Българите по традиция нямат доверие в националните институции. С много по-голямо доверие се ползват европейските институции. Има обаче едно изключение и това е валутният борд. Той бе въведен точно преди 20 години и оттогава си остава един от малкото примери за големи и успешни реформи. В същото време фактът, че подобни реформи са рядкост, подчертава още по-ясно трудностите пред модернизацията на страната.

Валутният борд като институция се ползва с широка подкрепа - далеч повече хора са "за" тази система, отколкото "против". А още по-интересно е, че с времето той започна да изпреварват по рейтинг и европейските парични институции. В последните години проучванията показват, че повече хора предпочитат валутния борд и българския лев пред общата европейска валута - еврото. Според изследване на "Алфа Рисърч" от юни 32% от българите подкрепят влизане в еврозоната, а 43% са против.

Паричната статистика също потвърждава тези тенденции. Докато преди десетилетие депозитите на домакинства и фирми в евро бяха значително повече от депозитите в левове, сега ситуацията е обърната. Всъщност



левовите спестявания са повече, отколкото всички депозити



във всички други валути. Те пребладават както при домакинствата, така и при бизнеса. Към април близо 60% от всички депозити са в левове и само 32% в евро.

Увеличението на паричната маса в левове също е показателно. В края на май банкнотите и монетите в обращение са близо 14 милиарда лева - над два пъти повече спрямо ситуацията преди десетилетие. Левът все повече се използва както за разплащания, така и за спестяване. С други думи, хората не просто казват в социологическите анкети, че вярват в лева и валутния борд, но и го доказват с начина, по който управляват спестяванията и плащанията си. Човек държи тази валута, на която има доверие.

Защо е това доверие към борда? Много просто - защото работи безотказно и резултатно. Благодарение на него



левът е стабилен, напълно конвертируем



и обезпечен със съответния валутен резерв. В същото време бяха премахнати хроничните дефицити - както в бюджета, така и в международния платежен баланс - които подкопаваха макроикономическата и финансовата стабилност.

Какво беше преди това? При комунизма левът не беше конвертируема валута. Валутният курс беше изкуствен и не отразяваше реалното състояние. Обменът на левове във валута беше строго контролиран. Въпреки това валутата постоянно беше дефицитна, а валутните резерви на страната неколкократно са стигали до критичен минимум. Поради липса на валута за обслужване на плащанията през 1990 г. Андрей Луканов обяви мораториум по външния дълг (с други думи, фалит).

След края на комунизма валутният курс беше освободен, но трупането на бюджетни дефицити продължи - дефицити, които често се покриваха с печатане на левове. Още в началото на прехода имаше предложения да се въведе валутен борд, който да дисциплинира макроикономическата политика, но правителствата отказваха да се самоограничат. Естония въведе валутен борд още в началото на прехода, бързо я последваха и другите балтийски страни. Но българските политици от 90-те години



предпочитаха да харчат безконтролно



и да покриват разходите с печатницата на пари.

Не е учудващо, че левът се обезценяваше главоломно, а инфлацията от висока стана неуправляема. През 1996 и началото на 1997 г. се стигна до хиперинфлация и тотална загуба на доверие в местната валута. Липса на реформи, неконкурентност, растящи бюджетни дефицити - всичко това подкопаваше притока на чужда валута към страната. Печатницата на левове работеше на пълни обороти, а в същото време се правеха опити девалвацията да се ограничи с валутни интервенции. Единственият резултат от тези интервенции беше изчерпване на валутния резерв, още по-бърза девалвация и пълна разруха.

Така се стигна до 1 юли 1997 г., когато България въведе валутен борд. Това стана, след като бяха изпробвани всички други подходи и те се провалиха, след като не остана никаква друга алтернатива. Типично за България



реформа се прави едва когато всичко се е срутило



Това е фундаментално различие между България и по-успешните страни от Централна и Източна Европа.

Водещите страни започнаха тежките реформи още през 1989 г., защото знаеха, че са и полезни, и неизбежни. В България се твърдеше, че има някакъв друг път - без реформи, без трудности, дори с опити за реставрация на предишния строй. Резултатът беше, че реформаторските страни като Полша, Естония и Чехия произведоха икономическо чудо още през 90-те години, а България произведе икономическа катастрофа с неимоверно тежки последици. Реформите може да са трудни и болезнени, липсата на реформи е катастрофална.

Та валутният борд беше въведен след почти цяло загубено десетилетие. И беше посрещнат с всеобщ песимизъм. Толкова бяхме свикнали на постоянни девалвации и безпомощност на монетарните и фискалните институции, че не вярвахме, че нещо може да се промени. Имаше прогнози, че бордът ще се провали и че е въпрос на месеци да се срине. Но за учудване на много от тогавашните икономически коментатори деятели бордът си работеше безшумно и безотказно. Много хора ходеха на място на касите в БНБ, за да проверят дали наистина могат да обменят левове във валута и обратно по един и същи курс - и наистина, обменът на валута стана неограничен, а валутният курс не помръдна въобще за цели две десетилетия. Левът е конвертируема и стабилна валута за първи път в живота на много поколения българи.

Инфлацията преди въвеждането на валутен борд беше над 200% годишно, като надмина 1000% през 1997 г. След въвеждането на валутния борд инфлацията спадна драматично - средната инфлация за 20 години е около 5%, а за последните шест години е средно под 1% годишно. Думата "девалвация" излезе от употреба. Съотношението между лева и еврото днес е същото както и преди 20 години.

Валутният борд успя да дисциплинира фискалната политика и да стабилизира платежния баланс. Малцина помнят, преди него България имаше хронични дефицити и по-голям държавен дълг от Гърция, като дял от брутния вътрешен продукт. Днес дългът на страната е нисък., а платежният баланс, който десетилетия беше проблем и водеше до изтичане на валута, се преобърна след въвеждането на борда - имаме нетен приток на валута почти всяка година, а



валутните резерви тази година достигнаха 24 млрд. евро,



най-високите в историята.

Преди въвеждането на борда чужди инвестиции в България практически нямаше. Никой не искаше да влага пари в катастрофирала икономика - дори българските капитали бягаха навън. Над 98% от всички инвестиции у нас се случиха след въвеждането на паричния съвет. Но най-интересното е, че въпреки постоянните натяквания, че без девалвация на лева износът ни ще стане неконкурентен, случи се точно обратното - българският износ постоянно се увеличава и като абсолютна стойност, и като дял от световната търговия. През 2016 г. експортът достигна рекордните 30 милиарда евро, а тази година продължава да расте с високи темпове.

Бордът премина и през тежката световна криза, удължена след това от кризата в еврозоната и фалита на Гърция, а по-късно и през срива на КТБ. Това разби на пух и прах твърденията, че бордът работи добре само в добри времена. Оказа се, че е неуязвим и при шокове. Това увеличи доверието към борда. Показателно е, че свръхрезервите в БНБ са изключително високи - въпреки въведените отрицателни лихви. Международни банки доброволно плащат на БНБ, за да държат парите си на депозит там.

Може би най-важният ефект от валутния борд е, че той откри пътя на страната към Европа. Без валутна и макроикономическа стабилност нямаше да ни приемат в ЕС. Щяхме да изпуснем последния влак на разширяването и да останем периферна държава без ясни перспективи - като Украйна, Молдова или Босна, донякъде и Македония. Валутният борд е доказателство, че големите реформи водят до големи резултати, въпреки скептицизма и критиките в началния период. Поука, която малко български политици са успели да осъзнаят.