През март 2009 г. служители на спецведомства като МИ6 и ФБР, както и на британската Кралска данъчна и митническа служба се събраха на закрито заседание в рамките на конференция в централен хотел в Лондон. Темата: потенциалната употреба на виртуални валути от организираната престъпност и от терористи.

"Всички бяха много въодушевени от виртуалния свят Second Life", спомня си д-р Саймън Мурс, бивш висш служител, отговарящ за технологичните въпроси към британското правителство. Тогава той организира срещата в качеството си на председател на международния Конгрес за е-престъпления. Виртуалният свят, който е създаден през 2003 г., позволява на потребителите да купуват виртуални стоки във виртуални линден долари, наречени на компанията "Линден лаб", която стои зад играта. "Лошите момчета използваха тази валута, за да купуват виртуални картини на Пикасо за 500 000 долара, като начин за правене на пари", добавя Мурс. В деня на конференцията той си записва: "Все още се опитвам да разбера невероятните възможности за извършване на закононарушения и сумите, които могат да бъдат направени и изпрани безконтролно".

Почти десетилетие по-късно - в ерата на дигиталната еволюция - същите тези служби възприемат тази възможност доста по-различно, а потенциално



сериозни последици крие избраната от престъпниците валута - биткойните,



които тихомълком се появиха онлайн няколко седмици преди конференцията в Лондон.

Жертвите на атаката с компютърния вирус WannaCry, която беше осъществена преди дни, получаваха ясно съобщение на мониторите си: ако искате отново да ползвате файловете в компютъра си, трябва да платите 300 долара в биткойни в следващите 72 часа и ние ще ви върнем достъпа до папките с документи; нямате право да задавате въпроси. Вирусът се разпространяваше автоматично между компютрите с изтекли антивирусни защити и засегна стотици хиляди потребители в десетки организации, сред които британската Национална здравна каса, железниците в Австралия и автомобилен завод във Франция.

При подобни атаки обичайно се получава първоначален достъп до дадена система чрез безобидно изглеждащ мейл, съдържащ линк. При отварянето на линка от потребителя хакерът получава достъп до мрежата, а възможностите за разплащане са ограничени. "Хакерът може да изпрати съобщение с искане за пари, които да изпратите чрез Western Union или по банкова сметка. Подобен превод обаче винаги може да бъде проследен, след като веднъж властите са се намесили", казва д-р Кевин Къран, който е преподавател по киберсигурност в Университета в Ълстър. Може би



първата атака с искан откуп е осъществена през 1989 г.,



когато вирус от типа троянски кон заплашва да криптира файлове, докато не бъде изпратен откуп от 189 долара до пощенска кутия в Панама.

След това се появяват биткойните - виртуална криптовалута, създадена от Сатоши Накамото - псевдоним на анонимен един или няколко програмисти. Началото й е през 2009 г. Тя предлага две големи предимства за кибербандитите: използването на децентрализирана валута, с която хората могат да се разплащат без посредник (като банка или компания за кредитни карти), осигурява голяма анонимност. Биткойните могат да се съхраняват във виртуални портфейли, които се идентифицират само чрез номер. Според наскоро направено проучване от Университета в Кеймбридж 6 милиона души по света имат подобен портфейл и харчат биткойни за стоки като билети за театър или за бира. А броят на продавачите на дребно, които приемат валутата, непрекъснато се увеличава. На виртуалния черен пазар безпроблемно могат да се закупят незаконни стоки, сред които наркотици и оръжия.

Кибербандитите обаче не са единствените, които искат откупи в биткойни. "Ако имате умения да се доберете до акаунт в iTunes, вероятно ще можете да свалите наръчник за разпространение на вируси, автоматизиран софтуер и ще започнете да го разпространявате", обяснява Дейвид Принс, който е експерт по киберсигурност и шеф на базираната в Лондон консултантска компания Baringa Partners. "Тогава можете да отидете в т.нар. darknet (интернет мрежа, която функционира, скрита от обикновения потребител), да "изперете" биткойните си и да ги превърнете обратно в реални пари".

Създателите на тези инструменти правят пари, като получават дял от криминалните печалби, получени от потребителя. Това става автоматично. С исканията за откуп се изпращат до жертвата



инструкции за това как се прави виртуален портфейл



и се купуват биткойни срещу получаването на код, който ще отключи информацията в компютъра или мрежата. Тази индустрия е толкова разпространена, че според изследване на фирмата за киберсигурност Malwarebytes от миналото лято 40% от компаниите по света са били обект на атаки.

Все повече компаниите, обект на атаки, избират да дадат парите и да продължат напред. Мурс отказва да назове имена, но казва, че големи банки трупат биткойни като резерви за плащане на откупи. Принс е установил същото и в други икономически сектори, но предупреждава компаниите да помислят добре, за да не бъдат включени от организираните престъпни банки в списък на тези, които са готови да плащат, тъй като това увеличава вероятността от други нападения. "Нищо не може да спре хакерите да си направят таен архив", казва той и обяснява, че кибербандитите копират информацията, която обещават да предадат при плащането на откупа.

