Всекидневно слушаме какви ли не коментари, обвинения, похвали и обещания, свързани със съдебната система, от политици, експерти, магистрати какви ли не още специалисти. Едни твърдят, че системата била реформирана и дори вече Европа ни ръкопляскала. Други казват, че тя е като пробит кораб, който бавно потъва. Трети обясняват как ще я реформират. Четвърти искат мониторингът върху нея от ЕС да падне, а други казват, че ако това се случи, ни чакат още по-мрачни времена. Има и такива, които искат съдиите и прокурорите сами да се оправят, но противниците им казват, че няма нищо по-лошо от капсулирането на система.



С две думи, много приказки



Но има един орган, чиито констатации правят добра дисекция на самата съдебна система - инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Макар и още постнички, напоследък докладите и отчетите на въпросната структура определено бъркат директно в раните на правосъдието. Още повече като се има предвид, че тя не може да се произнася по съществото на съдебните или прокурорски актове, а в общи линии може да гледа на съда и прокуратурата повече като изпълнени или неизпълнени законови процедури. От друга страна обаче, инспекторатът ще става още по-значим, като се има предвид, че ще следи и проверява отблизо, например, за имущественото състояние на съдии, прокурори и следователи. В общи линии без значение от това на какво ниво са. А става дума за над 4000 магистрати.

Но нека се върнем към наличното. Преди дни инспекторатът обяви доклада си за миналата година. Веднага след това пък отчете и резултатите от дейността си през първите три месеца на тази година. И в тях може да се види действителната картинка в съдебната система. Или да се видят случаи и процеси, които показват истинското състояние - далеч от политико-магистратските говорилни и игрички.

От доклада се видя, например, че



държавата е платила 600 000 лв. като обезщетения за бавно правосъдие



за 2016 г. При това тук става дума само за компенсациите, които са платени по споразумения с министъра на правосъдието, които се изплащат по реда на закона за съдебната власт. В тях не са включени обезщетенията, които са платени по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и от спечелени в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. При тези дела пари се плащат за нарушения, свързани не само с бавно правосъдие като за последното не се води отделна статистика. Такава статистика обаче има за случаите, при които държавата чрез Инспектората на ВСС и министъра на правосъдието признават, че е имало бавно правосъдие. Този механизъм бе въведен с промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) през 2012 г. като



опит за намаляване на броя на жалбите в Страсбург, където



България беше масово съдена и осъждана по тази тема.

С въпросните изменения в ЗСВ бе създадена възможност за "разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок". Тези заявления могат да бъдат подавани само от граждани и юридически лица, които са страни по приключени граждански, административни и наказателни производства. Те може да са и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. По този ред се "определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв." Иначе казано, по този ред не може да се получи по-голяма сума като обезщетение, независимо колко и какво е забавянето.

В доклада на ИВСС е посочено, че миналата година граждани са подали до тях



497 заявления за обезщетения за бавно правосъдие



Инспекторите са приели за основателни 339 от тях. Процедурата приключва с акт на министъра на правосъдието, който определя размера на обезщетението и със споразумение с лицето, което е станало "жертва" на бавно правосъдие. Средствата се осигуряват от държавния бюджет, а изплащането е през Министерство на правосъдието.

От доклада става ясно, че най-много основателни искания за компенсация има заради забавяния по облигационни и търговски спорове, както и за дела за непозволено увреждане и неоснователно обогатяване - 92. Следват исковете за собственост - 34 основателни заявления и трудовите спорове - 33. Исканията за обезщетение заради забавени административни дела са 25. При наказателните дела статистиката сочи, че най-много основателни заявления за компенсация има заради дела за престъпления срещу собствеността - 36 и срещу личността - 35. В първите попадат престъпления като кражби, грабежи, а във вторите -престъпления като убийство, изнасилване, телесни повреди.

От доклада става ясно, че заявленията, по които е установено забавяне,



са в пъти повече в Софийския апелативен район



При това тази статистика се отнася, както за гражданските, така и за наказателните дела. Обяснението е, че именно в този район има както най-много хора и регистрирани фирми, така и дела, които са в пъти повече от другите места.

Пак от документите на инспектората хората можеха да разберат, че тази работа с бавното правосъдието е наистина драматична.

Така в отчет бе разкрито, че 17 години, 3 месеца и 28 дни е продължило производство за кражба на лада от паркинга на ВМА в София, извършена на 1 април 1999 г. Констатацията е направена при проверка на заявления от пострадалото семейство за нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съобщиха от ведомството. Заявленията на съпрузите са сред 33-те основателни заявления за забавени наказателни производства, установени от Инспектората към ВСС при проверки, извършени в периода 1 януари - 31 март 2017 г.

Продължилото над 17 години производство за отнемането на ладата се е водело за кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Четири пъти прокуратурата го е връщала на органите на досъдебното производство за допълнително разследване. Съществени забавяния е причинило и връщането на делото от съда на прокуратурата - три пъти. Три съдебни производства, образувани в Софийския районен съд, едно през 2002 г. и две през 2009 г.,



са били прекратени поради констатирани пропуски



при изготвяне на обвинителния акт, представляващи съществени процесуални нарушения, установила проверката на Инспектората на ВСС. В съдебната фаза са установени забавяния, причинени от действията на съда по третото от делата, прекратени и върнати на прокуратурата. То е продължило 4 години и 7 месеца. Проведени са 16 заседания, на 14 от които не е даден ход поради нередовно призоваване на подсъдимите или на някои свидетели. В 16-ото заседание съдът е прекратил производството поради пропуски при изготвяне на обвинителния акт, които е следвало да бъдат установени още при подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Въпросното дело все пак е приключило окончателно с акт на Софийския градски съд (СГС) от юли миналата година. Извършителят е бил осъден на 1 година затвор, макар че делото се е водело за кражба при условията на опасен рецидив, предвиждаща далеч по-тежко наказание.



Случаят обаче ясно показва истинското лице на правосъдието,



на процедурите, по които то работи. Междувременно се разбра, че ладата е била нарязана след кражбата. На практика хората, от които е била открадната, не само са изстрадали 17 години делото, но и колата си не са видели.

От отчета на инспектората се вижда, че друго дело за кражба е продължило "по-кратко" 12 години и 12 дни. При това става дума за кражба на 2 решетъчни метални тръби и метални платна на стойност 154 лв. от оградата на къщата музей "Александър Стамболийски" в София на 22 септември 2004 г. по обяд. Делото обаче се е водело за квалифицирана кражба, защото за извършването й било използвано техническо средство - ножовки и ключ. И цели 12 години не е било възможно осъждането на установен извършител.

10 години, 11 месеца и 6 дни пък е продължило дело за кражба на музикална уредба на стойност 193 лв. и тон колони от фризьорски салон в софийски квартал в нощта срещу 21 юли 2005 г. Извършителите са разбили входната врата на салона, за да проникнат в него. Тук производството също се е водело по квалифициран състав за кражба, извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,



известна и като взломна кражба



Всеки сигурно ще изпита дори гняв, като чете как по 10-15 години съдебната система не може да накаже крадец на неща за 200 лв. И напълно основателно ще се пита колко ли ще им стигнат за крадците на милиони и милиарди?

При това тук говорим за дела, по които има установен извършител, има обвинителен акт, има обвиняеми, подсъдими. Какво да говорим за 1 млн. дела, по които изобщо няма разкрит извършител, които са прекратени последните години по давност. Тях дори и в докладите на инспектората няма да можем да ги видим. Но пък ние няма да спрем да ги напомняме. Защото това е провал не на само на съдебната система, на политическата класа, но и на цялата държава.