Кацналата на връх Бузлуджа Чиния, както казват на монументалния архитектурен шедьовър на арх. Георги Стоилов, е толкова внушителна, че се вижда от десетки километри, преди да я доближиш. А гледката от върха ще подкоси краката ви, планината прилича на развълнувано зелено море, което ви заобикаля отвсякъде.

Туристическата дестинация днес е особено магнетична, не толкова за българите, повече за чужденците. В почивните дни, пък и в делник, към историческия старопланински връх профучават десетки автомобили. Някои идват заради все по-набиращия скорост феномен Ostalgie, други заради уникалната архитектура на партийния символ, трети - заради самата авантюра да надникнат в зловещите му лабиринти, да снимат изчоплената петолъчка, ръждясалите конструкции, графитите.

Малко преди да стигнем до полуразрушения комунистически монумент, спираме при двама пастири. Местни са, от околните села. Казват, че през последните години туристическият поток не спира да ги залива. Хората идват първо до бетоновото НЛО, после кривват и към паметника на връх Шипка. Мъжете кимат с глави към уникалното съоръжение: "Нямаше да е на това дередже, ако имаше жива охрана. Сега всеки може да се промуши вътре. Лапетиите се катерят по пилона до Петолъчката, снимат се с телефони. Горе има надписи: "Влизането забранено!", "Опасно за живота!", ама кой обръща внимание на предупрежденията. Като завали и замръзне, става още по-страшно", казват двамата, които помнят и времената с ограничен достъп за простосмъртните до върха. И разказват за голямата съсипия на мемориала, вдигнат с милионите левове и усилията на народа.



Чий е монументът?



В края на април по предложение на служебния министър на регионалното развитие Спас Попниколов собствеността на архитектурния паметник без малко да влезе в дневния ред на Министерския съвет. Предложението държавата да стане отново стопанин на паметника беше оттеглено от вносителя в последния момент. А междувременно във Висшия съвет на БСП заумуваха отново как да запазят и съхранят от разрухата символа си и откъде да намерят нужните милиони левове за това.

Творението на арх. Георги Стоилов става държавна собственост през 1992 г. по силата на гласуван година преди това Закон за отнемане на имуществото на тоталитарните държави, който лишава социалистите и от сградата на бившия Партиен дом в центъра на София. Разпадът на национализирания идеологически монумент започва малко след промените през 1989 г. Само за две години голяма част от скъпите вещи в Дома-паметник на Комунистическата партия са окрадени, а през следващите години монументалното творение е оголено до "кокал". Голяма част от мозайките са разграбени, петолъчката е обстрелвана, понеже имало мълва, че е направена от рубини.

През 2011 г. партията столетница поиска държавата да й дари полуразрушения паметник като нейна интелектуална собственост. Много скоро паметникът й беше предоставен безвъзмездно, а от БСП издигнаха лозунг: "Предай звездата нататък!" с посланието да възвърнат с всенародни усилия величието на бетонната идейна метафора. Но от "Позитано" така и не направиха нищо за възстановената си собственост. Някои дори се размислиха дали партията да не върне обратно подаръка си, тъй като по предварителни разчети за възстановяването му трябват поне 15 млн. лв.

Как ще се реши казусът със собствеността на архитектурния шедьовър не e ясно. Тези дни Върховният съвет на БСП отложи обсъждането на съдбата му за следващото си заседание, но пък от централата категорично заявиха:



Искаме си Бузлуджа!



"Вече разгледахме постъпилите при нас архитектурни проекти, но поради липса на достатъчно информация не успяхме да вземем решение", каза вчера Вяра Емилова, член на Изпълнителното бюро на БСП.

Зад идеята за възстановяването на монумента застават твърдо и местните власти. От областната управа на Стара Загора, под чиято юрисдикция е мемориалът, от доста време се опитват с нестандартни идеи да привлекат към него вниманието на държавата. Но и да спрат наплива на многобройните търсачи на силни усещания в разпадащата се конструкция.

Полуразрушеният шедьовър е привлекателен за туристи от цял свят, които не се спират пред предупредителните надписи. Чинията е в топ дестинациите на България според вездесъщата туристическа платформа TripAdvisor. Там е в компанията на Мадарския конник, Рилския манастир, тракийската гробница в Казанлък, Боянската църква, Античния театър в Пловдив и т.н. Радва се на завиден рейтинг - колкото на Айфеловата кула. Някои идват у нас само заради Бузлуджа. "Ако имах пари, щях да я купя", казва една от посетителките от ЕС. "Може би най-уникалната сграда, която ще видите някога", пише друга пътешественичка от Австралия. За много Чинията даже успява да надмине очакванията им - заради тръпката от величествената гледка и шанса да надникнат назад в миналото. Други отбелязват с огорчение: Достъпът до реликвата е блокиран от нова метална врата. Трети услужливо раздават съвети: Влиза се през въздуховода. Но в тъмните подземни лабиринти дебнат препятствия. Студено е, влажно е, малко е зловещо и доста опасно. Ако искате да се впуснете в авантюрата на живота си,



