Настана сезонът на референдумите. Само да не се увлечем прекалено. Ще споделя личния си скорошен и емоционален опит с допитванията.

Аз съм от Стара Загора. Преди пет години се захванах с каузата "Бедечка" и постепенно стана бранд. Бяхме заедно с моя добър приятел Йордан Йорданов и с още неколцина. А когато машините наистина навлязоха в парка, станахме много. А преди дни приятелите на "Бедечка" станаха доказано близо 20 хиляди.

В крайна сметка гражданският натиск накара популярния кмет на града да поиска да запази парка. Поиска дори да провери дали повече хора искат парка, или пък нямат против там да се строи.



"Да" победи с 85% от вота



Това значи запазване на парк "Бедечка" и достойно овъзмездяване на честните собственици на терени в него.

Разказвам тази история, защото тя показва едно сравнително успешно приложение на референудума - като сондаж на общественото мнение, като допитване, което да даде допълнителна легитимност на едно управленско решение. Референдумът в Стара Загора беше плануван като състезание на "да" и "не", а не като опит за постигане на прага за задължителност. От самото начало кметът на града каза долу-горе следното: не ме интересува активността, интересува ме какво е съотношението между "да" и "не"; ако е очевидно, запазваме парка. Разбира се, същото можеше да се постигне просто с едно социологическо изследване, но в редовете по-надолу ще видите, че не е баш така.

Ние, защитниците на запазване на парка, не искахме референдум. Искахме управленска решителност и ревизия на казуса. Но след като имаше референдум, направихме информационна кампания - за "да". Този отговор припознахме като по-малкото зло.

Уви,



въпросът на референдума беше ужасен



Ужасна беше и информационната кампания. Има и реална опасност референдумът да не бъде признат от съда. Но въпреки всичко това е един пример за сравнително смислен референдум. Защото е референдум, в който местната общност е близо, може да види и да пипне проблема. Това значи да вземе сравнително информиран избор.

Но го има и противоположния вариант. Национален референдум по експертна тема. Всички го видяхме. Избирателна система, ядрена енергетика... Това са точно обратният вид теми - в които публиката не разбира почти нищо от възможните последствия. Не защото сме глупава публика, а защото не ни е работа да разбираме от тези неща. А работата на политиците е да носят отговорността за тях, без да се разтоварват популистки от нея и да я прехвърлят върху нас.

Напоследък все по-често мисля, че това е разковничето: местни референдуми по теми, близки до общността. Вместо национални кампании, в които се замесват геополитически, експертни въпроси. При това местните референдуми трябва да се случват само в краен случай - както този в Стара Загора. Защото в Стара Загора референдумът дойде чак накрая на върволица опити за спасяване на парка, включително две внасяния в Общинския съвет, гласуване с огромно мнозинство, минаване през обществени обсъждания и експертен съвет, т.е. по цялата процедура.



Референдумът беше само още една легитимация



на опитите за спасяване на парка и обръщане на десетилетния процес на превръщането му в жилищен квартал.

Референдумът в Стара Загора показа (май за пръв път) как се прави допитване без очевидна опция. Много референдуми са направени с ясна подразбираща се опция "да" (или "не"). Референдумът в Стара Загора наистина постави сложна дилема - да инвестира ли общината в запазването на парка. Това питане няма очевиден отговор - защото става дума за парите на данъкоплатеца (с извинение за клишето).

И кампанията съвсем нямаше фаворизирана опция. Напротив, старозагорци бяха накарани да мислят, че запазването на парка ще е страшно скъпо и по-скъпо от изграждането на инфраструктура на нов квартал на това място. Появиха се абсурдни билбордове, а самият кмет чак накрая каза, че ще гласува с "да", леко изнуден от смела старозагорска журналистка.

На всичкото отгоре, такова питане е ценностно, а не експертно. Питат ни: ценно ли ни е да се инвестира в парк, важно ли ни е. Подобно питане е и задължителното гласуване -



важно ли ни е да гласуваме,



навити ли сме едно наше право да стане задължение. На такъв тип въпроси мнозина могат да отговорят.

Та това е хубавото бъдеще на референдумите според мен - не по експертни, а по ценности теми, не с популизъм и очевидни опции, а с реална дилема, не с по-далечни, експертни теми, а по съвсем близки и осезаеми.

Но референдумите наистина са ядреното оръжие на демокрацията (както казваше май Росен Плевнелиев) и трябва да се ползват само в краен случай.

А иначе. В Стара Загора кметът засега пази обещанието си и тръгна към запазване на парка. Може и да има хепиенд. Справедливост за всички, дори. Наистина може.