Ако някой се е надявал, че 20-годишната сага с покупката на нов боен самолет за армията е на път да приключи, явно е бил доста наивен. Добрата новина, че Министерството на отбраната е определило най-накрая какъв самолет иска - шведските "Грипен", живя съвсем кратко. От една страна, поради страхливите и неясни действия на служебното правителство, което предпочете да не обяви ясно какъв е изборът на военните за бъдещите самолети. И от друга - заради двете лобита, които няма да допуснат избора на шведския самолет, колкото и да е добър за Българската армия. Преди обаче да заговорим за лобитата, е хубаво да видим кои грешки на служебния кабинет им дадоха възможност те да атакуват решението на МО и така



да върнат процеса по избора в началото му



Въпреки че противниците на "Грипен", включително и сред представители на сегашното правителство, многократно заявиха, че служебното правителство е избързало с обсъждането на становището на военните, това не е така. То беше взето в срокове, заложени именно от предишното правителство на "Борисов". Когато обаче бяха записани, никой не предполагаше, че ГЕРБ няма да бъдат на власт. И така те се оказаха неудобни за доста хора. В същото време служебното правителство гузно мълчеше. Журналистите успяха с мъка да изкопчат от служебния военен министър Стефан Янев и от премиера Огнян Герджиков потвърждение, че "Грипен" е изборът на военните. Това създаде усещането, че нещо нередно е станало, въпреки че не беше така. Кабинетът на Герджиков пропусна да излезе открито и да каже - какво е избрано, защо е избрано и какви ще са ползите на страната. Защото се опитваше хем да вземе правилното решение, хем да угоди на вътрешни и външни партньори.

Това даде възможност на противниците на "Грипен" да се развихрят и да развият тези, които с лекота бяха поети от сегашното правителство, което заговори за преразглеждане на класирането на изтребителите и отлагане на проекта. От една страна, срещу покупката на чисто нови самолети застана лобито на МиГ-29, за което



подобна стъпка е краят на съветската ера



Част от военните, специализирали с този вид самолети, се притесняват, че ще трябва да се пенсионират заедно с машините. С годините това лоби обаче става все по-малко.

Доста по-сериозно се оказа лобито на привържениците на Ф-16, които вкупом скочиха срещу избора на военните. Първата лансирана от тях теза беше, че служебното правителство е надскочило правомощията си, като е разгледало доклада на военните. Дори се опитаха да наложат версията, че кабинетът "Герджиков" е взел решение за изтребителите, въпреки че не беше така. Подобни решения се взимат публично и се публикуват. Въпросът за самолетите беше единствено обсъден на закрито заседание, тъй като става дума за секретна информация.

След като тази теза не мина, започна да се говори, че с покупката на "Грипен" ще се оголи източният фланг на НАТО, тъй като Гърция, Румъния и Полша имат Ф-16. Тази теза е доста по-интересна, тъй като тя има дълга предистория и разкрива механизмите на лансирането й. Светлина върху това хвърлят американски дипломатически грами, които сайтът Wikileaks разкри преди години. В три от тези, които засягат България, се говори на тема "придобиване на F-16". В тях ясно се поставя тезата, че американското правителство няма интерес България да придобие нови многоцелеви изтребители, а вместо това вниманието на страната трябва да се насочи към употребявани F-16 или F/A-18. Именно в грамата от 12 март 2009 г. (http://wikileaks.org/cable/2009/03/09SOFIA101.html), цитирана от списание "Аеро", се говори за дупката в черноморския фланг на НАТО, ако не бъде избран Ф-16. Според грамата, подписана от тогавашния посланик Нанси Макълдауни, България се намира на финалната права преди окончателното решение за придобиване на нов изтребител. Решенията пред България са три: оставане със скъпите и стари МиГ-29, подаване на изкушаващите европейски оферти, подкрепени с голям офсет, или купуването на F-16. Посланикът на САЩ подчертава, че първите



две опции не са в американски интерес



и ще оголят черноморския фланг на НАТО.

Именно тази теза беше развита от различни експерти и политици след избора на "Грипен". Според тях, тъй като Швеция не е страна - член на НАТО, това ще е проблем за оперативната съвместимост. Те обаче удобно пропуснаха факта, че две страни - членки на алианса, вече десет години оперират с "Грипен" - това са Чехия и Унгария. Също така самолетите бяха използвани за охрана на въздушното пространство на Балтийските републики, както и при военната операция на НАТО в Либия. Така че тук за липса на оперативна съвместимост и дума не може да става.

Вероятно усещайки, че подобна теза също няма да мине, както и трудно ще пренапише решението на военните, правителството реши да лансира варианта с отлагане на проекта за изтребителите. Сценарият тук е много ясен. Отлагането на проекта с 2-3 години ще е достатъчно основание да се поискат нови офертите от компаниите и да има ново класиране. Успоредно с това ще започне друг проект, който напоследък намира сериозна подкрепа във военните среди - за нови бронирани машини на пехотата. Така всички ще бъдат доволни. Лансирането на различните тези отклони и вниманието от основните въпроси. Защо рязко се промениха плановете за проекта, когато стана ясно класирането на военните? Кой има интерес да го промени? И най-важното - как това ще се отрази на националната сигурност? Защото е ясно, че всяко едно забавяне довежда до необратими щети, които няма как да бъдат поправени за месеци. И така е от години. По този начин се развиха проблемите с набирането на кадрови военни, заради което днес се говори за връщане на наборната служба. Така ще стане и с изтребителите. Нищо чудно след 2-3 години отново да заговорим за варианта някой друг да пази въздушното ни пространство. И отново сами ще сме си виновни.