Може ли да си граждански активен, като за целта не вземаш и стотинка? А може ли да ти предлагат финансова помощ за благородно начинание, но да откажеш, защото ставаш зависим? Може ли, в крайна сметка, да упражняваш трудоемка професия, да си затрупан със семейни и всякакви делнични грижи, но да отделяш време за обществена дейност без лична полза? И да не биеш тъпан? Във време, в което "гражданският активизъм" се е превърнал в професия и зад всяко обществено дело се крие грант, положителният отговор изглежда утопичен. Но съществува.

Такъв е случаят с група от 5-6 приятели, живеещи в Стара Загора. В средата на 2013 г. те обсъждат помежду си колко много популярна, но и безполезна мрежа е "Фейсбук". На средна възраст са, IT специалисти. През това време със старозагорски адрес има поне десет "Фейсбук" групи, които активно обсъждат проблемите на града. Вихрят се безброй дискусии, но нищо не произлиза от тях, освен врява и безумство. А проблемите в града - безброй. "Решихме да използваме хубавото от "Фейсбук", порива на хората, но да го насочим в правилен канал към институциите", казва днес Стефан Чертоянов, работещ като системен администратор в районния съд. И се ражда идея - електронна платформа, на която гражданите адресират конкретни проблеми до местната власт. Съответно и



властта поддържа връзка с данъкоплатците,



откликвайки на питанията им. "Аз съм "за", включва се омбудсманът на Стара Загора Павлина Делчева, докато текат обсъждания в социалната мрежа. "Аз също съм "за", появява се и кметът Живко Тодоров, който по това време лично поддържа профила си. И двамата са познати на инициаторите само от вестниците.

Без отклик на институциите такава платформа не може да съществува, отзивчивостта на Делчева и Тодоров е първият забележителен факт в тази история. Но има и по-голям. Всъщност, оказва се, че безполезността на "Фейсбук" е открита не от някакви врагове на тази модерна придобивка, а от хора, които боравят с високи технологии и сами ги създават. "Некомпетентни хора пишат и размиват реални проблеми. Лъжи, хули... Институциите не са длъжни да четат "Фейсбук", а гражданската активност е напразна без институционална култура", казва Чертоянов.

Следват безсънни нощи по изграждането на платформата. "Всичко бе за сметка на личното време. Аз каквото мога през деня го правех, Стефан се включваше вечер след работа, докъм 3-4 сутринта", казва Живка Александрова. Тя и Стефан Чертоянов живеят заедно, имат общо 5 деца, всеки може да си представи за какви лични ангажименти иде реч... И въпреки това отделят време за идеята. Край тях е и Мирослав Йовчев, с когото Живка е съдружник в IT фирма. Йовчев е основният програмист на платформата. Така към края на 2013 г. се ражда сайтът еstarazagora.info. По някое време, след като работите вече са напреднали, групата отива при кмета Тодоров. Питат го държи ли на думата си общината да е партньор, тоест ответник на задаваните граждански въпроси. Тодоров не само се съгласява, но и с готовност се интересува нужно ли е на начинанието финансиране. Следва отрицателен отговор. Звучи невероятно, но наистина е такъв. "Казахме "не", защото идеята на платформата е да е независима.



Ако общината плаща, как ще гарантираме независимост?



Доверието между граждани и институции е тотално сринато. Как ще го възстановим, ако към нас има подозрения?", казва Йовчев.

Платформата първоначално тръгва с жалби към община Стара Загора, но по-късно се включват местното ВиК, EVN и районният съд. Като институция е ситуиран и омбудсманът Делчева, с помощта на която се осъществява целият процес. Кметът Тодоров пък решава да назначи специален човек, който да се занимава с кореспонденцията към общината. Не иска сигналите да бъдат препращани до деловодството, за да не потънат в обичайната бюрокрация. През целия живот на начинанието, тоест от края на 2013 г. до днес, освен симпатии старозагорската група среща и хули - че са "соросоиди", били обвързани с местната власт... "Атакуваха ни хора, които с години вземат пари, за да говорят от името на гражданското общество. Изведнъж видяха, че нещо се случва без тях, безплатно", каза Чертоянов. Не само отказаните общински средства опровергават хулите. Същата тази група е сред инициаторите на протестите за спасяването на парк "Бедечка", заради което влезе в смела война с повечето общински съветници и кмета Тодоров. А платформата така и остава без финансиране - търсени са донори извън местната конюнктура; "Америка за България" казва, че инициативата не отговоря на целите на фондацията; не е одобрен и европейски бизнес проект, защото в цялата работа няма бизнес.

