каза развълнуваната Диана Добрева.

"Вълци" взе още две награди. Едната бе за Ивана Папазова, която се превъплъщава в Икония. Тя грабна "Аскеер"-а за поддържаща женска роля, а отличието за театрална музика отиде при Петя Диманова.

Наградата за изгряваща звезда си поделиха Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов - за "Това НЕ Е Хамлет", авторски спектакъл на Боян Крачолов, в който младият режисьор събира разкази на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други. Той е реализация на Театрална работилница "Сфумато".

Меглена Караламбова получи отличието за водеща женска роля за Майката в "Разговори с мама", постановка на Венцислав Кулев по адаптацията на творби на Жорди Галсеран от Сантяго Овес, която се играе в Театър 199 "Валентин Стойчев". "Който не е гледал "Разговори с мама", да заповяда в Театър 199...- каза Караламбова. - Честит празник на всички, които са посветили живота си на духовността. И ако мога да перифразирам Джон Ленън, искам да ви призова: Правете изкуство, а не война." Свежен Младенов пък взе отличието за водеща мъжка роля. То му е присъдено за ролята на поп Кръстьо във "Великденско вино" от Константин Илиев, постановка на Весела Василева в Общински културен институт Театър "Възраждане".

Йордан Ръсин е носителят на наградата за поддържаща мъжка роля заради майсторски изградения образ на Телегин във "Вуйчо Ваньо" от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър "Възраждане".

За най-добра сценография и костюмография "Аскеер" заслужено взе Свила Величкова за оригиналното представление "Малката морска сирена" от Катрин Ан по небезизвестната и обичана Андерсенова приказка. Представлението се играе в Театър "София".

"Еквус" от Питър Шафър е пък най-доброто представление, появило се тази година, според преценката на Академия "А`Аскеер". Постановката е на Стайко Мурджев в Младежки театър "Николай Бинев".

В категорията за съвременна българска драматургия за най-добрата пиеса бе отличена "Пробен срок" от Николай Гундеров, постановка на Тея Сугарева, която се играе в Театър 199 "Валентин Стойчев". "Искам театъра да си говори с хората и докато си говорят, нещо да каже. Посвещавам пиесата на всички хора, които са в ъгъла на живота. Бих искал да кажа на тези, които държат в ръцете си метли или прахосмукачки: поглеждайте понякога в кошчето, защото там освен боклук, можете да намерите остатъци от човещина или пък парчета от вашата душа", каза в приветственото си послание Гундеров.

Почит бе отдадена и на големите имена в театъра, които ни напуснаха тази година - проф. Богдан Богданов, Никола Гълъбов, Илия Раев, Мирослав Косев, Юлия Огнянова, Никола Анастасов и Георги Данаилов.

Най-тържествената и вълнуваща част от наградите бе връчването на приза за цялостен принос към българското театрално изкуство. За 2017-а година негов носител е драматургът Константин Илиев, автор на "Босилек за Драгинко", "Великденско вино", "Нирвана", "Одисей пътува за Итака" и др.

"Когато човек се изправи пред такава голяма аудитория, изпитва необходимост и задължение да каже нещо значително, само че какво би могъл да каже един човек на театъра, когато знае, че мнозина преди него са се изправили и са се опитали да кажат нещо. Припомняли са думите на Гьоте, че създаването на една нация завършва с разцъфтяването на националната драма и националния театър. Тези думи не бива да се забравят, защото по същата закономерност повяхването на цветето, наречено театър, може да е показател за състоянието на нацията. Споменавали са често и думите на Чърчил, казани по време на Втората световна война, когато британският парламент обсъжда съкращаване на бюджета. Само с едно не се е съгласил той - със съкращаването на парите в областта на културата... Театърът е нещо, без което може да се живее, без него не се умира. Не може без хляб и вода. Само че човек живее именно заради тези неща, без които не се умира. Може да се живее без любов, само че животът без любов няма никаква стойност. Така е и с театъра".

На финала публика и актьори в духа на светлия български празник, станали на крака, вдъхновено пяха "Върви, народе, възродени".