Тази година няма да четем криминалета на плажа, защото след съдебни решения президентството разсекрети и двете стенограми от срещите през 2014 г. за фалита на КТБ. Вместо измислени герои получаваме реални действащи лица от елита, които, събрани в една зала, разплитат интригата кой открадна парите. Сумата 3.5 млрд. лв. е достатъчно голяма, за да превърне всички участници в потенциално заподозрени, защото от високите си постове трябва да са забелязали такава крупна далавера в държавата.

Интересно е, че във втората стенограма, публикувана миналия петък надвечер, най-често споменаваното име на "усвоител" на пари от продънената банка е Николай Бареков. Тон дава бившият премиер и временен лидер на опозицията тогава Бойко Борисов. "Вижте какво казва сега Бареков - изпратил сигнал до Цацаров с искане да се извърши проверка на всички факти относно началния момент на източване на КТБ и връзката на Бойко Борисов с него... Има ли фирми на Бареков или пари, пращани към "България без цензура" и неговите фирми?... Моите данни са за 17 млн. и за бонуси от 1.5 млн. евро. И трябва ли да дадем държавни пари, за да покрием на Бареков бонусите?"

Тогавашният управител на БНБ Иван Искров отговаря: "Нямаме такива данни, но понеже протоколът е секретен, вероятно част от тези 205 или 206 млн., са там." "Тези" милиони са т.нар. пари, изнесени в торби, за които твърдеше Върховната касационна прокуратура. На плажа хората си носят химикалки заради кръстословиците и ребусите, така че лесно могат да сметнат: Вадим 18.5 млн. "на Бареков" от общата сума и в "торбата" остават 186-187 млн. лв. Тях кой ги взе? Ами останалата сума до 3.5 млрд. - тя къде е?



Тук прави остро влизане



главният прокурор Сотир Цацаров, според когото въпросните 3.5 млрд. са били предоставени на проблемни кредитополучатели. "137 кредита съставляват приблизително 95% от актуалния, ако мога така да се изразя, кредитен портфейл на банката. Кредитополучатели са дружества, регистрирани на охранители и служители от КТБ или свързани с нея дружества, които само са подписвали документите, предоставени им от г-н (Цветан) Василев и от негови представители, без реално да са извършвали каквато и да е дейност". По думите му някои от управителите на фирмите дори не знаели, че имат кредити. Той допълва, че има кредити, отпускани на фирми, ръководени от охранители, от технически секретари, на архивист в банката и т.н. Главният прокурор коментира и установената от БНБ "касова липса" в размер на близо 206 млн. лв., че не става дума за "чували", а за счетоводни операции, целящи да прикрият капиталова "дупка".

Никой не защитава Бареков, но при такива числа той отпада от кръга на главните заподозрени. Обръчът се стеснява около банкера беглец Цветан Василев и близкото му обкръжение. Охранителите, секретарите, архивистите и пр. са сложени само за заблуда по пътя на парите. Трябва да се наднича отзад. Който седи най-високо, би трябвало да вижда най-далеч и естествено, президентът се оказва в изгодна позиция. Тогавашният държавен глава



Росен Плевнелиев казва какво се вижда от върха на мачтата:



"И позволете ми да не се съглася с оценката за 3.6 млрд., които са "дупка", защото навън гражданите си мислят, достатъчно много медии са описали цялата ситуация, че само едни 5 фирми, те се наричат ... (имената им са заличени) - тези 5 фирми струват много повече от 3.5 млрд. лв., а гражданите навън са почти убедени, че от офшорката на пазача 53-те млн. са отишли в една друга офшорка, която си е купила БТК."

Всичко се свежда до фирми, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Какво й пречи на прокуратурата да им обърне внимание? Същото, което й пречеше и през 1996 г., когато чрез изкуствена хиперинфлация бяха източени спестяванията на населението от банките. Номерът се повтаря, защото извършителите са същите или са производни на предишните разбойници. "В 1996 г. пак народните пари, пак през едни банки стигнаха до едни офшорки, спряха до там разследващите органи и нищо повече не се случи", заключава Плевнелиев.

Като е сигурен, че "нищо няма да се случи", не му е трудно да предлага и решение на проблема: "Трябва да стигнем до "дъното" - от офшорките, зад офшорките и къде са отишли тези пари, дали не са отишли във ... (заличено име). И защо да вземем парите днес на ... (заличено име), които са ...(заличено число) млн. евро в банката, ако същият този ... (заличено име) е купен с малко повече пари, купен с народните пари, което да бъде доказано и държавата на един честен търг да вземе не ... (заличено число) млн., а 400 млн., защо не?" Тъй като става дума за много пари, а и Бареков отпадна като дребен играч, навлизането в територията на големите числа променя правилата и стенограмата придобива по-голяма загадъчност.



Споменаването на имена става рисково,



защото визираните лица продължават да имат роля в държавата. Тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан прави заключение, че в случая с КТБ не става дума просто за корупция, а за "нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес". "Предвид на генезиса и развитието на тази банка, аз не смятам, че някой ще може да излезе от тази зала достатъчно спокоен. Имам основание да твърдя това", посочва Местан. "В очите на света в България не става въпрос за банкова криза, не става въпрос за фалита на една банка, светът вижда нещо много по-опасно в България. Отвън онова, което се вижда, е, че това е продукт на тежка системна корупция, това са твърденията, че това е продукт на нерегламентирана връзка, не просто на политика и бизнес, на нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес." По това време Местан е още председател на партията ДПС, в която депутат е Делян Пеевски, но неговото име не се вижда.

Ето доказателство, че стенограмите са чиста проба криминално четиво. Освободени от държавния протокол, вече можем да се запитаме какво става, когато се обединят власт и престъпен бизнес? Според класическото определение



всеки знае отговора - мафия



Така в разплитането на интригата стигаме до извода, че в президентската заседателна зала точно преди три години се води разговор за мафията, която източва парите на народа, без дори да се крие, защото всички около масата я знаят. Законът има отношение към лицата, които затаяват от властта станало им известно престъпление, но прилагането му е работа на съдебната система, така че нека тя да прецени.

Пръв има думата главният прокурор Сотир Цацаров, който на въпрос как ще коментира втората разсекретена стенограма за КТБ, каза, че тя не е изненада за него, тъй като е присъствал на обсъждането и всичко е чул. Той дори обеща вчера да внесе до 20 юли обвинителния акт за КТБ в Специализирания съд. За да вдигне тиража на своя бъдещ бестселър, пусна рекламен анонс, че до края на седмицата ще бъдат обвинени 4-ма политици. Само че не каза до края на коя седмица. Подобен похват прилагаше неговият предшественик Никола Филчев, който обещаваше, че "в петък" започва арести на бандити, без да уточни за кой петък става дума. В корпулентния обвинителен акт на Цацаров от 15 000 страници разобличаването само на 4-ма политици изглежда непропорционално малко, освен ако не става дума за наистина корпулентни политици.

Тъй като лятото предразполага към развлекателна атмосфера, шоуто на Цацаров едва ли ще послужи за друго. В основите на българската съдебна система, каквато я знаем през целия преход, е вграден духът на безнаказаност от определена открадната сума нагоре. Колкото по-голямо е числото, толкова повече намалява вероятността някой да му държи сметка. При това положение Бареков се връща "в играта" и както приляга на криминалетата, сюжетът може да направи непредвиден завой.