БСП няма късмет. Месец откак ни управлява "Борисов 3", а големите властови скандали преминават като експрес край нея. Стои БСП в опозиционния коловоз, уж е най-големият опонент на ГЕРБ, клати "стабилността", ама реално с нищо не допринася за нейното безпокойство. Абсолютно всички политически скандали до момента на управляващите са породени или от самите тях, или от фактори извън БСП. Вчерашната шумна псевдодрама с главата на Главчев е от най-скучните, безсъдържателни и слаби учебници по политическо поведение.

Прощъпалник на новата власт бяха нацистките изцепки и общите кадрови назначения. Последва скандален законопроект на националистите (за опазване на земеделските земи), спешно изтеглен от старшия партньор ГЕРБ след граждански протест. Президентът Радев и премиерът Борисов се поскараха около въоръжаването на армията. Като фон на всичко това граждански организации продължиха да искат промени в правосъдната система, Слави Трифонов седна пред парламента заради пренебрегнатия референдум. Няколко медии продължиха да настояват за разсекретяване на стенограмата за КТБ. В отговор на всичко това БСП имаше единствено последваща реакция, при това избирателна - поиска оставката на вицепремиера Валери Симеонов и "прати" в Европа нацисткия скандал,



обаче се отчете с оглушително мълчание по повод на Мария Габриел,



ползвала преференциално общинско жилище в София, докато е била евродепутат (данните бяха изнесени от медии и неотречени от бъдещия комисар). А каза ли думичка БСП за скандалното назначение на Румен Порожанов като министър на земеделието? Венец на това нищоправане и замазването му бяха вчерашните баталии в парламента. Слаба утеха е, че председателят на парламента Главчев оцеля с едва 4 гласа и депутатите на "Воля" пропукаха широкото мнозинство - Веселин Марешки не е тръгнал да сваля властта, просто си вдига цената; след няколко месеца без никакъв проблем абсолютно същото гласуване може да събере и 140 гласа в полза на председателя на Народното събрание.

Залисията около оставката му заслужава специално внимание. В БСП сигурно са полудели, но решиха да се занимаят с нея точно в този момент. А моментът бе повече от крещящ, но в друга посока. Преценете сами - има скандал с поправка "Наглите", сътворена от предишните сегашни управляващи, криминално гласувана на финала на стария парламент, благодарение на която двама известни и хиляди неизвестни тежки престъпници можеха да се окажат на свобода, лицемерно оплакана от Цветан Цветанов... Ако това не е топка на тепсия за всяка опозиция, кое е?

Вместо разплитане на тази история, подобна на поправката "Ванко 1", БСП тръгна да събаря Главчев, който... Само чуйте Корнелия Нинова: бил виновен за липсата на законодателна управлeнска програма (ами да иска оставката на Борисов, главата на коалицията!), не наказвал депутати на ГЕРБ , не разпределял закони към комисии, а даже някак бил виновен за езика на омразата и нацистките драми!? От всичките тези "грехове" само забатачените законопроекти на БСП са личен минус на Главчев, при това недостатъчен, за да се иска отстраняването му. По-важното - дали Главчев ще е председател на НС или Данаил Кирилов, това няма никакво значение. Ако цялата тази парламентарна драма не е псевдоопозиционност, кое е? Все пак вчера БСП внесе спешно в деловодството на парламента поправки "Анти-Наглите", но шумът по Главчев заглуши това действие. Като цяло "гневът" на Нинова по този въпрос е далеч от добре познатата й по други теми острота.

Може би е имало наивници, които са се надявали БСП да порови около друго скандално назначение освен Порожанов - икономическия министър Караниколов; или пък да види с какво толкова е ценен най-младият правителствен кадър - Нанков, чиято почти цяла професионална кариера тече из коридорите на властта. Излъгани надежди. Очакваше се изявени обществени лица като Тома Томов, Елена Йончева и Иво Христов да обогатят съдържателно парламента - не се получава засега. Младата надежда Деница Златева пък за малко не забърка президента Радев в скандал - канил ли е или не Владимир Путин като патрон на честванията за 3 март догодина и ако да, тя отде знае, а всички ние не. А може би е имало хора, които очакват Нинова да спази ясно артикулираното предизборно обещание за внасяне на законопроект за мажоритарен вот.

("Ще поискаме смесена система", бе казала тя.) Но и това не се случи. Ако законопроектът на ГЕРБ за 100 процента мажоритарен вот изглежда неконсенсусен сега за партиите,



къде е БСП да предложи обещания по-приемлив вариант?



Всъщност БСП е лява партия, поне такава се афишира. Извън факта, че чества 1 май и полага венци пред бюста на Тодор Живков, други белези за лявост няма. Омбудсманът Мая Манолова и председателят на КНСБ Пламен Димитров внесоха на старта на парламента пакет с доста предложения. Може да са спори около полезността им, но няма две мнения, че са леви, а именно: възможност наемните работници да искат производство по несъстоятелност при неплатежоспособност на работодателя, поставяне на вземанията на работниците на първо място сред привилегированите кредитори, фирми с неплатени заплати и осигуровки да не могат да участват в обществени поръчки и т.н. До момента обаче БСП не е припознала тези идеи.

Прави впечатление, че успоредно с това опозиционно нищоправене в партията тече бурен вътрешнопартиен живот, далеч по-съдържателен. Корнелия Нинова използва "ЦУМ-гейт", за да вземе главата на доскорошния си съратник Георги Гергов. Без някакъв гейт бе натирен още един човек, който много й помогна в избирането за председател на БСП - Красимир Янков. Представителите на т.нар. ляво крило пък почти са се преквалифицирали в журналисти, защото място за тях на "Позитано" 20 няма - преселили са се из маргинални телевизионни студиа. В момента текат интересни регионални конференции, цялата власт се консолидира в Нинова и нейното "консилиери" Кирил Добрев. Видно, че на този вътрешен фронт се полагат далеч по-големи усилия. Щом толкова Нинова иска да разкара старите си другари и да се разправи с вътрешната си опозиция, нейна си работа. Обаче основната функция на БСП е да бъде опозиция на правителството, не на себе си. Успехите на Нинова на втория фронт показват, че е

способна жена, би имала сполука и на първия, на него обаче е далеч по-лежерна. Защо? Въпрос, на който бъдещето вероятно ще дава интересни отговори.

Практиката сочи, че никакви вътрешни драми при ГЕРБ и партньорите й в управлението не наливат вода в мелницата на БСП. Т.е. ако днешната власт тръгне някой ден да се събаря сама, това не значи, че след падането пак няма да управлява Борисов и ще дойде БСП... Затова на Нинова и компания е нужен нов опозиционен подход. Знаят ли го?