Правилата, по които се произвеждат избори у нас, са договорени през септември 1991 г. на Кръглата маса. При избора водещ е бил аргументът да се допуска колкото е възможно по-рядко еднопартийно мнозинство. В ранните години на демокрацията се е предполагало, че само една партия - БСП, е в състояние да постигне такова парламентарно мнозинство, и това е предопределило отхвърлянето на каквато и да е мажоритарност. Защото тя просто би улеснила и без това очевидната определяща роля на стария елит в това, което обичайно наричаме преход. Самата БСП се е чувствала не съвсем сигурна в посоката на развитие и е предпочела да отстъпи пред настояването на всички останали за максимална представителност, опредметена в открит достъп до политическия процес, преодолима 4% бариера за достъп до законодателния органи и, разбира се, определяне на изборния резултат (разпределение на мандатите) в национален избирателен район.



Резултатът е такъв, какъвто е заложен в правилата



Фрагментирани парламенти и коалиционни или договаряни законодателни мнозинства. Съвсем като в Израел или Нидерландия, където заради по-ниските бариери е обичайно парламентарно представените листи да са двуцифрено число. Но и в двата примера големите партии се определят като големи, след като преминат границата от 25% от действителните подадени гласове. При подобни разпределения три- или четирипартийни коалиции са естествен политически пейзаж.

Нашият проблем е в това, че две от партиите могат да преодолеят летвата от 30%, или условни 100 депутати, и психологически трудно приемат коалиционното партньорство като естествено състояние за състава на парламента и на Министерския съвет. От което периодично се появяват масови настроения и идеи как да променим правилата, за да се даде възможност на най-голямата победила на изборите партия да получи брой мандати, по-голям от заветните 121.

И тъй като мажоритарните избирателни системи в Европа са изключение,



разговорът се води около смесени формули



И най-често около немската избирателна система. Основната причина за нейния чар е, че е исторически първата, в която мажоритарният и пропорционалният принцип са спрегнати по начин, позволяващ едновременно гласуване в едномандатни райони и постигане на представителство на всички листи, преминали бариерата. Така всеки гласоподавател хем избира кандидат в своя едномандатен район, хем пропорционалността е толкова водеща, колкото е у нас, в Израел или Нидерландия. В енциклопедиите често немските правила се наричат персонализирана пропорционална избирателна система. И това е възможно, защото изходът от състезанието в едномандатните райони има значение за избрания кандидат, но не и за разпределението на мандатите в Бундестага. Последното разпределение се произвежда от т.нар. втори гласове, с които избират коя партия да подкрепят. Така избраните мажоритарни кандидати с предимство попълват местата, които партията е спечелила като партийна листа. Парламентарните мнозинства са коалиционни по традиция - големи, малки или три-, дори четирипартийни в някои провинциални събрания. Но на ХДС/ХСС или ГСДП едва ли би им хрумнало да настояват за еднопартийност, въпреки че обичайно победителите получават повече от 40% от действителните гласове на всеки един избор. У нас това се е случвало през 1994, 1997 и 2001 г.

Така стигаме до основния въпрос - този, с който са започнали разговорите за демокрация през 1990 година.



Желаем ли да бъдем управлявани



от еднопартийни мнозинства, или предпочитаме коалиционни управления. Разделителната линия е повече от ясна. Най-голямата партия ГЕРБ еднозначно флиртува с идеята за еднопартийно управление, привиждайки себе си като единствения кандидат, който е в състояние да "уплътни" и материализира такова управление. Всички останали извеждат на преден план опасенията от вероятните драматични промени в разделението на властите и съхраняването на санитарните прагове на свободи, колкото спорни или условни да са те.

Та референдумът за пълна мажоритарност не е нищо друго освен референдум за еднопартийно пазарно стопанство, еднопартийно правосъдие, еднопартийни медии и дори еднопартиен неправителствен сектор. Все едно дали въпросът е зададен, или е допуснат по изписване на бюлетина по непредпазливост.

Разбира се, няколко избирателни системи, често променящите се италиански формули или шотландската избирателна система биха позволили на най-голямата партия да постигне еднопартийно парламентарно мнозинство при съхранение на достатъчна представителност за всички, преминали изборната бариера. Но този разговор дори не може да започне. Защото експертите по броя на секции в чужбина, по вида и формата на бюлетината, по съставите на секционните комисии и отличителните баджове на наблюдателите в изборния ден са толкова много, че ако ми е позволена перифраза, "дебатът" не може да ги понесе.