Когато миротворец иска да въдвори ред и спокойствие, най-ефективният подход е да се намеси в свадата, да ошамари всички участници и след това да ги пита кой, какво и защо. Съществуват и такива миролюбци, които посредством воайорски методи само наблюдават и констатират преки и колатерални жертви, демонстрирайки дълбока загриженост. За целта дори разполагат стратегически камери, служещи в крайна сметка единствено за заснемането на високобюджетен държавен екшън.

"Парламентът губи войната на пътя", свива знамената "Труд" още след първата седмица от изскубването на знаците, предупреждаващи врага, че ще бъде сниман за спомен.

Ако някой смята, че тези камери изобщо плашат някого, значи не е гледал нито една серия от българската версия на "Бързи и яростни" - безконечната поредица "Прости, нагли и безнаказани". А комай тъкмо там е скрит ключът от килията - въпросът не е дали си предупредил юнака, че ще го снимаш, а какво си направил, след като си го снимал. Отговорът в "24 часа": "Бизнесмен с 30 фиша сгазил колоездач на 85 г."; "Шофьор преби служители на ДАИ"... Ту би кънтинюд.

Сражения се водят под път и над път. "Погват автомафията с камери в сервизите", надува тръбата "Монитор". Най-новата тактическа мисъл на магистрално силовите ведомства предвижда "денонощно видеонаблюдение във всеки автосервиз". Цитиран е зам.-министърът на МВР Ципов: "В момента немалка част от сервизите, особено в по-малки населени места, се използват нощно време за разглобяване на откраднати автомобили за части". Добро утро и лека нощ.

Чудно защо са необходими камери, след като тия работи вече са известни? Да не би защото "В малките градове полицията хлопва вратите в 17 ч." ("Сега")? Ето защо занапред обещават "Нощни патрули в малките градчета" ("Стандарт") и "Полицейските управления с денонощен прием" ("Телеграф").

Опасяваме се, че заснетото след полунощ ще наподобява още по-силно продукцията на типичния за този времеви пояс жанр. Тоест хептен няма да става за нищо освен за самозадоволяване на наблюдаващите органи.