|
| Катарският министър на енергетиката Мохамед Салех ал Сада разговаря с журналисти в централата на ОПЕК във Виена на 25 май т.г. |
Ролята на президента на САЩ Доналд Тръмп в драмата от Персийския залив може да не е очевидна, но визията му за арабски свят, воден от Саудитска Арабия и обединен срещу Иран, всъщност е отговорна за тази дипломатическа олелия.
Преди две седмици емирът на Катар шейх Тамим бин Хамад ал Тани критикува политиката на Доналд Тръмп спрямо Иран и определи Иран като "регионална и ислямска сила". Коментарът му бе публикуван онлайн, но Доха обяви, че сайтът на официалната информационна агенция бил хакнат и че (по същество безобидно) изказването не е автентично. ФБР се притече на помощ в разследването на евентуалната хакерска атака.
В отговор на изявлението Саудитската информационна агенция писа, че "(Катар) подкрепя множество терористични и сектантски групировки, чиято цел е дестабилизиране на региона - като "Мюсюлмански братя", "Ислямска държава"," Ал Кайда" и бунтовническите милиции в Йемен".
Истината обаче трябва да се търси другаде. Твърдата линия в отношението на Тръмп към Иран, оттеглянето от Парижкото споразумение за климата, отказът му да препотвръди ангажимента на САЩ в НАТО по чл. 5 от Вашингтонския договор и изявлението на администрацията му, че "светът не е глобална общност, а арена, на която нациите, неправителствените играчи и бизнесът се състезават за превъзходство" на практика е декларация, че ерата на преговорите е свършила и е заменена от
ерата на конфронтацията и сблъсъците
Ако продължаваха преговорите между Иран и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) - алианс, създаден да противостои на иранското влияние в региона, би имало смисъл да се позволи на Катар да остане квазинеутрален (страната е част от ССПЗ, така че всъщност не е неутрална). Ако имаше преговори между "Хамас" и Израел, между Египет и "Мюсюлманските братя" или между САЩ и талибаните, би имало смисъл да се позволи на Катар да остане нещо като спасителен остров.
Катар има уникална възможност да играе такава роля в преговорен процес. Страната си изгради запазена марка на играч, който
не взема страна
и действа като посредник между регионалните сили на всички нива. Тя поддържа добри отношения с "Хамас" и осигуряваше убежище за някои от лидерите й в Доха - поне до миналата неделя, когато ги помоли да напуснат. Катар се радва и на добри икономически отношения с Иран, с който дели собствеността върху огромен залеж от природен газ, жизненоважен за икономиката й. Затова страната се въздържа от критики към иранската политика въпреки членството си в ССПЗ.
В Катар има и политически офис на талибаните, който действа активно почти 4 г. Талибаните избраха Катар, защото се смята за "неутрална територия" и САЩ не възразиха срещу това.
Въпреки сърдечните си връзки с терористични организации Катар е домакин и на 11 000 американски войници във военновъздушната база Ал Удейд - най-голямото военно съоръжение в региона. Радва се и на по-добри отношения с Израел в сравнение с повечето държави от региона. Катар финансира изграждането на футболен стадион в Израел. Страната дори започна търговски контакти с еврейската държава през 1996 г., макар те да бяха прекратени през 2009 г. Тогавашната израелска външна министърка Ципи Ливни се срещна с емира на Катар и страната тихомълком позволи на израелски представители да работят на нейна територия. Накратко казано - Катар поддържа сложна система от отношения с почти всички страни в региона.
Две са основните причини за позицията на Катар като
Швейцария на Близкия изток
Това е малка страна с население от 2.2 млн. души и затова е важно от гледна точка на сигурността да не се изолира от нито една мощна регионална сила - била тя Иран, Израел или Саудитска Арабия. Желанието й да приютява офиси на големите терористични организации пък я пази да не става тяхна мишена.
На второ място - възможността да играеш ролята на посредник и да си в центъра на регионалните битки за власт и на мирни преговори позволява да добиеш повече тежест в международните отношения и в регионалната политика. Това не е новина, то е добре известно на всички държави в региона. Но въпреки това в последните денонощия се разигра истинска дипломатическа драма.
Ако има завой към конфронтация, Катар може да бъде притиснат от съседите си да влезе в строя срещу враговете на Саудитска Арабия. Сухопътните граници на Катар са само със Саудитска Арабия и страната зависи от Рияд за 40 на сто от хранителните си доставки. Цените на дребно рязко се повишават, не е изключено скоро да започнат обири на супермаркети.
Единственият начин Катар да устои на саутидския дипломатически и икономически натиск е САЩ да се намесят и да поговорят със саудитските си съюзници. Но в "света на Тръмп" говорят парите - Катар може да е богата страна, но Саудитска Арабия е далеч по-богата.
-----------
Авторът е изследовател в Института за световна политика и старши изследовател в Центъра за граждански инициативи в колежа Бард, САЩ.
|
| Президентът на САЩ Доналд Тръмп разговаря със саудитския крал Салман бин Абдулазиз ал Сауд преди общата снимка с лидерите на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив в Рияд на 21 май т.г. Първото посещение в чужбина на Тръмп като президент на САЩ бе в Саудитска Арабия. |
|
| Доха грижливо изгради през годините си образа на идеалния посредник в Персийския залив и постигна статут и на международната сцена. |
