Излязоха статистически данни за структурата на българския бизнес, които не бяха обяснени, а описани в комичен план. Към половината регистрирани фирми били "неактивни", а половината от активните - около 340 хил. фирми - нямали нито един нает работник. 15% от действащите предприятия имат над 4 работници на трудов договор. Екстремна "детска смъртност" в бизнеса: само 5% от новоучредените фирми успяват да навършат 5 години, другите изчезват от пазара. Под 30 хиляди са предприятията с над 10 работници. Те са най-устойчивите, но от тях няма и 3 хиляди фирми, които надхвърлят летвата за "малки и средни предприятия". Изобщо - жалък пейзаж на трудно оживяващ, едва оцеляващ, дребен и незначителен бизнес. Всъщност картината не е нова, НСИ изследва демографията и жизнеспособността на предприятията всяка година и данните са неизменни, поне от световната финансова криза насам. Всъщност през 2016 г. има ясен прогрес, активните предприятия са се увеличили с близо 2%, ръст имат всички показатели за жизнеспособност на фирмите. И най-важното: колкото дребен и недъгав да е българският бизнес, той дава работа на 2.5 млн. души. Броят на заетите бавно, но расте, безработицата гони исторически минимум. Имаме очевиден дефицит на кадри. Но данните за фирмите трябва професионално да се обяснят, за да не се пълнят ефирът и страниците с глупости, а и за да помислим какво е нужно, за да видим една различна и оптимистична картина на бизнеса. Някои от мерките са невероятно прости.



Първо: да почистим регистъра



Нашият търговски регистър има проблем с отделителната система. Особено след като паднаха изискванията за минимален капитал и фирма може да се регистрира и без пари, масово се регистрират отделни дружества за щяло и нещяло, голяма част от новорегистрираните фирми така си остават на книга, ако пропаднат идеите, за които са били създадени. По-евтино и безгрижно е да оставиш ненужната фирма "да виси" в регистъра, вместо да подаваш документи и да плащаш такси за ликвидация (а има да чакаш и писмо от данъчните, на които законът дава невероятно дълъг срок). А "висящите" фирми трябва да се заличават автоматично. Добър пример можем да вземем от търговския регистър на Англия и Уелс. Всяка фирма е длъжна да актуализира данните си и да подаде финансов отчет (дори да няма дейност) веднъж годишно. Ако закъснее до една година, я глобяват, а ако втора поред година не подаде отчет, направо я заличават от регистъра. Без да питат данъчната служба. Така фирма може да "виси" максимум 3 години - и край.

Да отделим спящите фирми. Трябва да е ясно, че част от търговските дружества се регистрират с ясната цел никога да нямат дейност - като контейнери, в които държат отделни активи или обща собственост на съдружниците. Регистрираш фирма, за да купиш и държиш недвижим имот. Като продаваш имота, само прехвърляш фирмата и пестиш данъци и такси съвсем законно. Такива фирми са "спящи" и е добре да са ясно отделени. Те не са "неактивни", "без дейност", нито непременно "кухи". Смисълът им е да съществуват като пасивни правни опаковки.



Трудно се въди бизнес цаца



и със сигурност - въпреки всички заклинания, политически програми и милиардите, вложени по всякакви "европейски" и национални проекти - в България нямаме ясна идея как да отглеждаме дребен бизнес за фураж и за висок скок. У нас се счита за достатъчно държавата да осигури добри общи условия, оттам всеки да си прави фирма и да се оправя сам. Хиляди потенциално успешни бизнес проекти пропадат или ги удушава конкуренцията в най-ранна фаза само защото не могат да преодолеят прага на устойчивост и да влязат във фаза на органичен растеж - не могат да наберат достатъчно капитал, за да постигнат автономност, да се стабилизират и да могат да растат. Трудно се разбира, че не е нужно всяка успешна фирма непременно да се напъва да стане пазарен лидер. Напротив, най-рентабилно е да отглеждаме бизнес бройлери.

Единици на хиляда са корпорациите, които разчитат на плавен и устойчив собствен (органичен) растеж. Нямат време. Глобалните компании растат, като поглъщат вече съществуващи фирми с добър бизнес. Така за година-две някоя финансово атрактивна корпорация успява да набъбне до глобален гигант: тя разполага с капитала да придобие и обедини стотици, дори хиляди успешни фирми. Но гигантите имат ясни изисквания към бройлерите, който поглъщат.



Не всяка фирма става за фураж на световните лидери



Тя задължително трябва да е автономна и устойчива, т.е. да може да работи сама, без личното участие на собствениците. Поглъщат се предимно фирми, които произвеждат материален продукт или масови, стандартни услуги с широк пазар. Никой не купува търговски фирми, които препродават чужд продукт, не се търсят и консултантски компании - колкото да са добри, те пропадат, когато собственикът ги продаде и хване пътя. Купуват се рентабилни фирми, т.е. които имат смислена и постоянна печалба. Поне три години назад фирмата трябва да има доказано устойчиво развитие, с ясни парични потоци, пълна отчетност и независим одит, за да стане атрактивна за поглъщане. И да има смислен обем. Сериозните корпорации бягат от тежката процедура на придобиването за фирми на стойност милион-два. Придобиване под 10 млн. евро нетна стойност не е интересно за тях. Орелът не лови мухи.



Ферми за фирми са нужни в България



Някой ден частният капитал може би сам ще ги създаде, но ще минат десетилетия. Става въпрос за финансови институции, които инвестират в дялов капитал, купуват собственост във фирми с потенциал, осигуряват им нужния капитал за растеж, променят организацията на дейността и управлението така, че да станат желана цел за придобиване. В успешния случай отглеждането във фермата за фирми трае три-пет години, след това фирмата бройлер се продава на някой лидер в бранша. А ако се окаже, че е отгледана фирма, която сама може да бъде (национален или регионален) лидер на пазара, тогава тя се трансформира в публично дружество, акциите й се продават на борсата.

Разумните държави не чакат частният капитал сам да организира развъдници за бизнес, те нарочно подпомагат създаването на фондове за дялов капитал, като влагат държавни средства или поемат част от риска на фермата за фирми. У нас имаше съвсем бегли опити за създаване на такива фондове, без видим успех. Но това е бъдещето. Нелепо е да чакаш чуждестранни инвеститори, ако няма в какво да инвестират. Рядкост са инвестициите на зелена ливада. Глобалният бизнес инвестира, като поглъща готови, добре работещи фирми. И ги плаща на истински добри цени.