Трудно е да се разбере какъв е потенциалът на биткойните да създават възможности за по-големи киберпрестъпления. Има обаче опити за изнудване, на фона на които WannaCry изглежда като детска игра. "За някои компании понякога исканията на откуп дори не си струват да отделят време, за да се обадят на IT специалист, който да се опита да реши проблема", казва Моти Кристъл, експерт по преговори в компанията Nest Negotiation Strategies, базирана в Тел Авив.

Когато залозите са по-високи,



исканите откупи в биткойни могат да достигнат и милиони долари



Тогава големи корпорации и правителства се обаждат на Кристъл, който е бивш подполковник от израелската армия. Той е научил "занаята" при заложнически кризи. Обяснява, че е помогнал през 2002 г. за освобождаването на францискански монаси, които са били държани от палестински бойци в църква на Западния бряг. "Когато става въпрос за изнудване, бандитите заплашват да предоставят данни на конкуренти на жертвата или да откраднат самоличност", казва той. "И собственикът на информацията е готов да плати много пари". Кристъл разказва, че в рамките на последната година е преговарял с хакери, атакували голяма финансова компания, като е успял да ги убеди наполовина да намалят искания откуп. "Това е едно от най-добрите ми постижения", казва той. При киберпрестъпленията "емоционалното вълнение" е по-малко, но според него работата си е съвсем същата. "Все пак хората са си хора", добавя Моти Кристъл.

Когато подобни атаки приключват без намеса на органите на реда, това означава, че почти винаги са замесени биткойни. Компютърният специалист от Университета в Източен Лондон Андрес Баравейл е изучавал търговията на дребно в т.нар. скрит интернет - паралелен интернет, при който уебсайтове са в силно криптирани мрежи и самоличността лесно може да бъде скрита. Онлайн магазини като AlphaBay процъфтяват и ако получат достъп до него, потребителите могат да го използват подобно на eBay или Amazon. Там обаче могат да се търгуват наркотици и оръжия, стоки от черния пазар и дори откраднати акаунти в Uber или фалшифицирани билети за влак. Миналата година AlphaBay започна да приема



алтернативната криптовалута монеро,



която беше пусната през 2014 г. и се смята, че е по-сигурна. Друг новопоявил се конкурент е Ethereum - по-сложна система, смятана от много експерти за наследник на биткойните.

Засега обаче биткойните доминират. Баравейл изрично отбелязва, че не всичко около криптовалутата е в тъмния сектор, нито пък, че целта й е била да се използва за криминални деяния. "Голяма част от тях се употребяват в нормална икономика или поне в тази, която е прозрачна", допълва той. Въпреки това криптовалутата най-често се свързва с престъпления.

"Всяка компания, предлагаща финансови услуги, признава потенциала й и харчи доста пари, за да я използва", обяснява Пол Гордън, който е създател на Coinscrum - конференция по криптовалути в Лондон и бивш председател на британската Асоциация за дигитални валути. Той отбелязва, че според някои проучвания само 1% от трансакциите с биткойни се осъществяват в "тъмния интернет".

Според Мурс част от силата на тази валута се крие в използването й като спекулативен инструмент за търговия - дигитално злато - а също и като начин компаниите да осъществяват разплащания по-евтино. IBM и датската компания за корабни превози Maersk обявиха миналия месец нова стратегия за използването на blockchain -



дигитална база данни, в която се записват трансакциите с биткойни -



в рамките на усилия за управление и проследяване на световните сделки в корабоплаването.

Хората, които искат да изпращат пари зад граница, вече могат да се възползват от Abra, която използва биткойни, за да превърне традиционно скъпата услуга в по-бърза и по-евтина. "Потребителите не се докосват пряко до биткойни", казва Пол Гордън. "Мислете за тях като за вид технология. Хората не знаят, че я използват, но са наясно, че цената и бързината на трансакциите ще превърнат в много остарели системите, които в момента сме свикнали да използваме".

Гордън е на мнение, че проблемите с доверието ограничават законната употреба на биткойни. Данъчните не обичат анонимността. "Трябва да се свърши много работа, за да се направи идентификационна система, която да работи паралелно. Така употребата на биткойните ще стане по-ефективна, ще се ползва с повече доверие и ще е по-прозрачна, отколкото сега", казва той. Пол Гордън нарича "свещен граал" - революцията, която ще настъпи, когато криптовалутата наистина набере скорост. Той също така е убеден, че бързият ръст на стойността на биткойна се дължи на нарастващото доверие в неговия потенциал - независимо от популярността му сред престъпниците.

Мурс също е оптимист за бъдещето на биткойните. "Вероятно изобщо не можем да си представим колко много хора по света нямат достъп до банкови сметки и кредитни карти, а винаги ще има милиони хора, които ще се нуждаят от възможности да прехвърлят пари без незабавен контрол от големи институции." И дава пример с дъщеря си, която съвсем наскоро е започнала да работи за киберкомпания и не отговаря на условията за издаване на кредитна карта. "За нейното поколение биткойнът е нещо атрактивно." Той съжалява само, че през 2009 г. не си е закупил биткойни. 600 долара, придобити в края на 2011 г., когато биткойнът достигна паритета на американския долара, днес щяха да струват около 1 милион долара.