Мотото им е "Бог, родина, семейство". Те не са националисти, тъй като Бразилия е смесица от представители на различни националности, но се смятат за патриоти и се придържат към ултраконсервативните ценности. Представят се за крайнодясно движение, което се отнася с презрение към комунисти, анархисти, пънкари, наркомани, хомосексуалисти и други малцинства. В него рамо до рамо стоят бели и чернокожи. Това е групировката Carecas do Suburbio.

Думата careca може да се преведе като скинар. Членовете й не се смятат за нацисти и даже подчертават, че не са расисти. Чернокожите бразилци в редиците на Carecas do Suburbio отличават организацията от другите крайнодесни скинхедс групировки, в които има само бели бразилци, ненавиждащи евреи, хомосексуалисти, инвалиди, имигранти от североизточната част на страната и цветнокожи. Белите скинари се обявяват за независимост на южната част на Бразилия, която е по-европеизирана и развита, а някои от тях



се хвалят, че във вените им тече германска кръв,



въпреки че имат различни корени.

Бразилският нацизъм се заражда с идването на власт на Хитлер в Германия. Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП) привлича в редиците си имигранти, пребиваващи в Европа след Първата световна война. Нацизмът е по-разпространен сред градското население, отколкото сред хората в провинцията. С избухването на Втората световна война от 87 024 германски имигранти са преброени почти 3000 членове на НСГРП, които се намират основно в южните бразилски щати Сао Паулу, Рио Гранди до Сул, Парана и Санта Катарина, които бързо се развиват.

В Бразилия се намират най-много нацисти, които живеят извън пределите на Германия: между 5 и 10% от общия брой на населението. Докато НСГРП приема в редиците си само германци, то бразилските ултраси от различен етнически произход сформират "Бразилско интегралистко движение", в което могат дори да бъдат приети потомци на германски граждани, които не са били част от партията на Хитлер. Въпреки че Бразилия официално е смятана за член на антихитлеристката коалиция, някои от министрите и високопоставените длъжностни лица по време на диктаторския режим на Жетулиу Варгас са привърженици на нацистките идеи. В края на Втората световна война много нацисти търсят убежище в Бразилия,



като сред тях е и доктор Йозеф Менгеле



Организацията "Бразилско интегралистко движение" е по-скоро фашистка, отколкото нацистка. Основано през 1932 г. от бразилския философ и политик Плинио Салгадо, влиянието му започна да намалява с установяването на диктатурата в страната. До 1938 г., когато Варгас забранява партията, интегралистите твърдят, че в редиците им има над 1 милион души, въпреки че в зависимост от използваните източници на информация тази бройка може да намалее и до 600 000. След като организацията е забранена, бразилските интегралисти основават Партия на народното представителство, а след това и партия АРЕНА, но продължават да се придържат към основните си принципи: авторитаризъм, патриотизъм, християнство, антикомунизъм и икономически антилиберализъм.

През 80-те години на ХХ век се появява радикалната организация los Carecas do Suburbio. В нея членуват младежи от северните и източните части на Сао Паулу, който е икономическата столица на Бразилия и в момента там живеят около 12 милиона души. Друга скинхедс групировка е los Carecas do ABC, в която членуват предимно жители на населените места, образуващи промишления пояс на щата.

Част от Carecas do ABC е и Carecas do Brasil - организация, която е наречена на централната жп гара в столицата Бразилия, където се събират членовете й. Тя действа на цялата територия на щата Рио де Жанейро. Някои от членовете й са



обвинени в извършването на тежки престъпления



като убийства, зад които се смята, че стоят бели скинари.

Отправна точка за бразилските скинари е интегрализмът на Плино Салгадо. В това движение влизат бели и чернокожи, което го отличава от тези организации в чужбина, състоящи се само от представители на бялата раса като Blood & Honour. Полицията в Сао Паулу казва, че повечето от скинарите расисти членуват в групировките Kombat Rac, Front 88 и Impacto Hooligan.

Те са смятани за по-жестоки от los Carecas, от които се отделят през 1989 г. заради радикалните си възгледи. Белите скинари смятат обитателите на североизточните части на Бразилия за изостанали и затова влизат в сблъсъци с членовете на los Carecas do Suburbio и los Carecas do ABC, въпреки че еднакво ненавиждат левите идеи, хомосексуалистите и дори представителите на младежката субкултура Емо (б.р. - съчетание от пънк рок и хардкор тенденциите).

Те се занимават с културизъм и различни видове борби. Любимите им музикални изпълнители са los Neuroticos, Histeria и Virus 27. Сред скинарите могат да бъдат открити и неонацисти, казва социологът Сержио Винициус де Лима Гранде, който е автор на проучване за градското насилие и младежите в Сао Паулу. Той е на мнение, че "въпреки насилието и дискриминацията към определени слоеве в обществото всяка скинхедс групировка има свои собствени ценности и идеология". Според него "малка част от скинарите се придържат към нацистката идеология, а пък други са смятани за фашисти".

Според наблюденията на Лима Гранде Carecas do Suburbio избягва да имат връзки с партии. Движението е сформирано в средата на 70-те години, когато на мода са пънкарите, и заема антирасистки позиции. los Carecas do ABC пък изпитват носталгия към интегрализма, имат положително отношение към крайнодесните политически сили, но в същото време подобно на белокожите скинари открито подкрепят нацистките лозунги. Това, което ги обединява, освен неоправданото насилие, са патриотизмът и омразата към хомосексуалистите.