През следващите години България ще трябва да финансира за сметка на националния бюджет редица големи проекти, които изискват многогодишно изпълнение. Такъв пример е магистрала "Хемус", за чието завършване ще са нужни над 2 млрд. лeва.

Защо от националния бюджет? Причините са различни. Най-непосредствената е очакваното съкращаване или пренасочване на средствата от европейски програми. В известен смисъл това вече се случи, след като в новата оперативна програма за транспорт ЕК настоя да се даде приоритет на жп проекти, "Хемус" не успя да попадне в нея и дострояването й през следващите години е за сметка на държавния бюджет. Същото се отнася и до други важни проекти като скоростния път Видин - София.

Друга причина е, че се достига до точката, когато необходимите инвестиции в инфраструктура не могат да бъдат повече отлагани. Такъв е случаят с водния сектор, където необходимите средства (извън еврофондовете) се оценяват на 9 - 11 млрд. лв. Не на последно място, сравнително добрите перспективи на държавния бюджет и икономиката активизират предлагането на публични програми - като "безплатното" саниране.

Всички тези фактори правят все по-важен въпроса за



дългосрочното планиране на бюджетните разходи



Досега това се прави само за европейските програми, където големите проекти се залагат още преди седемгодишния период, като има отработен механизъм за корекции, прехвърляне на средства и т.н., когато обстоятелствата го наложат. Това показва, че администрацията има изграден капацитет за многогодишно планиране.

Извън еврофондовете пример за многогодишни инвестиционни разходи, основани на програма, одобрена от парламента, са плановете за придобиване на нови изтребители и на патрулни кораби. И в двата случая внасянето на проектите в парламента се дължи на изискване на Закона за отбраната и въоръжените сили.

В същото време в началото на 2017 г. парламентът одобри разширяване на програмата за саниране в размер на 2 млрд. лв. при неясно финансиране. Първият 1 млрд. лева бе осигурен (или ще бъде) чрез ББР, а средствата ще й бъдат възстановени от бюджета, което вероятно ще стане и за втория милиард, но изричен текст в Закона за държавния бюджет за 2017 г. няма. Има само текст за държавната гаранция към ББР, но това е друго (освен ако не смятаме, че умишлено активиране на държавна гаранция е правилна стратегия). Освен това 1 млрд. лева бяха осигурени чрез съществено заобикаляне на закона за бюджета - чрез заделяне на допълнителни средства, непредвидени в закона за 2016 г., в т. нар. сметка за чужди средства (заеми, теглени от ББР) - една изключително спорна техника, за която вероятно трябва да се произнесе Сметната палата. По този начин сумата бе отчетена като разход за миналата година и се формира касичка, от която МРРБ може да плаща на­ ББР при завършване на подписаните проекти. Освен че предназначението на тази сметка е друго, по този начин бе нарушена цялата философия на публичните финанси, като бе направен разход, равен на 1/22 от разходите и трансферите в закона за държавния бюджет с решение единствено на кабинета (с постановление, а не закон).

Това си е



заобикаляне на фискалните правила



А и друг път е бил поставян въпросът за неясния обхват на перото капиталови разходи, които обикновено са значителна сума. В закона за бюджета за миналата година са записани 2.5 млрд. лева (включително и разходи за БДЖ, които не се състояха). В закона за тази година са предвидени малко над 2 млрд. лева. В бюджетните закони и докладите на финансовия министър можем да видим детайлно разписани по-незначителни разходи, но капиталовите често са празен чек. А те не включват само национално съфинансиране по еврофондовете.

Трябва да се признае все пак, че санирането по-скоро е изключение. В много сектори (пример е водният) финансирането се основава на детайлно разписани стратегии и планове и е съпътствано от много обсъждания на различни нива. Но дори и в този случай няма ясна връзка с бюджета.

През последната седмица правителството одобри три важни документа, които задават рамката на бъдещите му действия - средносрочната бюджетна прогноза, програмата за реформи и конвергентната програма. В тях действително се залагат многогодишни цели, но отново липсва описание на големите проекти, които се изпълняват в продължение на години.

На теория Законът за публичните финанси се спазва - залагат се тавани за разходни ангажименти и се разработват програмни бюджети. Но последните на практика са препоръчителни и са доста формални.

Програмата на МРРБ за следващите три години например включва само по 400 млн. лева национални разходи годишно, предимно за ремонти на пътища. Големите проекти не са там или не се споменават (за разлика от пътната стратегия, където те са описани, но отново връзката с бюджетните планове е неясна).

Липсата на многогодишно финансово планиране за големите проекти пречи на цялостното проектиране и вероятно намалява ефективността. Тъй като голяма част от тези обекти се финансират на остатъчен принцип, те се планират и изпълняват на парче, без цялостна визия и без да са обвързани с други проекти. Така



ефектът от инвестицията в Дунав мост 2 бе отложен с много години



- до построяването на скоростния път Видин - София. Когато става дума за частни разходи, всички знаем, че строителството и ремонтите на парче струват по-скъпо. Би трябвало тази логика да важи и за публичните средства.

Очевидно нещо трябва да се промени. При очакваното ограничаване на европейските програми все повече проекти ще се финансират от държавния бюджет или чрез публично-частни партньорства (ПЧП). С приемането на закона за концесиите ПЧП ще излязат на преден план. Ако липсва политическо разбиране за важността на дългосрочното планиране на големи публични програми, описаното заобикаляне на правилата за публичните финанси ще се задълбочи.

Освен това в стратегията за развитие на капиталовия пазар е заложено емитиране на облигации за финансиране на инфраструктурни проекти. Правителството трябва да е готово да предложи по-детайлна информация на инвеститорите в тези проекти.

Затова е време администрацията да започне да разработва стратегии и финансови програми не само заради Брюксел, а заради ефективното харчене на оскъдните публични средства.