Бурното развитие на електронната търговия през последните години опровергава поговорката "Око да види, ръка да пипне". Все повече българи смело пазаруват по интернет дрехи, обувки, техника, мебели и какво ли още не, привлечени от удобството, бързината и по-ниските цени. Расте броят и на търговците и производителите, които се убеждават в необятните възможности на мрежата като канал да достигнат лесно и без много разходи до крайните потребители. Социалните мрежи раждат и нови бизнес модели, които набират скорост, като сайтовете за споделени пътувания и за отдаване под наем на жилища на хотелски принцип. Дигиталните бизнеси са с огромен потенциал и заради това, че за тях няма граници.

Всички тези промени обаче изправят пред голямо предизвикателство данъчните служби във всяка една страна в опит да предотвратят укриването на обороти и данъци. От една година в НАП е сформиран специален отдел "Електронен одит", чиято пряка задача е да наблюдава сайтовете за онлайн търговия. Засега данъчните проверки са сравнително малко, защото няма достатъчно инспектори, компетентни в интернет разследванията и анализа на данни. През миналата година са извършени 129 проверки и 60 ревизии на електронни търговци, като от приключили 20 ревизии са събрани 1.6 млн. лв. данъчни и осигурителни задължения, основно от недекларирани обороти. Година преди това ревизиите са 50 и от приключили също 20 са установени задължения за 1.16 млн. лв.

Приходната агенция не се ангажира с някакъв процент сив сектор в електронната търговия.



Легалните обороти у нас вече достигат 340 млн. долара



по данни на Nielsen, публикувани наскоро. НСИ не публикува официални данни за този пазар, тъй като голяма част от търговците продават и във физически магазини и не подават информация какъв е делът на продажбите им онлайн и офлайн. Инспекторите обаче отчитат доста проблеми със спазването на данъчното законодателство.

Най-честото нарушение е да не се декларират продажби в мрежата. "Интернет предлага анонимност, която се използва от търговците именно с цел да останат в сивата част на бизнеса и да укрият данъци и осигуровки от дейността си. В малка част от българските сайтове са посочени данни за търговеца, така че потребителят да знае кой е насреща", казва Веселин Трифонов от НАП. Обикновено потребителите разбират от кого точно са купили стоката чак когато я получат - по товарителницата за пратката. Но дори и това не е сигурно, защото често на документа е посочено физическо лице, а не търговец.

Законът за електронната търговия задължава всеки електронен търговец да публикува на сайта си идентификационни данни - наименование, БУЛСТАТ, адрес, стационарни телефони, т.е. информация, която би трябвало да осигури безпроблемна връзка с клиентите. И НАП, и Комисията за защита на потребителите предупреждават, че пазаруването от анонимни сайтове крие големи рискове. А обикновено нелоялните търговски практики спрямо потребителите вървят ръка за ръка с нарушение и на данъчните закони. В повечето случаи при проверките по сигнали на недоволни клиенти се установява и липсата на издадени фискални бонове.



Оплакванията описват горе-долу един и същ сценарий:



"Първия път, когато купих от интернет, всичко беше ОК, втория път ми забавиха доставката, а на третия получих лоша стока." Въпреки индикациите за некоректно поведение българинът продължава да пазарува там, където му е най-евтино. И продължава да се учудва, когато парфюмът за 20 лв. се оказва менте.

Една от мерките, които НАП обмисля, за да извади на светло онлайн търговците и те да са разпознаваеми от потребителите, е да въведе регистрационен режим за тях. Нелека задача, като се има предвид, че по данни на бранша онлайн магазините у нас вече надхвърлят 30 000.

Голямо предизвикателство пред данъчните служби е и все по-широката интернационализация на пазаруването по интернет. Платформите за онлайн търговия на практика действат на територията на цяла Европа. Затова усилията на всяка данъчна администрация са да вкара в регистрация по ДДС всеки голям чуждестранен електронен магазин, който продава на територията на нейната държава. Така се гарантира, че върху продажбите се начислява ДДС, който влиза в националната хазна. В това начинание обаче приходните агенции в Европа срещат големи затруднения въпреки специалните евродирективи за дигиталната икономика.

Една от тях гласи, че европейски търговец, който е установен в някоя от страните членки и продава на физически лица от други европейски държави, трябва



да се регистрира по ДДС във всяка държава,



където надхвърля определен оборот на дистанционните продажби. Като дистанционни се считат продажбите, при които транспортът е за сметка на клиента (плюс още няколко условия, изредени в директивата). България е въвела максималния праг от 35 000 евро годишен оборот на онлайн продажби на територията на страната. Вече има регистрирани над 40 чужди онлайн търговци. Един от най-големите е румънската платформа еMAG, която внася всеки месец сериозни суми ДДС от продажбите, които извършва в България.

