"Нека всички знаят, че се кръстя на един Господ - закона и неговите правила", обяви при представянето си пред депутатите новият управител на здравната каса проф. Камен Плочев. Закани се на лобизма и не остави съмнения в един от малкото си безспорни плюсове - че не възнамерява да краде, управлявайки 3.5-те милиарда бюджет на НЗОК.

Естествено, липсата на користни схеми за лошо разпределение на парите от здравни вноски е задължително условие, но уви - напълно недостатъчно. Ако касата продължи да работи както и в момента, течовете в правилната посока за определени болници и странният ръст на плащанията за лекарства ще си продължат, нищо че управителят е светец.

Същевременно смятаният за основен недостатък на проф. Плочев - пълната липса на опит в областта на здравното осигуряване, не е задължителен минус.



Защо той?



Проф. Камен Плочев е специалист по инфекциозни болести, СПИН, биологично оръжие, бил е начело и на антидопинговата комисия. И за капак - може и да има опит в управлението - като шеф на клиниката по инфекциозни болести на Военната болница, но тя е една от малкото клинични структури в България, които почти не работят със здравната каса. Затова на пръв поглед това е странен избор, който навежда на мисълта, че за управител на касата се назначава кукла на конци, зад чийто гръб далаверата да си тече.

От друга страна, Плочев е личният избор на здравния министър Николай Петров за управител на касата. Това значи, че за пореден мандат премиерът Бойко Борисов оставя управлението на здравния сектор на ресорния министър, без много-много да ангажира ГЕРБ и депутатите на партията. Министърът, естествено, се обгражда с кадрите, на които има най-голямо доверие и всички те са от доскоро подопечната му Военна болница. Плочев е копие на Петров - военен лекар от старата школа, който спазва устава до запетайка и би уволнил и дясната си ръка за една открадната стотинка. Това пък означава, че министърът и шефът на касата ще работят в екип при управлението на здравното осигуряване и ще имат свободата да правят това, което смятат за правилно. Единомислието при ръководствата на МЗ и НЗОК е рядко срещано и постоянно се случва да се бойкотират взаимно, от което рядко произлизат положителни промени. От тази гледна точка изборът на Камен Плочев е добър знак.

Липсата на опит в здравното осигуряване сама по себе си е недостатък и бъдещият управител лесно може да бъде подвеждан и лъган от безкрайно опитната в подобни упражнения администрация, която е успявала да вземе главата на не един началник. Но липсата на опит тук обикновено означава и липса на съответните обвързаности и зависимости в определена област. Различните лобита - на фармацевтични компании, болници и медицински специалности, ще трябва тепърва да си прокарват път към управителя, но той ще е в състояние да погледне на работата на НЗОК от по-различен ъгъл. Често необремененият поглед е от полза.

Затова не бекграундът на новия управител е основният му недостатък. А това, че нито той, нито който и да е от целия екип на министър Николай Петров, от който той ще е част, не е обелил и дума



какво всъщност смята да прави



Плочев се закле в закона и най-вече в Закона за бюджета на НЗОК и в Закона за публичните финанси, давайки да се разбере, че няма да гледа с добро око на преразходите, и демонстрира приемственост с някои от заявките си - повече пари и ангажименти за доболничната помощ за сметка на болничната, промяна в клиничните пътеки, за да се работи по-нормално по тях с хронично болни и възрастни хора, въвеждане на електронно здравеопазване. Няма здравен министър, шеф на касата или политик, който да не иска и обещава същото, затова и подобни идеи са в задължителния пакет от намерения.

И ако за бъдещия управител е почти задължително да не обещава нищо повече от служба на закона преди още да е влязъл в здравната каса, мълчанието на Николай Петров, министър от 3 месеца, мина приемливото. Петров не е представил визия нито за промените, които възнамерява да направи, нито до какво би искал да доведат те. От време на време обявява мерки на парче, като например за държавните болници да няма лимити, а после се отказва от тях, защото са невъзможни, с което оставя още по-натрапливо впечатление, че или няма представа какво да прави, или няма намерение да прави каквото и да било.

Затова и още няма отговор на далеч по-съществени въпроси от това хартиен или електронен ще е талонът за преглед при специалист. Нито Петров, нито Плочев са взели каквото и да е отношение по задължителната здравна карта, която в момента съществува на книга и не се спазва на практика. Не е ясно те искат ли касата действително да отказва финансиране на всяка новопоявила се болница и съответно да престане да плаща само за това, че някой е решил да си направи бизнес с болница. Не е ясно какво мислят за прословутото недофинансиране на пакета на НЗОК - как да се види какво реално може да плаща касата с парите, с които разполага, и ако то се окаже недостатъчно - какво трябва да се промени, за да не доплащат пациентите за щяло и нещяло и без правила. Искат ли разделяне на пакета на касата на основен и допълнителен, или не? Трябва ли да има коренна промяна във философията на плащане изобщо - не за отчетена дейност, не лимити, а например за резултат? Как точно да стане тя? Да се продължат ли опитите за комплексно лечение, за окрупняване на оказваната медицинска помощ?

Настоящият модел превръща и НЗОК, и пациентите в банкомати. И ако той не се промени по същество, няма никакво значение кой е управител на касата и какъв морал има. Иска или не, той ще е поредният съучастник.