Самата платформа работи със строги правила. Всеки има право да опише проблем, с условието да не ползва грубости и лични нападки. Регистрира се с електронна поща, плюс телефон, ако желае. Данните на потребителя ги вижда единствено омбудсманът. Всъщност точно омбудсманът е разпределител, който поема текста и го насочва към съответната институция. Това трябва да стане в рамките на 3 дни. До 7 дни пък институцията трябва да отговори, а ако въпросът изисква време - до 14. "Взехме сроковете от действащи наредби", обяснява Чертоянов. Омбудсманът може и да върне въпроса обратно, ако е написан нецензурно. Потребителят го пренаписва, а в момента, в който омбудсманът препрати текста до съответната институция, всеки външен човек може да следи движението по него - самия отговор, оставащи или неизпълнени срокове за реакция, кореспонденцията по казуса в отделите на засегнатата институция и т.н. Жалбите са групирани в категориите "сигнал", "въпрос" и "предложение". А старозагорци пишат, не се щадят.

"Здравейте, след като основният трафик в Стара Загора е по направление "Зора" - "Железник",



мисли ли се за изграждане на тролейбусна линия



по това направление?", интересува се потребител. "Съществуващата тролейбусна мрежа не позволява удължаване на маршрута на линия № 1 до кв. "Зора", отвръща строго общината. "Бих искала да ви информирам, че от април 2017 г. възникна проблем с електронното разплащане на таксата в детска ясла "Роза", сигнализира родител. Отговорът този път е окуражаващ: "За възникналия проблем своевременно информирахме поддръжката на системата за прием. Имаме уверение от тях и от ePay, че проблемът е отстранен". Друг гражданин подава сигнал през зимата за заледен вход към забавачница, следва отговор, че е почистено. Трети иска пешеходна пътека на пресечка, общината обещава да постави въпроса пред местната комисия по безопасност на движението.

Налице е цялата палитра от размисли и страсти, характерни при всяка комуникация с институциите - и наивни въпроси от типа "Честен ли ще е референдумът?" (за "Бедечка"), и нелепи отговори: "Благодарим за активността, звъннете на 112". Но се срещат и изключително полезни информации. Като например: "От години прилежно събирам в дома си лекарства с изтекъл срок на годност... Във всяка листовка пише: "Попитайте вашия фармацевт как да третирате негодните лекарства". Питам, но в повечето случаи отговорът е: "Изхвърлете ги в канализацията". Написаното е от гражданин, който предлага да се организира кампания за предаване на опасни домакински отпадъци. Оказва се, че има къде да ги изхвърля - "От началото на 2017 г. в експлоатация е Регионален център за управление на отпадъците - Стара Загора, намиращ се в село Ракитница, където можете безвъзмездно да предавате лекарствени средства с изтекъл срок на годност". От друга кореспонденцията става ясно, че е започнато строителство на блок в квартал. Гражданин пита спазен ли е ЗУТ, оказва се, че няма внесена документация в общината за строежа. Хора се интересуват как да вземат наем от кабелните оператори за прокараните кабели, омбудсманът обяснява как...



За всичко любопитстват гражданите - дупки, осветление, спряна вода, ток,



прием в училища, пушене в заведения, такси при сключване на брак, светят ли лампите на Античния форум, стратегии за развитие, бюджети, отчети, икономически региони - институциите реагират с действия, отговор или просто тупат топката. Всичко обаче е публично, няма скрито-покрито. Няма как сигналът да потъне.

