Поетът В.И. ми се оплака от поета Ст.В. Когато му се обажда със или без причина (а му се обажда почти всеки ден), колегата В. неизменно го пита: "Написа ли си вече стихотворението за днес?". Това изнервя И., защото той отдавна не е писал стихове, музата му, изглежда, старее заедно с него и също като него забравя. А и може би с възрастта е станала по-предпазлива, подбира вдъхновенията и не ги сипе като на младини. Дразни и това, че В., по всичко личи, наистина пише по стихотворение всеки ден, а може би и по няколко дори. Това не е престъпление срещу поезията, престъпно некадърни стихове се раждат и от автори, които не се трудят всекидневно. Но това "престъпно" идва от един стар жаргон, не се раждат престъпления от чистосърдечни поетически заблуди, нито от наивните амбиции за красота и слава. В. е известен стахановец в поезията, книгите му се трупат и зли езици предполагат, че, наредени една върху друга, купът им вече превъзхожда на височина дребничкия на ръст техен автор.



Този двусмислен въпрос "Написа ли си стихотворението?"



не е патентован от В. Задават го немалко поети на други поети. Едни, за да прикрият своето безпокойство, че самите те си губят времето и не работят както трябва за вечността. Други, за да смутят онези, които нямат съмнения в своето сигурно обезсмъртяване. Натрапчиво и пошло задаван, той загубва своя буквален, но и сакрален смисъл: дали въобще, досега, в живота си имаш написано едно истинско стихотворение, едно Стихотворение, което ще остане след теб, едно Стихотворение, което да влезе в Поезията? Написа ли си Стихотворението - не днес, а изобщо? Трябва кураж да се запиташ, но отговорът възможен ли е, кой да ти каже?

(В поезията предубежденията нямат никаква стойност. Велики поети са писали всеки ден, а може би и по три пъти на ден. Други поети са отронили по две-три десетици и така са останали в световната класика. Може би не бива да се драматизират отлитащите часове, отлитащият живот дори, навярно не е задължително и да се пълнят с куплети. Освен това не като поет, като читател ще кажа: ако имаш добри стихотворения, не ги затрупвай с други, незначителни, та после никой да не може да ги намери.)



Стихотворението е тема, избягвана в литературния свят.



Ще прочетете, че някой поет написал книга, но рядко - стихотворение. Прославят мастити поети за книгите им, но избягват да обсъждат стихотворенията в тях. Подробно разказват какво "разглежда" авторът в книгата си, но самите те не посочват и не коментират отделното стихотворение - силно ли е, талантливо ли е, има ли изобразителна стихия, има ли заряд, правда, очарование? Възможна причина за избягване на подобен критически поглед е това, че едно подобно взиране би обезсмислило безпринципните похвали в днешните откровено рекламни отзиви. Но така беше и преди: мнозинството разхвалени автори от миналото не оставиха и драскотина в съзнанието на читателя. Паметта се разтоварва от книгите, задържа стихотворения, когато са й нужни. "Написа ли си стихотворението" е въпрос съдбовен за всеки, който се препъва по това поприще...

Ако не съм ви още разказал за смешния епизод с поета Петър Алипиев, пропуснал съм. Сега се поправям. Петър Алипиев бе поет рядък, в много отношения неподражаем, изтънчен и органичен. Беше поет от Господа и не злоупотребяваше с това. Него не можеше да го попиташ дали си е написал стихотворението за днес. Не би ти минало дори през ума. Та Петър Алипиев обичаше да сe преструва на грандоман. (Дори и да не се е преструвал, отиваше му.) Бях младеж още и той реши да ме изненада. Пред куп други поети ме похвали: имал съм три-четири стихотворения. Не бях подвластен на неговото самочувствие и отвърнах с византийска любезност: благодарих му и му пожелах един ден той също да има някое и друго стихотворение. Избухна смях, някои дори изръкопляскаха. Приятно беше да му се натрие носът. Дори и да се правеше на безсмъртен, той все пак наистина превъзхождаше повечето от тях, те го съзнаваха и сега се забавляваха от сърце: Пешо най-сетне си намери майстора.

Той се отдалечи нацупен, но на другия ден ми каза, че мислил и решил, че съм прав. Цялата работа е да имаш няколко Стихотворения. Няколко Стихотворения, достойни да останат в Поезията. Беше сериозен, доброжелателен, дори ласкав.

Стори ми се, че изрича думата "Стихотворение" така, че главната буква да се чува...