Държавата пак ни изненада в стил "Къде го чукаш, къде се пука". "Разследването" за двойните стандарти в качеството на храните, продавани у нас и на запад, приключи с идея за ценови мониторинг. Понеже в съставките големи различия нямало, но пък някои артикули в България били скандално скъпи - като едно детско пюре, което в Берлин и Виена струвало двойно по-малко, обясни министърът на храните Румен Порожанов.

Това с мониторинга е напълно безсмислено упражнение. От наблюдението нищо няма да излезе - цени със съзерцание не се свалят. И други министри преди Порожанов имаха подобни хрумвания за "биг брадър". И нищо не постигнаха. Но както се казва, нов министър, нов късмет. Вместо да се фокусират да изгонят от българските магазини истинските боклуци - като онова сирене, произвеждано в гараж, "кравето" мляко от палмово масло, и колбасите без месо, армия чиновници ще наблюдават ценовото разнообразие. Вероятно ще си правят и командировки екскурзии из Европа - за да наглеждат как вървят котировките на маргарина и швепса в други страни от ЕС.



Но каква ще е ползата за българския потребител?



При представянето на резултатите от тестовете министърът на храните и кадрите от Агенцията за храните доста ни объркаха - ту говорят за разлики и"двойни стандарти", ту ни уверяват, че стоките са си съвсем качествени. Даже ни съобщиха, че един вид шоколад и една газирана напитка са с по-добър състав от немските им "близнаци". И за да ни разсеят допълнително, съобщиха, че българската домакиня купува пакетче масло от марката "Х" два пъти по-скъпо от фрау Мадлен и че големите разминавания не са в състава на храните, а в цените им. Което изобщо не беше предмет на изследването.

За отбелязване е, че държавата ни най-сетне се престраши да направи нещо, което неправителствената асоциация "Активни потребители" и медиите от години правят - да сравни качеството и цените на определени храни в помощ на потребителя. Може би защото Унгария и Словакия вдигнаха шум за двойните стандарти и стана неприлично нашата администрация да се скатава.



Самото проучване е доста аматьорско



Поне на пръв поглед. А втори, по-дълбок поглед се оказа невъзможен - възложителите на тестовете отказват да ги публикуват. Това автоматично ни лишава от шанса да разберем как са направили подборката на храните за изследване. Озадачаващо е, че при цялото многообразие на пазара са решили да изследват толкова скромен брой продукти - по 6 млечни, 6 месни, 6 шоколадови и т.н. Това няма как да са представителни извадки. Поради което резултатите силно олекват.

Дори малката гражданска организация "Активни потребители", в която работят шепа хора, когато прави своите проучвания, подхожда далеч по-професионално от мастодонта БАБХ и Министерството на храните, които са на бюджетна хранилка и разполагат с десетки хиляди персонал. "Активни потребители" изследват поне десет продукта - примерно десет марки кисело мляко или кашкавал, или майонеза, обясняват какви показатели са обект на теста, посочват на кои фирми са стоките, откъде са купени, колко струват и какво съдържат. Всичко е подредено в цветна таблица, от която и второкласник ще разбере



коя стока е "екстра", коя е "второ качество",



а отдолу има разяснения какво точно не е наред при продуктите с показатели, оцветени в червено. Проучването се публикува на сайта на организацията. Така всеки може да се запознае с резултатите и когато отиде в магазина, да гласува с портфейла си за или против съответния продукт.

А какво направи държавната агенция БАБХ? Чиновници напазарували храни от наши и чужди магазини, изследвали ги в лаборатории, установили, че има разлики в състава на уж идентични изделия, стоки, купени у нас и в Германия. Сега ни уверяват, че разминаванията в съдържанието били дребни, невинни. "Доказват" го с резюме на резултатите, пълно с числа, от които разбрахме малко - че ядем безопасна моцарела, че има един вид шунка, която е по-мокричка от немската и че пием енергийни напитки, в които дозата кофеин е леко смалена в сравнение с австрийските им аналози. Няма фирми, няма марки. Цялата тази анонимност прави проучването абсолютно безсмислено.

Изумително е, че при десетки, ако не и стотици марки бяло и жълто сирене, нашите "тайни агенти" са решили да сложат в пазарската чанта моцарела, сякаш без нея нито един българин не сяда на трапезата. В групата на безалкохолните кой знае защо е включена и енергийна напитка - може би според Агенцията за храните стоката е масова? .

Много важен въпрос е кои са производителите на сравняваните стоки - примерно онова краве масло, което българските домакини купуват двойно по-скъпо от германските, какво е - немско, полско, френско? Това би могло донякъде



да обясни разликата в цената



Но марката е тайна. Впрочем откакто съществува, БАБХ нито веднъж не е съобщила на българските потребители - ето тази стока, произведена еди-къде си от еди-коя си фирма и продавана еди-къде, не струва, защото ...

Проучването оставя неприятното усещане, че изследователите много са се постарали да не открият разлики в качеството и да не обидят някоя голяма компания от хранителния бранш. Вероятно и защото, ако има "двоен аршин" за качеството, това би означавало, че държавните контролни институции не си вършат работата и са го допуснали.

За отклоняване на вниманието бе пусната новината, че са открити стоки с необяснимо "западни" цени. Полезно ще е да разберем на какво се дължи това - на някакъв дефект в уж свободния пазар или на обективни причини. Дано, ама надали.

От изказванията на държавните институции по последните дни по темата



струи откровена управленска неграмотност



Министър Порожанов щял да постави въпроса за скъпите храни на Комисията за защита на потребителите. Моля? Министърът бърка трибуквието. Не е КЗП, КЗК (Комисията за защита на конкуренцията) е органът, който трябва да се заеме, ако нещо с цените не е наред. Работа на КЗК е да изясни картел ли има, злоупотреба с пазарна сила ли, защо конкуренцията на българския пазар, която изглежда толкова жестока, не успява да натисне достатъчно надолу цените, субективни или обективни са причините (твърди се например, че някои храни струват в Германия по-евтино заради по-ниския ДДС). КЗК може да направи анализ и да види къде по веригата от фермата до щанда се лепят най-много стотинки в цената на млякото или салама и защо.

Порожанов щял да постави въпроса и пред потребителските федерации и организации. Не трябва ли да е обратното - министърът да дава решенията на проблемите?

Порожанов каза, че "резултатите ни карат да се замислим за качеството..." Само че ние даваме данъците си за заплати на министри и чиновници не да се чудят и умуват, а да действат.

Ясно е, че на КЗК ще й се наложи да се произнесе по въпроса. Но нямаме никакви основания да очакваме изясняване на картината. Вече много години напразно се надяваме тази комисия да разгадае енигмата защо в България цените на бензина и дизела, преди облагането с акциз и ДДС, не са най-ниските в ЕС, защо най-големите вериги непрекъснато равняват цените си, има ли картел и монопол... КЗК досега не е успяла да обясни странностите на българския петролен пазар. Няма да успее и с хранителния.