От НАП признават, че никак не е лесно да проследят дали чуждестранните онлайн търговци са надхвърлили прага за регистриране по ДДС у нас. От една страна, действащите разпоредби на евродирективата позволяват електронните търговци лесно да ги заобикалят. От друга - данъчните служби в ЕС не работят в особен синхрон, неподготвени са за новите бизнес модели. Показателен пример е голям полски търговец, който залива Европа със силно конкурентни стоки, които в Полша се облагат с 5%. Търговецът прави така, че доставките му да не изглеждат дистанционни, и цяла Европа се чуди как да го регистрира по ДДС там, където продава. Полската данъчна администрация не е особено словоохотлива да дава информация за сделките на този онлайн търговец. "В подобни случаи правим опити да получим информация за оборотите от картовите оператори, защото там масовите плащания не са с наложен платеж. Това е един от проектите, по които работим в НАП", разяснява Веселин Трифонов.

Специално за българските сайтове за електронна търговия НАП прибягва и до други способи, за да хване скритите обороти - събира информация от трети лица като куриерски фирми и хостинг компании за размера на продажбите на онлайн търговците. Там, където се установи разминаване, се назначават ревизии.



Тази година е планирано да се проведат тройно повече проверки



на електронни търговци на база на установени проблеми в предходни години. За целта в териториалните дирекции на НАП се увеличава броят на екипите и ревизорите, които ще извършват тези проверки.

Данъчните признават, че при електронната търговия практиката на случайно разпределение на проверките не върши работа. Установяването на търговската дейност в интернет, идентифицирането на лицето и анализът на данни от електронния магазин изискват работа със специален софтуер, заради това и уменията на проверяващия трябва да са по-специфични. Така че усилията на НАП са насочени и към обучение на такъв тип инспектори.

И ако за електронната търговия има вече натрупана практика и насока как да се извършва данъчният контрол, то набиращите популярност споделени пътувания и туристически настанявания са като тера инкогнита.

Една от първите трудности при т.нар. споделена икономика е установяването на участниците в "сделката". "Всъщност е трудно да съберем доказателства, че действително има сделка", казва Трифонов. За нелегалните бусове с пътници, платили си да бъдат превозени до някоя държава или в страната, обикновено се разбира, когато се случи инцидент - катастрофа или измама. "Случвало се е данъчни инспектори да спират на границата подобни бусове, но на въпрос към пътниците закъде и как пътуват, те отговарят: "Ние сме приятели, отиваме на екскурзия". И никой не признава, че всъщност ползва услуга, за която е платил", обяснява Трифонов.

Сайтовете за настаняване създават същите проблеми пред данъчните служби.



Туристите все по-често ползват интернет платформите



за намиране на апартаменти за краткосрочен наем, които са далеч по-евтини от хотелите. Кои обаче са собствениците на тези жилища и на какъв точно адрес са те, се установява едва когато се заплати услугата. "Трудно се идентифицират българските лица, които участват със своя собственост в подобни платформи, защото в сайтовете има само снимки и мейли. Разполагаме и със специализиран софтуер, който може да извлича данни от сайтове за обяви, но не от всички сайтове данните се отварят", споделя Трифонов. И тук европейските данъчни администрации изостават в обмена на информация помежду си. Така например ирландската приходна агенция в повечето случаи отказва на колегите си от другите държави съдействие при разкриването на информация за "хазяите", които рекламират имотите си през регистрираната в Ирландия платформа Аirbnb.

Дори и да изконсумират едно пътуване или наемане на апартамент с цел да установят кой предлага услугата срещу заплащане, данъчните служби няма как да разберат колко пъти се случват тези сделки. "Докато за един електронен магазин може да се получи информация за броя направени и приключили поръчки, както и колко артикула са продадени и доставени, при споделените пътувания и настанявания няма нищо. Свързват се двама души чрез интернет, договарят се и всъщност колко пъти е осъществявана тази услуга, почти е невъзможно да се докаже", казва Трифонов.



Налагат ли се законови промени?



Една от идеите е регистрация на българските онлайн търговци. От НАП уверяват, че процедурата ще бъде направена максимално лесно за изпълнение - попълване на електронна форма на сайта на НАП с немного информация - кой е търговецът, електронният магазин и стоките, с които търгува. Регистърът ще бъде публичен, за да е полезен и за потребителите, които ще може да правят справка от кого всъщност пазаруват.

Възможно е да се въведат изисквания и към куриерските фирми да идентифицират онлайн търговците, с които работят. Ползването на куриер е основният начин за доставка на закупени от интернет стоки в България. В законодателството, което регламентира дейността на куриерските компании, няма изискване за идентифициране на изпращача на стоката и съхранение на тези данни, казват данъчните.

НАП настоява и за още нещо - наложният платеж над определен праг да се изплаща от куриера към търговеца задължително по банков път. Масовата практика е куриерът да събира от крайните клиенти парите в брой при предаване на стоката и всеки ден или на някакъв период от време - два или три дни, в зависимост от оборотите, да предава парите на търговеца. Рядко се използва опцията тези пари да се превеждат по банков път. Така рискът да бъдат укрити обороти и да се спести плащането на данък е много голям. Затова се обмисля, ако в рамките на година сумите с наложен платеж надвишат 10 000 лв. (колкото е прагът за плащане в брой), куриерът да е задължен да превежда платените от крайните клиенти суми по банков път.

