Навремето бяха много популярни едни клипове с откъси от предизборни диспути в надпреварата за кмет на Варна, в които участваха действащият кмет Кирил Йорданов и бизнесменът Веселин Марешки. Направо си беше изумително да гледаш как се леят простащина и дребнотемие, как основните теми на разговора се въртят около начин на обличане, алкохолни навици, семейства, детектори на лъжата, приятелчета, та дори и къщи в Швейцария, всичкото гарнирано с неумели недомлъвки и опити за заядлива ироничност. Човек можеше да се зачуди толкова ли ниско е паднала Варна. Но от президентските избори м.г. насам въпросът не е за Варна, а за България.

Казват, че политиката е само бизнес, и мнозина са убедени в това. Че едни пари сменят притежателите си, едни сделки вървят, други не, а политическият процес не се различава съществено от безмилостния живот на корпорациите. За липсата на милост не спорим. Но че политиката не е за всеки бизнес лъжица, личи дори от факта, че пряко нахлуващите да участват в нея бизнесмени у нас



рядко постигат шеметен възход



Напротив, често пъти затъват и гледат бавно да отстъпят назад. Справка - Христо Ковачки и неговата партия "Лидер". На дневен ред е прословутият проект "Воля" на Веселин Марешки, на защитника на народа, на бореца с картелите, на най-смелия и честен евроатлантик под родния антиолигархичен небосклон. Марешки реализира мощен пробив на президентския вот и по-умерен - на парламентарния, като и двата получиха почти еднозначна оценка от коментаторите: популистки момент, изкушение на евтината стока, поредно бизнес начинание. Политическата кариера на новия народен любимец стартира в условия на стълпотворение от обвинения в незаконни действия. Обвиненията не му попречиха. Нито му попречи обстоятелството, че се е захванал с два крайно деликатни сектора, горивата и лекарствата, където конкуренцията е жестока и често пъти международна. Марешки обича да повтаря как сам се е изправил срещу всички. Дори сам да се е изправил, крайно съмнително е, че това въобще е било възможно, ако някой на високо място не го е насърчил и допуснал.

Било каквото било, но последиците лесно можеха да бъдат отгатнати и те обикновено съпътстват подскоците на регионални бизнесмени към националната сцена. Самозабравяне. Първо Марешки реши, че ще влиза във властта и започна да пресмята пред медиите кои министерства ще поеме. Вдъхновението му стигна и до там да подрежда управленски коалиции.

Отначало най-удачен му се стори вариантът "Воля" - ГЕРБ - патриоти, защото сме били най-зле при БСП и ДПС. След което изведнъж прецени, че коалицията ще добие вида ГЕРБ - ДПС - "Воля", защото трите били



единствените последователни евроатлантически формации



При всяко положение обаче ГЕРБ трябвало първо да приемат програмата на "Воля", за да се съгласи тя да работи с тях. Както е известно, новото правителство остана без "Воля", а самият Марешки бе принуден да обяснява, че то няма да издържи дълго. Не знаем как е в бизнеса, но в настоящия парламент "Воля" се оказа излишна. Никой няма полза от нахален и претенциозен партньор, който иска да бъде балансьор, сменя лагерите по-бързо от носните кърпички и разбира сътрудничеството само във вида другите да вървят подире му. Можеш да си го позволиш само ако си голяма партия. А тази не е. И на всичко отгоре излезе такава, че откъдето и да я захванеш, все опираш до нужда от прокуратура. Което пък вече на националната сцена нямаше как да се избегне.

Какво се случи за броени седмици? Главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета на Марешки и на още двама депутати от "Воля" заради заплахи към собственици на аптеки. КЗК глоби фирма на Марешки. Журналистическо разследване, представено и в Народното събрание, установи как лидерът е ползвал фалшиви пълномощни за търговия с лекарства. Масирани проверки на бензиностанции допълниха казуса. Премиерът Бойко Борисов лично лансира и темата с контрабандните горива посредством прочутото си изявление пред националното съвещание на МВР, че от 900 проверени бензиностанции в 900 имало манипулиран софтуер.



Всичко това е работа на следствените органи,



не наша. Доколкото ни интересува политическата страна на въпроса, Марешки сякаш просто не схвана, че контранастъплението не е полезният му ход. Той видимо продължи да недоволства, че не са му дали пост в правителството, и в отговор трябва да подскаже по всички възможни начини колко губят управляващите от това. Както "Воля" щеше да подкрепя мнозинството, така и гласува за оставката на председателя на парламента Димитър Главчев, а по-нататък твърдо подкрепи създаването на анкетна комисия за злоупотреби в НДК. Марешки даде и серия интервюта. Онова, което става в България, бе окачествено от него като "управление на мутрите". Кабинетът бе набеден, че съществува, за да защитава картелите. Хвърлени бяха и числа, за да докажат, че МВР купува изкуствено оскъпени горива, а магистралите излизат много по-скъпо, отколкото би могло. Марешки се оплака също така, че Делян Пеевски бил взел Министерството на икономиката. За финал заключи, че не искал да завърши като Мишо Бирата и Ваньо Танов.

Ако лидерът на най-малката парламентарна партия е разчитал, че ще уплаши лидера на най-голямата, на този етап май няма да му се удаде. Комбинацията от твърде много грехове и твърде малко покаяние не работи в негова полза. Да не говорим, че от предишни мандати ГЕРБ имат опита с разпадащи се малки парламентарни групи, чиито депутати, вече като независими, идват под тяхното крило. Трудно е да кажем дали разпадането на "Воля" е предстоящо, но едно изглежда по-скоро сигурно - бизнес проектите в българската политика от година на година стават все по-скъпи и все по-неефективни.