Извънкласните дейности и обучение на малки деца се смятат за икономически дейности, тъй като не са финансирани от държавата, смятат магистратите в Люксембург. |
Според Съда на Европейския съюз образователни дейности, които не са субсидирани от испанската държава, "по своята същност изглеждат икономически", тъй като на практика реализацията им се финансира от учениците и техните семейства. "Освобождаването от данъци в този случай може да представлява незаконна държавна помощ, ако и до степен, в която
дейностите в класните стаи имат икономически характер", т.е. носят печалба,
се казва в становището на магистратите, базирани в Люксембург.
Конгрегацията, завела делото, посочва като основание за възстановяване на платените разходи споразумение, сключено през 1979 г. между Испания и Ватикана. Религиозната общност настоява да й бъдат върнати платените общински такси за "изграждане, монтаж и довършителни работи" на зала в учебното заведение. Освен като "държавно регулирано основно и средно училище", финансирано с обществени средства, сградата се използва и за различни извънкласни дейности, за които обаче не плаща държавата, а родителите на учениците, посещаващи тези занимания. В училището се провежда и обучение на деца в предучилищна възраст, за което плащат семействата им, тъй като този вид дейност също не е държавно финансирана. Базираният в Люксембург Съд на Европейския съюз дава възможност на мадридския апелативен съд, който гледа делото, да реши "до каква степен помещенията" се използват "за подобни икономически дейности".
Според магистратите, въпреки че съществуващото споразумение между Мадрид и Ватикана е било сключено преди влизането на Испания в Европейския съюз през 1986 г., освобождаването на църквата от данъци и такси
"не трябва да се приема за съществуваща вече помощ, а за нова помощ"
Те изрично посочват, че данъчната уредба по въпроса е влязла в сила след приемането на Испания в Европейския съюз. "Следователно, ако националният съд постанови, че е налице държавна помощ, то за тази помощ трябва да бъде съобщено на Европейската комисия и тя не може да се прилага без изричното й съгласие", гласи становището на Съда на Европейския съюз.
Магистратите в Люксембург са на мнение, че освобождаването от данъци и такси отговаря на два от четирите критерия за незаконна държавна помощ - използват се държавни ресурси, за да се даде избирателно икономическо предимство на църковното настоятелство на училището. Според тях вероятно е изпълнено и трето условие, тъй като учебните заведения, оглавявани от Конгрегацията на настоятелства на религиозните училища в Хетафе, са по-привлекателни от другите, които не се ползват със същото предимство.
Съдът на Европейския съюз посочва в становището си също, че помощта, която
възлиза на по-малко от 200 000 евро за период от три години,
не засяга търговията между държавите от ЕС и не нарушава конкуренцията. Затова и съдиите в Люксембург възлагат на отговорния испански съд да реши дали случаят е достигнал този праг.
Казусът повдига фундаменталния въпрос дали освобождаването от определен вид данъци и такси за религиозните общности в страните - членки на Европейския съюз, за дейности, които нямат строга религиозна цел, може да се смята за незаконна държавна помощ. Законодателството на Европейски съюз изисква да се зачита статутът на църквите в държавите членки и по никакъв начин да не бъде застрашен. Това обаче не означава, че църковната дейност е изключена от обхвата на евродирективите като цяло. При тълкуването и прилагането на правото на Европейския съюз статутът на църквата трябва да бъде зачитан и да не бъде застрашен, се казва в становище по казуса на генералния адвокат на съда Джулиан Кокът, което беше разпространено през февруари т.г. и предшестваше вчерашното решение. Още тогава той подчерта, че е важно да се направи разграничение между задължителните и извънкласните дейности във въпросното учебно заведение. Задължително образование е напълно интегрирано в обществената образователна система в Испания и училището се стреми към специфична "социална, културна и образователна мисия", като в случая не се изисква строга религиозна цел, и това се приема за неикономическа дейност. За извънкласните дейности, които по своята същност не изглеждат търговски, но на практика трябва да се приемат като такива заради печалбите, е забранено отпускането на държавна помощ. Те могат да се смятат за неикономически само в случаите, когато представляват по-малко от 10% от дейността на дадено учебно заведение, се казва още в становището на генералния адвокат Кокът.