трябва да си вземете въжена стълба, фенер



да сте с подходящо облекло и много да внимавате, насърчава едно от ревютата в платформата, датирано от последните няколко дни. "Фейсбук" групата Decayed places, която събира ценители и изследователи на изоставени, разрушени и тайнствени места и постройки, също е вторачила поглед в Бузлуджанската Чиния и препоръчва най-горещо България като туристическа дестинация. Високият индекс на популярност на разпадащия се комунистически символ е привлякъл и любопитството на Си Ен Ен. В началото на 2017 г. сайтът на телевизията публикува в рубриката си за пътешествия репортаж със заглавие: Комунистическото НЛО на България. От поместените на страницата кадри зад заключената врата на рушащата се сграда, едно от графитните послания предупреждава: Не забравяйте миналото! От огромните зали пък гледат полуразпадналите се мозаечни лица на социалистическите ни вождове, на Маркс, Енгелс и Ленин...

"В момента архитектурното съоръжение се охранява електронно, с датчици, които следят наличието на нарушители. Входовете му са заварени, но и това не спира търсачите на силни усещания и вандалите, които се вмъкват в сградата през отдушници, тесни процепи, нелегално, по тъмно", отбелязва пред "Сега" Гергана Микова, областен управител на Стара Загора. Разрухата на елитната постройка расте с всяка изминала година, затова и в момента никой не може да каже какви са размерите на щетите в нея. Както и какви суми ще са нужни, за да се върне отново към живота съоръжението. Всичко зависи от проекта, който ще се приеме. Със съдействието на арх. Дора Иванова, която от години се опитва да спаси уникалния монумент, колектив от немски специалисти вече е заявил желание да заснеме и да го обследва на доброволни начала. "Предложението все още не е стигнало до областната управа, но го очакваме. Обследването е доста скъп процес, би трябвало да се възползваме от тази възможност, след като ни я предоставят. За реконструкцията пък може



да се търси финансиране от източници



- чрез публично-частно партньорство, може да се намери и форма за осигуряване на европейски средства. Всичко зависи от това коя идея ще получи най-голяма обществена подкрепа и под каква форма ще продължи да съществува сградата. Трябва да се търси най-оптималният вариант за нейното възстановяване, за да се използва рационално огромният й туристически потенциал", отчита областният управител.

На този етап една от концепциите за преустройството на паметника принадлежи на арх. Дора Иванова - "Бузлуджа -паметта на времето". Проектът предвижда мемориалът да се превърне във форум за история и изкуство, който да разказва за историята на България от античността до днес. В него е включен и 70-метров панорамен асансьор. Друго предложение пък вижда бъдещето на комунистическия паметник в музей на космическите изследвания.

Галина Стоянова, кмет на община Казанлък, също се надява държавните институции най-накрая да обърнат внимание на уникалния архитектурен паметник и някой да се захване с ремонтирането и възстановяването му. Бузлуджанският шедьовър е част от културно-историческото наследство на региона и вече доказано е влязъл в културния туризъм в новата дестинация "Долината на розите и на тракийските царе". След отварянето на новия музей на розата би трябвало най-накрая да се преоткрие и неговият огромен потенциал. Време е да престанем да гледаме на него идеологически, като чужденците, които виждат точно уникалната му архитектура и пристигат на тълпи. В тази насока е и проектът на няколко местни бизнесмени и общественици за провеждането на



рок фестивал на Бузлуджа



Общината е включила в културната си програма инициативата за превръщане на историческата местност в рок сцена, тъй като вижда в събитието един по-различен начин за спасение на Бузлуджа. Очакванията в Казанлък са първият фест "Бузлуджа - рок култура" да събере на 8 юли на върха край Чинията повече от 2500 зрители, а от общината вече подготвят кетъринга и логистиката за планиран тридневен престой на палатките в къмпинг зоната. Тази година сред евентуалните участници са групата "Кикимора" и "дизайнерската" казанлъшка банда Inspiration, която събира млади таланти в музиката, ученици и възпитаници на Националната гимназия по пластични изкуства "Академик Дечко Узунов". Идеята на местната власт е събитието да се превърне в традиция, та дано успеят да привлекат вниманието на управниците.



ИСТОРИЯ

Паметникът е издигнат на връх Бузлуджа през 1981 г. в чест на партийния конгрес, проведен на същото място през 1891 г. Строежът му започва през 1974 г. и е финансиран с народни дарения в размер на близо 15 млн. лева. Дело е на строителните войски и доброволци бригадири, а в художественото му оформление взимат участие над 60 творци. Има идея монументът да кандидатства за включване в програмата на световно наследство на ЮНЕСКО. Неин вдъхновител е проф. Йорг Хаспел, един от най-големите европейски специалисти по паметници на социализма и вицепрезидент на ИКОМОС, организацията, която предлага на ЮНЕСКО обекти за списъка на тези, които да са под нейна закрила.