Фрапиращи разлики в цените на онколечението представи здравната каса пред комисията по здравеопазване в парламента. Това обаче не попречи депутати да се скарат на представителите на НЗОК, че ще фалират болниците с нови изисквания за повече контрол при химиотерапията.

През 2016 г. най-високата средна цена за един лекуван пациент на химиотерапия, платена от НЗОК, е в Александровска болница - 19 774 лв. Най-ниската е 2516 лв. - в университетската болница в Стара Загора. С най-високи разходи следват две частни болници в София - "Сердика" с 16 273 лв. средно платени на пациент и "Надежда" с 14 535 лв. Малко след тях е държавната болница за лечение на хематологични заболявания в столицата с 14 318 лв. Най-ниски са разходите за химиотерапия на един пациент в онкоболницата "Св. Мина" в Благоевград - 2629 лв., в частната "Йоан Павел" в София - 2786 лв., и в областната болница в Русе - 3382 лв. 8384 лв. е платила средно за химиотерапия на един болен НЗОК през 2016 г.

Освен това болните получават и различен брой лекарства, което е едно от обясненията за драстичните разлики. Средно в страната на един пациент се падат 3.5 лекарства за един курс лечение, обясни подуправителят на НЗОК Димитър Петров. Броят им варира от 2.28 до 6.75, като на първите места с най-много назначени лекарства са отново първите 4 болници, които оглавяват и класацията на разходите - "Сердика", "Надежда", Александровска и Хематологията.

"Не е нормално да има 10 пъти разлика в цената, може да е един-два пъти, но не и толкова голяма", коментира онкохематологът проф. Георги Михайлов, депутат от БСП и доскорошен директор на Хематологията. "Нормално ли е да има такива разлики с оглед на различните пациенти, които са лекувани в болниците? Има ли разлика и при пациентите с една и съща диагноза?", попита Нигяр Джафер от ДПС.

От касата обясниха разликите с това, че не за всички онкозаболявания у нас има адекватни и съобразени със световните стандарти фармакотерапевтични ръководства - протоколите, които се следват при лечението на всяко заболяване. Затова и на места скъпи лекарства се назначават за първа линия на лечение, въпреки че практиката в държави като Германия и Франция е те да се ползват за втора и трета линия, т.е. първо на пациентите да се изписват базови, стандартни препарати, които са по-евтини, и ако те не дадат ефект, да се пристъпи към по-иновативни и скъпи медикаменти. Затова и от касата искат нови фармакотерапевтични ръководства, при които тези възможности да се елиминират. Освен това две болници, чиито имена не се споменаха, отчитали средно тегло на пациентите си от 100-109 килограма, което води и до изписване на повече медикаменти за тях. Всички останали клиники отчитали пациенти под средностатистическото тегло на мъжете и жените у нас от съответно 81 и 67 кг. Затова и касата въведе плащане на доза за средно тегло, а не както досега - за флакон.

ДИСКУСИЯ

Касата иска да принуди болниците да си купят смесителни системи за лекарства, които позволяват да се ползват всички количества назначени лекарства и от които се очаква са пестят до 30% от разходите. Сега флаконите, ползвани за един пациент, се изхвърлят, дори и в тях да има останало лекарство. Това предизвика остра реакция от Лъчезар Иванов от ГЕРБ. "Кой ще покрие разходите на лечебните заведения, цените им са около 1 млн.", попита той представителите на касата. "Ако смесителните системи са автоматични, цената е такава. Но ние визираме полуавтоматичните, които струват около 150-200 хиляди", отговори Димитър Петров. Въпреки това Иванов обяви, че този допълнителен разход би съборил болниците. "Не мога да Ви разбера, всяка мярка за контрол, която предприемем, започва да се атакува", възмути се Петров. Той допълни, че само заради засилената контролна дейност на касата през април и въвеждането на индикаторите за средно тегло на пациентите разходите за онколекарства са намалели с около 9% в сравнение с март.