Законотворците много обичат да ремонтират Наказателния кодекс. Правят го редовно, когато някое престъпление фокусира общественото внимание. Обикновено промените се правят през пръсти, наказанията се завишават на око, без да се направи анализ на практиката. Важно е да се отговори на обществените очаквания, които стават все по-кръвожадни. В същото време обаче в Наказателния кодекс (НК) стоят забравени мъртви текстове. Например за безделничеството и спекулата, които още през 2011 г. тогавашният кабинет "Борисов" уж щеше да ремонтира.

От 1986 г. в НК стои и задължителното лишаване от шофьорска книжка до живот при причиняване на смърт на едно или повече лица при умишлена катастрофа. Това е допълнително наказание към лишаването от свобода, което е от 10 до 20 години, а в особено тежки случаи - от 15 до 20 години или доживотен затвор. Съдиите нямат избор. Ако спазват буквата на закона, те трябва да отнемат книжките завинаги. Често обаче не го правят, показа проучване на "Сега" на съдебната практика по този текст от НК. Тъй като



реално нарушават закона,



магистратите изобщо не мотивират актовете си в частта за лишаването от книжка. Когато това наказание не е наложено пък, Върховният касационен съд си затваря очите, за да не се налага да връща делата за ново разглеждане и завишаване на наказанието. Но така излиза, че за едни законът се прилага с цялата си строгост, макар и с остаряла философия, а за други подсъдими се отварят вратички. Така правосъдието се оказва не толкова предвидимо и справедливо.

"Сега" разказа наскоро историята на млад мъж, осъден да остане цял живот без книжка, след като при катастрофа, причинена от него при евентуален умисъл, загива един човек, а друг е ранен. За това шофьорът е осъден на 7 години затвор. Мъжът е изтърпял в затвора част от наказанието си, а след това съдът е постановил предсрочното му освобождаване с мотива, че той е превъзпитан в затвора, че целите на наказанието са постигнати изцяло, осъденият има критично отношение към извършеното и нагласа да спазва правилата. Близо три години след като излиза от затвора и изпитателният му срок е изтекъл без нарушения, осъденият подава молба за помилване, която вицепрезидентът одобрява. По принцип НК казва, че отнемането на книжката може да е със срок до 3 години по-голям от лишаването от свобода, "освен ако в особената част на НК не е предвидено друго." Точно затова съдиите нямат избор. Биха могли да се измъкнат с хипотезата, че "при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства съдът може да не наложи по-лекото наказание наред с наказанието лишаване от свобода". Само че по делата за умишлени катастрофи изключителните обстоятелства са рядкост. А подсъдимите най-чисто имат богата колекция от предишни осъждания.

В мотивите на комисията по помилването се разказваше, че след 80-те години такива санкции не се използват нито от законодателя, нито от съдебната практика. Че с такова наказание



самият законодател е заложил риск от прекомерност



И единствената опция за преразглеждане на това наказание е помилването. Това не означава обаче, че ако някой друг бъде осъден на същото, той автоматично ще бъде помилван. Например някой осъден по делата за умишлени катастрофи, нашумели през последните години.

Най-известният такъв случай е катастрофата в с. Катуница, при която загина 19-годишният Ангел Петров. За престъплението през 2011 г. окончателно беше осъден Симеон Йосифов. На първа инстанция Окръжният съд в Пловдив му определи наказание от 17 години затвор и му отне книжката завинаги. Апелативните магистрати увеличиха времето му в затвора на 18 години, а върховните в крайна сметка го намалиха на 15 години.

Окръжният съд прие, че Йосифов умишлено е прегазил момчето с буса си на 23 септември 2011 г. След инцидента жителите на селото щурмуваха имотите на Кирил Рашков и опожариха част от къщите му. Според техническата експертиза и показанията на вещите лица мъжът е можел да спре, но не го е направил. Експертите сочат, че Ангел е стоял на метър пред буса. Ударът е бил с ниска скорост и момчето се е хванало за чистачките. Така е изминал около 20 метра, след което жертвата се е изпуснала, била е прегазена и влачена още 20 метра.

