|
| ---- |
"Знаеш ли ти кои сме?",
би написал Христо Ботев, ако можеше отново да направи разбор на елита в "Царство Баламук". В резюме той изглежда така: "Мене се искаше да погледам лудите братя и да ги сравня с нашите философи, които решават съдбите на народите по кафенетата и по публичните къщя. Трябва да забележа и това, че ни един човек не може да разбере степените на лудостта, ако не изучи мозъците на ония философи и дипломати, които се занимават със социалните и политическите въпроси от бездействие или от немай-къде".
Погледнато в днешен контекст, това означава следното: Станишев и Сакскобургготски са се захванали със социалните и политическите въпроси на България в ЕС "от бездействие", а Борисов - "от немай-къде". Първите двама се показват публично само колкото да оправдаят, че ги има, а третият по принуда се изказва по въпроси, които не му допадат. И тримата обаче имат общ знаменател, който ги събира. Имат историческа мисия, предавана като щафета между техните правителства - да опазят клептокрацията като най-ценен продукт на българския преход. Спокойно могат да отчетат пред когото трябва, че са я изпълнили достойно и че на тях може да се разчита и занапред, защото нищо не се е променило.
Новият път, който трябва да избере България в Европа по техния сценарий, е същият път, от който не са се отклонявали въпреки европейския натиск. Ето само по един общ факт за тримата, който свидетелства за тяхната твърда последователност.
Първо, Симеон:
Щом дойде на власт през 2001 г., реши, че най му отива да бъде християндемократ и поиска неговото движение НДСВ да бъде прието в Европейската народна партия (ЕНП), където не го пускаше от лична обида неговият предшественик на премиерския пост Иван Костов. През януари 2003 г. получи непреодолимо условие от члена на Секретариата на ЕНП австриеца Фридрих Кьониг, първи наблюдател за България в Съвета на Европа заедно с французина Жан Сетланже (също десен консерватор). Той поиска от Симеон да даде доказателство, че се дистанцира от организираната престъпност, защото "въпреки обявеното намерение за по-решителна борба срещу мафията и корупцията "МУЛТИГРУП" (така е написано - бел. ред.), която беше притискана при Костов, сега отново печели влияние". Кьониг и Сетланже наблюдаваха България още от първите дни на прехода й след комунизма и дадоха препоръка за приемането й в Съвета на Европа през 1992 г. с уговорката, че й предстои много работа за изграждане на правова държава. Десет години по-късно страната бе забравила какво е обещала и въпреки въведената специално за нея мониторингова процедура в ПАСЕ, превърната по-късно в постмониторинг, се оказа, че мафията и корупцията са все така необезпокоявани от властите. Симеон предпочете да стане либерал. Сакскобургготски изпълни задачата си и
предаде двете срамни болести на прехода
на следващото правителство, в което бе коалиционен партньор. Станишев като нов министър-председател продължи по стария път, защото видя, че номерът с неизпълнените обещания минава. За да влезе България в ЕС през 2007 г., той обеща през лятото на 2006 г. чрез своя вътрешен министър Румен Петков да разгроми "три големи престъпни групировки" (по думите на тогавашната министърка по европейските въпроси Меглена Кунева). Поучени от опита на Съвета на Европа, еврократите наложиха на България мониторинг от първия ден на членството й в ЕС. Но тя се оказа по-жилав пациент, отколкото е допускала фантазията им, и затова бързо им се наложи да прибягнат до радикална хирургическа терапия чрез наказателно изрязване на еврофондове. Те установиха с ужас, че са дали на клептомани достъп до европейската каса и замразиха насред лятото на 2008 г. 825 млн. евро за България, а през есента окончателно й отнеха 200 млн. евро.
С напредването на болестта Станишев разви дебелокожие и никакъв натиск от ЕС не му повлия. Той предаде на наследника си Борисов непокътнато досието за организираната престъпност и корупцията на високо равнище. С трите си мандата, прекъсвани за кратко, Борисов осигури онази
стабилност на българската клептокрация,
която членството в ЕС периодично поставяше под въпрос. Вместо да разбие организираната престъпност, той й създаде условия за мирен преход от див грабеж към интелигентно усвояване на европейски и национални фондове чрез привилегирован достъп до обществени поръчки, свързано финансиране през удобни банки и офшорни врътки на капитали. Стигна се дотам, че Еврокомисията получи зрителни халюцинации, обявявайки в последния си мониторингов доклад от януари 2017 г., че "променящата се картина на престъпността става все по-сходна с тази в някои други държави членки". Отчаяна от мимикрията, тя добави: "Независимо от това България трябва да покаже, че разполага с функционираща система за борба с организираната престъпност, като постигне трайни резултати, изразяващи се в постановяването и изпълнението на окончателни съдебни решения по дела за тежка организирана престъпност". Вместо това половин година по-късно държавата показа чрез казуса "Наглите", че не само няма да вкара нови разбойници в затвора, но и възнамерява да пусне малцината осъдени. Оправда се, че така изисквали ... от Европа.
За разлика от Станишев ЕК не опозори Борисов със спиране на фондове, но му сложи
крак на прага на Шенгенската зона
- голямата цел, която би увенчала неговите подвизи в сферата на сигурността. През 2011 г. България получи отказ да бъде допусната в европейското пространство без вътрешни граници, защото няколко бдителни държави не повярваха, че с толкова корумпиран управленски елит може да гарантира надеждна охрана на външните граници на ЕС. Както се видя, имали са право, защото щом далаверата с бежанци и незаконни мигранти стана по-доходна от наркотрафика, тя веднага се възползва. Главният прокурор Сотир Цацаров само я злепостави допълнително, като заяви, че лоши чужденци организират трафика на хора през България, а нейните власти са невинни.
Затова на форума в понеделник Борисов подмени досегашната си голяма цел с друга. "За Шенген отговорността не е само наша, но за влизане в еврозоната е в нашите възможности", каза той и обясни: "Еврозоната е задължителна. Когато сме влизали в ЕС, ясно е записано, че трябва да приемем еврото. И като политически елит трябва да вземем решение и да кажем - ще влезем в чакалнята ERM 2 и в еврозоната. Иначе не трябва да се сърдим кой ще ни е виновен, че ще има две скорости в ЕС. Като нация трябва да си изпълняваме критериите и да не даваме никакви основания, за да ни кажат какво не сме свършили".
Ето го чисто новия Борисов-3,
който е пропускал 7 години край ушите си критиките какво не е свършил. При него дебелокожието от болестите на прехода е довело през по-дългия му престой във властта до покриване с рогова тъкан, така че нищо да не чува, вижда и усеща. За негово сведение трябва да се добави, че еврозоната е толкова задължителна за България, колкото и Шенгенската зона, защото и двете са записани в присъединителния договор. Може да си изпълнил формалните (числовите) критерии, но на входа има фейсконтрол, и ако приличаш на мутра, имат право да не те пуснат. Въпросът е, ако ни спрат и там, пак ли другите ще ни бъдат виновни?
Когато загубиш представа за себе си, започваш да гледаш на света като пътник в дерайлирал вагон - килнал си се заедно с вагона, но през прозореца ти се струва, че светът е накриво. Затова Борисов ни най-малко не се смути да направи следния международен обзор: "В момента имаме съседи с много проблеми. Не можем да искаме да променим Европа, ако не присъединим тези страни към ЕС. Страните са готови, но елитите на тези държави не са." И кой го казва? Настоящето лице на българския елит, който нито за миг не пожела да се промени.
|
| Светослав Терзиев |