От НАП вече са засекли схеми за данъчни измами в интернет, възможни именно заради анонимността на продавача. "Организират се продажби на уж маркови стоки на ниски цени - дрехи, спортни стоки, парфюми и др., които се доставят до купувачите от различни хора, обикновено от малцинствените групи. Те нямат нищо общо с куриерските фирми, а са подставени лица, използвани от някой, който получава сумите от наложния платеж", обясняват от НАП. Данъчните не могат да установят кой е крайният получател на парите. Прокуратурата работи по няколко такива случая.



КАРЕ

Само 1000 са е-магазините с реални обороти



По данни на бранша близо 30 000 са електронните търговци в България, но не повече от 1000 имат реални обороти. "Повечето са всъщност електронни сергии - с по един човек, малко на брой артикули и спорадични продажби", обясни за в. "Сега" Петър Ванчев, собственик на store.bg и председател на Асоциацията по електронна търговия. Според него именно от такива търговци се опарват потребителите в интернет. Те не могат да гарантират наличност на рекламираните артикули, бавят доставката, а когато недоволни клиенти искат да върнат закупената стока, най-често отказват, защото това е единствената им продажба за месеца.

Ванчев обаче не е съгласен с твърдението на НАП, че голяма част от електронните магазини са анонимни и трудно може да бъде установен техният собственик. "Ако някой е анонимен, той най-вероятно изобщо не е регистриран като фирма и не плаща данъци и едва ли ще се разкрие, ако се въведе регистрационен режим за онлайн магазините", коментира той. Така, както обикновено се случва, контролните органи ще проверяват само изрядните фирми, а неизрядните ще останат необезпокоявани в сивата икономика.

"Проблемът на този бизнес е, че отвсякъде сме атакувани от реклама, че да се работи в интернет е успешно. Но не е така", казва Петър Ванчев. Фалитите са точно толкова, колкото и новооткритите електронни магазини, твърди той и посочва, че всеки втори, пробвал този бизнес, се отказва. "80% от онлайн търговците у нас са с оборот под 300 лв. на ден, а при 10% търговска печалба те не могат да си позволят да наемат дори и един работник. Ето защо, за да си увеличат печалбата, много от търговците прибягват до подвеждащи реклами", коментира Ванчев.



КАРЕ

КЗП: Внимавайте за абонаментни капани



Настоявайте да ви продадат стоката, която сте избрали, при обявените условия! Не позволявайте да ви убедят да закупите алтернативен продукт, без да се уверите в неговите качества! Проверявайте цените на всеки продукт, който се опитват да ви продадат в комплект с избрания вече артикул!

Тези съвети дава Комисията за защита на потребителите на базата на най-честите оплаквания на граждани от нелоялни търговци в интернет. А те не са по-различни от начините, по които офлайн търговците се опитват да заблудят клиентите с цел да осъществят повече продажби.

Често потребителите в мрежата са разочаровани да разберат, че обявените в промоция стоки са изчерпани, въпреки че електронният магазин е приел поръчката им. КЗП е атакувана от сигнали, че в тези случаи търговци предлагат няколко дни по-късно потребителят да избере алтернативен артикул. Друга нелоялна практика е да се обяви, че избраната стока вече не е на промоционална цена, и потребителят въпреки направената заявка ще трябва, ако иска да си получи стоката, да даде по-висока сума. Обвързването на покупката на една стока в комплект с друга също може да е неприятна изненада.

От КЗП предупреждават всеки, който е решил да пазарува от електронен магазин, да бъде особено внимателен, преди да натисне бутона "Съгласен съм" или "Приемам общите условия". Задължително е да се прочетат общите условия, защото в тях може да има уловки, които да доведат до финансови загуби, без всъщност да сте пазарували. Става дума за примамливи оферти, с кликването върху които човек несъзнателно се абонира за нещо, което не желае. Тези "СПАМ комуникации" водят до там, че при посочване на данни за банковата карта абонаментите започват да вървят и след определен период човек разбира, че макар и да не е купувал нищо, всеки месец е бил натоварван с някакви суми заради това, че е получавал определена информация. Това явление все още не е особено популярно в България, но едва ли ще ни подмине.Проучване в шест европейски държави е показало, че онлайн търговци прилагат т.нар. абонаментни капани. Над 3.5 милиона европейци са загубили средно по 115 евро, защото са се абонирали за получаване на платена информация, без да разберат.

Друга заблуда за онлайн пазаруващите може да са разширенията на интернет адресите с кратките наименования на държавите. Разширенията .de или .uk например невинаги означават, че този търговец е базиран в съответната държава, а е възможно да е регистрирал домейна си там. Затова е добре потребителят да търси допълнителни данни за това къде е базирана фирмата.