Фаворит за председател на Върховния административен съд (ВАС), спуснати отгоре кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдебната власт - няма ли дъно блатото, в което е затънала третата власт?

28 години след края на авторитарния режим в България, зависимостите в прокуратурата и съда изглеждат толкова ужасяващи, че е направо смешно да се говори за избори, конкурси, конкуренция. От старомодните принципи за почтеност и честност очевидно е водено едно доста миниатюрно малцинство. Доминиращото мнозинство има други разбирания - за него е важно на кого си човек, каузата е един примитивен кариеризъм в името на личното обогатяване и комфорт.

Драмата дори не е в корупцията в съдебната власт - подкупни има навсякъде по света.



Трагедията е в мълчаливото й преглъщане



от хора, в които данъкоплатците инвестират точно с обратната цел. Грозната картина лъсва покрай предстоящия избор на председател на ВАС - още необявена надпреварата, а се знае кой е фаворитът на управляващите. Публична тайна е, че кандидатурите за важните постове в третата власт се съгласуват с управляващите, неофициално, разбира се, "на бели покривки" както казваше бившият председател на ВАС Константин Пенчев, който със сигурност знае за какво говори.

За Върховния административен съд от години се смята, че в почти пълна степен е овладян от кукловодите на правителствата. Отвратително положение - точно той е единственият шанс на гражданите да атакуват безобразните нормативни актове на властта.

Каква независима съдебна власт, какви пет лева, щом кандидатите за председатели на най-важните институции за всяка демокрация - върховните съдилища и прокуратурата, биват принуждавани да обикалят партийни офиси, за да бъдат одобрявани? При това не просто одобрявани - за тях се сключват



сделки между корпулентни депутати и премиери,



почетни председатели на партии и прочие "величия". Договаря се, че няма да пречат, че ще слушат, че ще са удобни.

Изключителният цинизъм на случващото се показва тежка патология в съдебната система - всички знаят какво се случва, но малцина биха си жертвали комфорта, за да влязат в открита битка със задкулисието, което изключително рафинирано и подмолно овладява все повече позиции.

Шефът на ВАС е ясен - избран е от ръководството, одобрен е от управляващите политически сили, от хотели и сараи също идва подкрепа. Изборът точно затова беше изтеглен по-рано, та да има време всичко да се свърши както трябва от сегашния съдебен съвет, чийто мандат също изтича. На съдиите във ВАС било обяснено, че е редно да подкрепят препоръчания кандидат, та да си нямат неприятности. Всичко това се разказва тайно, няма революция, няма протести и възражения, няма явно възмущение. Причината е, че който се накани да говори, става моментално жертва на месомелачката в близките до властта медии. Кой съдия ще рискува да бъде публично омаскарен и после да води дело за доброто си име, като знае какво е съотношението на силите в съдебната система?

Заради тази парадоксална неизбежност отново ще имаме инсталиран шеф на ВАС и почти изцяло политически зависим ВСС. Протоколи от общи събрания на съдиите в страната, публикувани на страницата на Върховния касационен съд, показаха за какъв сговор става дума и там - да се номинират не хора с авторитет заради професионализма им, а удобни.

Стокхолмският синдром на съдиите се оказа толкова силен, че ако не беше председателят на ВКС Лозан Панов, никога нямаше да разберем как протича инструктажът по време на събранията. След като истината лъсна,



цялата репресивна машина беше концентрирана в опозоряването на Панов,



заел ясна позиция и за зависимостите, и за недосегаемостта на главния прокурор, и за актуални скандали като ЦУМ гейт. А битката вече не се води само от медиите бухалки - в авангарда вече е главният прокурор Сотир Цацаров, битката е между атове и ритниците са гигантски, за потрес на публиката. Единият трябва да падне в този дуел, но кой?

Класическа ирония е как тези, които днес громят Лозан Панов, едно време стояха зад гърба му като един. Да си припомним милите им чувства преди 2 години и половина, когато интригата беше кой да стане председател на Върховния касационен съд: дали предлаганата от малцинството заради професионализма й Павлина Панова - зам.-шеф на същия съд, или никому неизвестният Панов от ВАС. Тогава Георги Колев нарече Панов "прагматичната кандидатура", "човек с отлични качества" и "отличен администратор". Мнозинството във ВСС го определи като "признат експерт с широки международни контакти", посочи за негов голям плюс, че е преподавател в Националния институт по правосъдие, където се обучават начинаещите съдии и прокурори, изтъкна, че "демонстрира съвременен подход за администриране на съда". Главният прокурор лично отишъл тогава да го посети в болницата, където Панов се озова, след като беше блъснат от кола на пешеходна пътека малко преди избора му, и заедно с "човека на Бойко" от ВСС му дали увереност да не се отказва от надпреварата. Сега Цацаров обяви, че сгрешил с подкрепата за Панов.

Залогът тогава беше голям - Панова беше кандидатът на



Съюза на съдиите - единствената критична общност в гилдията,



която разсипва от критики от години и изпълнителната власт, и управляващите съдебната система. Куриозът е, че явно на Панов са възлагани големи надежди, че ще се влее в многобройната армия от противници на Съюза на съдиите. Само че не стана така, слава богу. Затова някогашните му поддръжници днес се опитват да му извадят някоя и друга кирлива риза. А пеевските бухалки сякаш само за това излизат напоследък.

Стигнахме дотам уж неизвестни младежи открито да заплашват председателя на ВКС пред сградата на съдебния съвет съвсем по мафиотски - с отрязани агнешки глави (сещай се за конската глава в постелята от "Кръстникът"), а главният прокурор нарече реакцията срещу агнешките глави хленчене. Сеирът е голям, само че ако Панов бъде изхвърлен от борда, което никак няма да е трудно за сегашния ВСС от политически ръгбисти, какво ще последва в съдебната власт? Поредното голямо мълчание до окончателното опоскване на Територията?