Турция не се е отказала от амбицията си да се утвърди като водеща сила в Арабския свят и това пролича за пореден път чрез намесата й в разразилата се през последните седмици криза около Катар. Турските власти успяват да прокарват активно външнополитическите си инициативи на фона на агресивните действия за справяне с последиците от опита за преврат в страната преди година.

В началото на юни Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет, Бахрейн и още няколко страни прекъснаха отношенията си с Доха, обвинявайки я, че подкрепя ислямски екстремисти - твърдение, което Катар отрича. Преди дни те предявиха 13 искания към емирството, включително да закрие англоезичния телевизионен канал "Ал Джазира", да ограничи отношенията си с Иран, да закрие новата турска военна база в страната и да изплати компенсации. Доха, чиито съседи затвориха въздушното си пространство за катарски полети, посочи, че преглежда списъка с изисквания, но изтъкна, че те са неразумни и нереалистични.

В подкрепа на Катар дни след налагането на блокадата се обяви очаквано иранският президент Хасан Рохани. "Техеран подкрепя народа и правителството на Катар... Ние смятаме, че ако има конфликт между страни в региона, натискът, заплахите или санкциите не са правилният начин за разрешаване на различията", изтъкнал в телефонен разговор Рохани пред емира на Катар шейх Тамим бин Хамад ал Тани. "Блокадата на Катар е неприемлива за нас... Въздушното пространство, територията и морето на нашата страна винаги ще бъдат отворени за Катар като братска и съседна страна", подчерта държавният глава на Иран.

Това е поредният епизод от продължаващото десетилетия противоборство между шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия. Те постоянно



се обвиняват взаимно, че подриват сигурността



в региона и подкрепят противоположни страни в конфликтите в Сирия, Йемен и Ирак.

Сега в тази борба се намеси и Турция. Нейният президент Реджеп Ердоган разкри, че е предложил на Рияд да се изгради турска военна база в кралството малко след започване на работата по изграждането на подобно военно съоръжение в Катар. "Кралството не може да позволи на Турция да установи военна база на негова територия", отвърнаха веднага саудитските власти. Преди това турският парламент одобри изпращането на турски войски в Катар, където вече пристигнаха няколкостотин турски военни и техника за участие в съвместни военни учения. Първите маневри са били вече проведени във военния лагер "Тарик бин Зияд". Целта им е да се увеличи "катарската и турската бойна ефективност на фона на планове за съвместни операции за борба с екстремизма и тероризма, както и миротворчески операции преди и след военните операции", се казва в изявлението.

Турският президент нарече мерките на съседите на Катар "нехуманни и неислямски". Катарският емир шейх Тамим бин Хамад ал Тани беше първият чуждестранен лидер, който телефонира на Ердоган след неуспешния опит за преврат срещу него миналото лято.

За това, че Анкара е решила да стане основен играч и в катарската криза, след намесата си в гражданските войни в Сирия и Ирак, говори още един факт. Катар е силно зависим от доставките на питейна вода и хранителни продукти от чужбина. Веднага след обявяването на търговската блокада магазините в Доха се напълниха с турски стоки.

Техеран е доста по-сдържан. Очевидно е, че страната няма никакъв интерес от нов конфликт в Залива. Малко след като търговското ембарго влезе в сила, едно иранско търговско сдружение обяви, че може да помогне. "Няма проблем. Ние сме в състояние да възстановим снабдяването на Катар за по-малко от 12 часа", заявиха от Сдружението на износителите на селскостопанска продукция в Техеран. Въпреки това Иран не бърза с доставките. Едва седмица след началото на кризата за Катар излетяха пет самолета с 90 тона хранителни продукти, главно плодове и зеленчуци. "Ситуацията е извънредно деликатна. Затова и правителството в Техеран се държи много предпазливо. Първите доставки на хранителни продукти от Иран и бездруго



бяха по-скоро символичен жест,



тъй като супермаркетите в Катар вече бяха пълни с турски стоки", призна иранският експерт Али Садрзаде, цитиран от "Дойче веле".

Въпреки известното сближаване през последните години все още между Иран и Катар не са изградени отношения на доверие. Двете страни имат 250-километрова обща морска граница. Там двете съседни държави си поделят най-голямото открито досега находище на природен газ South Pars. То вече е ставало и повод за спорове. По време на санкциите срещу Иран, наложени за оспорваната му ядрена програма, Техеран беше принуден да намали добива от това находище, а Катар на бърза ръка започна самостоятелно да експлоатира източника на суровини. Двете страни имат и различни представи как да се транспортира суровината. Катар иска да бъде изграден газопровод, който да преминава през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция, откъдето природният газ да поема пътя си към Европа. Техеран пък отдавна мечтае за газопровод през Ирак и Сирия до Средиземно море. Преди пет години Иран сключи съответно споразумение със сирийския президент Башар Асад, но милиардният проект така и не беше осъществен заради войната.

Катар и Иран подкрепят също така противоположни страни в сирийския конфликт, като повечето от тях са ислямисти и дори "Ислямска държава". Също като Саудитска Арабия катарците поддържат и други бунтовнически групи, докато Иран е най-сериозният крепител на президента Башар Асад. Затова евентуалното засилване на иранския ангажимент в кризата около Катар може да се окаже контрапродуктивно. Поради тази причина управляващите в Доха по-скоро ще се откажат от подкрепата на Техеран. "В сегашната криза Катар няма да разчита на Иран, основно за да не провокира допълнително Саудитска Арабия. Катар ще се опитва да овладее сегашната криза с помощта на Турция или Пакистан", коментира политологът от техеранския университет Садък Зибакалъм. А иранското ръководство от своя страна ще се въздържа от голяма активност и по вътрешнополитически причини. В противен случай в Иран могат да вземат надмощие силните консервативни кръгове около иранската Революционна гвардия, която на драго сърце би се изправила и военно срещу Саудитска Арабия.