Безредиците в селото тръгнаха от скандал между вуйчото на Кирил Рашков - Цар Киро, който се закани да убие съседа си Веселин Христов. Цар Киро лежа две години и половина в затвора за тази закана. След скарването Рашков вика роми от "Столипиново", сред които е и Симеон Йосифов, който кара "Форд Транзит". На път към къщата на Цар Киро пред буса се изпречва племенникът на Христов - Ангел, който е прегазен.

Прегледът на делата за умишлените катастрофи показва, че те обикновено са предшествани от скандал между извършителя и жертвата. Много често е намесен и алкохолът.

Така например, когато Н.И. забелязал, че в канавката край пътя върви негов познат, с когото са имали пререкания, той решил да се саморазправи с него. Излязъл от платното и го блъснал в гръб, влачил го известно време, а когато жертвата се откачила от гумите на колата, шофьорът дал заден. След това просто си тръгнал. Трупът на прегазения е открит на следващия ден. От материалите по делото срещу Н.И. става ясно, че е имало шанс човекът да оцелее, ако е била потърсена лекарска помощ, вместо това обаче бавно е умирал в канавката. На първа инстанция Окръжният съд в Шумен определя наказание от



18 години затвор и 21 години без книжка



Апелативният съд във Варна намалява сроковете, съответно на 14 и 17 години. Върховният касационен съд оставя в сила това решение.

При друг казус други окръжни магистрати спазват буквата на закона. И в този случай се започва със селска свада. Първата инстанция определя 15 години затвор и доживотно лишаване от книжка. Делото е на Окръжния съд в Русе. Историята - С.К. редовно пускал кравите си да пасат по чужди ниви, а Г.Г. му правел забележки и пускал жалби. Враждата помежду им стигнала дори до размяна на удари. Подсъдимият се заканвал открито, че рано или късно ще убие Г.Г. Един ден подпийналият С.К. връхлетял с колата си върху Г.Г., който бил спрял с мотора си в насрещната лента. Времето било ясно, нямало никой друг на пътя, който да предизвика катастрофата. Така, карайки с 50 км/ч, шофьорът целенасочено и съзнателно ударил с предната част на микробуса си спрелия мотоциклет и водача му. При удара моторът паднал на лявата си страна и останал под микробуса, повлечен от него, а тялото на пострадалия отхвръкнало и паднало върху предния капак, така било носено около 13 метра. После подсъдимият излязъл от колата, демонстративно изритал тялото на падналия и седнал на близката пейка. После избягал от местопрестъплението и се скрил при животните си. Когато започнало разследването, С.К. и синът му заплашвали и малтретирали един от свидетелите да не дава повече показания.

Апелативният съд във Велико Търново намалява наказанието на 8 години. Доживотното лишаване от книжка не е обсъждано от втората инстанция, чийто акт е потвърден и от върховните съдии.

Подобно дело се гледа и от Софийския градски съд. В този случай кавгата възниква на паркинг на голям магазин, след като охраната на магазина моли М.Д. да махне колата си от пешеходната пътека и да я паркира на някое от свободните места. Станал скандал. В това време от магазина излязъл шефът на охраната и подчиненият му разказал за проблема. Шефът също помолил М.Д. да махне колата си от зебрата. Подсъдимият отговорил, че това не го засяга и той може да паркира, където иска, защото земята, на която се намират, е негова, а той е служител на икономическа полиция. Накрая казал, че ще премести колата, но "ще видят какво ще стане с тях" и псувайки, се качил в автомобила. Първо потеглил към изхода на паркинга и се опитал да мине през краката на охранителите. Те успели да се дръпнат, а шефът на охраната дори изритал колата. След това М.Д. неочаквано направил обратен завой и от около 30 метра дистанция се насочил към пострадалия. Връхлетял върху него с близо 40 км/ч. Градският съд определя едногодишна ефективна присъда и отнема книжката на М.Д. за 4 години. Горните две инстанции потвърждават присъдата.