"Имаше комични ситуации - спомня си Живка Александрова. - Някакъв човек беше написал жалба за изсечена гора, пълна с псувни към циганите. Омбудсманът му отговори, че в такъв вид не може да бъде придвижена, след което се получи ново писмо. Започваше така: "Група неидентифицирани лица извършиха нерегламентирана дейност...". За 45 месеца живот на платформата публикациите от граждани са 2200, регистрираните потребители - 1550. Приятелите отчитат, че поради липса на средства куца разгласата, налице са различни технически слабости, но друго е важното. "Целта ни бе да направим нещо минимално, което да докаже, че идеята работи. Съответно на базата му могат да се наградят много неща. Четвърта година платформата работи, това е фактът", казва Стефан Чертоянов. А какви точно неща могат да бъдат надградени при пари и време? Групата обяснява: обемът с информация да се превърне в база данни, чрез която не само се откриват проблемите в града (по видове, по места...), да се следи отстраняването им, но и



посредством връзка към други масиви да се проверява харчат ли се



ефективно средства (например се инвестира в дупки, а се окаже, че липсващи градинки са по-голям проблем). Или пък да се откриват нормативни празнини, институциите да се координират... Хиляди още неща в посока на гражданска активност, знание и контрол.

"Много е интересно. Уж частни проблеми, но вървим от частното към общото. Имахме следния случай: гражданин се оплаква от открита улична шахта. Не се разбра на кого е - общината казва, че е на EVN, EVN отвръща - на общината. Но се оказва, че дори шахтата да е на енергоразпределителното дружество, общината следва да му каже да я оправи, защото ако вие паднете в нея, може да съдите общината, не енергото - ето така се откриват проблеми в дълбочина", казва Мирослав Йовчев.

Няма ли фалшиви сигнали? Нали във всеобщата свобода на интернет идеите лесно могат да се опорочат? Не е съвсем така. "За толкова време имахме един спам. Всъщност, ако подадеш фалшив сигнал, ще получиш отговор, че си подал фалшив сигнал. Друго няма какво да се случи. Нито пиар може да си правиш, нито пропаганда, нито клевети. Платформата е като социална мрежа на активните хора - описваш проблем, получаваш отговор на проблем, търси се решение - активните хора нямат време за простотиите на "Фейсбук", обяснява Йовчев. "Написването на сигнал коства време и усилия. Това отказва злонамерените, защо да се хабят?", добавя Живка Александрова.

Философията на идеята обобщава Стефан Чертоянов: "Аз имам проблем с една дупка пред блока, на която си чупя колата. Единият вариант е да псувам в кръчмата. Вторият е да го формулирам като проблем и да го пратя на институциите. Обаче не знам към кого да се обърна, затова на помощ идва нашата платформа. При правилна формулировка проблемът се решава. Ако аз съм успял да оправя една дупка,



вече ще имам самочувствието, че мога да сторя нещо по-голямо,



например да спася парк. Целта е подкрепа на гражданското общество чрез промяна на средата". Живка добавя: "А и хората се учат как се получават нещата... Дори онзи човек, който напсува циганите, след като написа правилно сигнала, получи отговор". И Мирослав се включва: "Обикновено у нас нещата се правят от горе надолу, върви се от централното към местното - и нищо не се получава. Ние показахме, че от малкото се почва, от местното трябва да се върви към глобалното".

В България има сайтове, които работят на принципа на "горещ телефон", но като старозагорската платформа няма, тя е уникална. Иронията е, че точно община Стара Загора бе санкционирана през 2014 г. с над 1 млн. лв. от европейската служба ОЛАФ за нереализиран проект за електронно управление. Държавата и общините харчат милиони левове за сайтове, обслужване на профили, поддържане на групи в социалните мрежи и всякакви "връзки с обществеността", но без ефект. Ето - в Стара Загора всичко това се получава абсолютно безплатно, с ефект. А замесените, поради факта, че си имат други грижи, а и не търсят пробив в политиката или парични печалби, не тръбят широко за създаденото от тях... Даже са прозрели безсмислието на суетата "Стоя в социалните мрежи и оплаквам света". Всичко това са граждански постижения, които точно както случилото се са безценни.

Всъщност пред платформата има риск. Мандатът на омбудсмана Делчева изтича, важно е наследникът й да продължи инициативата.

В приказките подобни истории завършват щастливо. Някой идва и награждава героите, начинанието се окъпва в почести, слава - добрите дела срещат добро. В реалния живот това не е задължително. Но в него определено се случват неща, за които медиите трябва да пишат. Техен дълг е - активните хора си имат грижи, не се натискат под прожекторите. Там са манекени сребролюбци и "експерти", чиито единствени житейски успехи са на полето на реториката. Някак свикваме, че това е България, а не е.