През петнайсети век в Испания бдителни католици донасяли за евреи, които уж били приели християнството, ама тайно грешали. Почитали съботния ден, не постели, когато трябва, а особен грях било, че не употребявали свинско. Да не ядеш свинско, а да се преструваш, че го почиташ, си било голям грях - и пряко доказателство за верско преструванство. Евреите правели едни такива хитри наденици - уж свински по форма, и ги окачвали да висят на видно място у дома, за да заблудят комшиите, че нагъват прасешко. Обаче пълнели надениците не със свинско, а с други разни ингредиенти, вкл. постни. Бдителни граждани следели тези неща зорко и разобличавали преструванковците. После с престъпниците се заемала Инквизицията.





Ако пиеш ракия пък, или лапаш свинско,



днес може да те сполетят много сериозни беди - да речем в Кувейт или Катар. А едного поета мюсюлманина пък - Ашраф Фаяд, съвсем наскоро го постигна голямо нещастие в Саудитска Арабия. Издал книга със стихове, но наблюдателен и грамотен негов другар донесъл, че поетът не вярва в Аллаха. От стиховете му си личало. Бил атеист - тоест непростим грешник. Властите тутакси туриха прангите на Ашраф и го осъдиха на смърт чрез обесване. После, поради огромната възмута по света, отмениха смъртната присъда и я замениха с бой. Ама голям бой - 800 удара с камшик. Бедният Ашраф се кълнеше, че е натопен, и че - вервайте - вярата му в Аллаха и пророка е непоклатима и огромна. Но правосъдието си е правосъдие. Очевидно и президентът Тръмп го признава, защото изтанцува нещо като ритуален танц със саби със саудитските принцове при посещението си в тази загадъчна страна.

Защо ви разказвам това ли? Защото е поучително, затова.

През всички епохи има хора, които бдят и донасят. Някои го правят, защото завиждат, други - да се натегнат пред властите. Трети - по дълбоки, искрени убеждения. Такъв е бил уж и малкият съветски Павлик Морозов, който донесъл, че татьо му и чичо му крият жито от властите. С което изхранвали същия Павлик, вероятно. Авторът на съветския химн - Сергей Михалков (баща на Никита Михалков и Андрей Кончаловски, впрочем), е автор и на текст за песен за героя Павлик:



Был с врагом в борьбе Морозов Павел

И других бороться с ним учил.

Перед всей деревней выступая,

Своего отца разоблачил!*



Този мастит химнописец и поет - Михалков, бидейки вече стар и председател на изпитната комисия в Литературния институт в Москва, скочи срещу моя другар - поета Вадим Степанцов, и нарече стиховете на последния порнография, педофилия и педерастия. С това Михалков се доближи до Хрушчов, нарекъл художниците модернисти - "абстрактисти и пидораси".

Сега тези



самите думи са морално укорими.



Дори думата "малцинство" стана уязвима. Нашите гей активисти скочиха срещу жената на президента Радев преди дни, загдето в социалната мрежа ги посъветвала да обръщат внимание на риска от зарази. Тя изтъкна, че малцинството им било малко по-рисково за болести. Те се обидиха на думата "малцинство". Мартин Карбовски обобщи обидата им така: "Сакън обаче днес да наречеш рискова група педерастите. Ужас. Вие не сте в рискова група, вие сте на власт, копелета."

Може би пак ще попитате защо ви разказвам всички тези неща. Защото времената и нравите се менят, наказанията също, но бдителността остава. Бдете, ерго.

Има един такъв термин, добил популярност в най-свободния и най-демократичния свят. Нарича се virtue signaling. Можем да си го преведем както искаме - охрана на добродетелта, нишан за пороци, сигнализиране за морални девиации и прочее. Аз лично си го превеждам като "Обади грешника!" Вярно, че днес наказанията в цивилизованата част на света не са както едно време - инквизиция, бесилка или разпъване на кръст, но електронни и печатни медии, форуми и общ стаден хор се сдружават срещу грешника с непостижима преди скорост.

Едного блогъра в САЩ например, който благодарение на остроумните си коментари и огромната аудитория печели немалко пари, големи медии и малцинства обвиниха



в какви ли не грехове



Човекът мисли, работи, понякога бърка - но е ярък. А ярки с показване по телевизора водещи и политици каканижат без умора винаги казват най-коректните от сегашна обществена гледна точка неща. И е видно и от Марс, че няма нито мисъл, нито искреност в ни една тяхна дума. Мисля си, че най-достойният за сигнализиране порок е глупостта, но глупостта няма навик да сигнализира срещу себе си. Иначе най-често сигналите праща тъкмо тя.

-----

*Бореше врага Морозов Павел,

като пример той се отличи!

Сам пред цяло село се изправи

и баща си сам изобличи!

(Преводът мой, Б. Ламбовски)