"Най-лошото вече е зад нас". Панайота Муртиду размишлява върху това със сериозност, необичайна за общителен доброволец. Гръцкият премиер Алексис Ципрас често използва тази фраза, но тя все още се чувства малко объркана. "Политиците очевидно нямат представа каква е реалността", казва Муртиду. "Ако знаеха, нямаше да правят подобни изявления. Защото ситуацията не можеше да бъде по-зле".

"Гардиън" се срещна за първи път с Муртиду преди 4 години, докато тя опакова кутии с храна в клуб "Солидарност", който се помещаваше в атински офис на тогавашната радикална партия на Ципрас СИРИЗА. По онова време жената, която е с леви убеждения, бе голям привърженик на единствената политическа сила и истински вярваше, че тя ще може да изведе Гърция от тежкия финансов колапс. Обещанието на Ципрас да сложи край на строгите ограничения, юмрукът, който размахваше и пламенните речи, допадаха на чувството й за справедливост. През лятото на 2013 г. - почти 18 месеца преди да поеме властта, той беше "нашата голяма надежда, голямото обещание за по-добри дни".

Внезапната промяна в поведението на Ципрас, въвеждането на най-жестоките орязвания на бюджетните средства и повишаването на данъците, след като в Гърция започна тежката икономическа криза, сложиха край на опитимизма на Муртиду. Днес клуб "Солидарност" не работи в помещенията на местния партиен клуб, а в крайпътен бивш магазин за плодове и зеленчуци. Муртиду пък се бори с чувствата си, които варират от разочарование до гняв. "Кажете ми,



как някой може да оцелее с основна заплата от 490 евро



и да плаща всички сметки, които пристигат?", пита тя, докато подрежда пакети с ориз и варива, предназначени за нуждаещите се хора, с които младата гъркиня всеки ден се среща. "Има 51 семейства, които зависят от нас и повечето от тях са отчаяни. Да, Гърция успя да се спаси от фалит и дори отново излезе на финансовите пазари, но какво от това, след като гражданите й фалираха?"

В атинското предградие Кукаки, което е сред най-бедните, живеят гърци, едва свързващи двата края. Хриса Христодулаки и съпругът й Анестис живеят там от почти 50 години. С началото на кризата жената е била принудена да затвори фризьорския си салон и живее само от пенсия. "Първо посегнаха на много добрата ми пенсия от 1750 евро месечно", спомня си тя. "Направиха я 1430 евро месечно, а сега вече получавам 960 евро" , въздъхва Хриса. Анестис също е потърпевш от орязването на доходите. В миналото са се смятали за средна класа, а днес не са сигурни, че са част от нея. Надеждите да изкарат последните години на остров Крит са убити; както и плановете да живеят само с пенсиите си, без да се налага да работят.

"Често разговаряме за това", казва 68-годишната Хриса, която подстригва на черно, за да може да върже двата края. "Средната класа има определени преимущества. Ние обедняваме и имаме големи деца, които не могат да си намерят работа, не искат да отидат в чужбина и зависят от нас. Това е най-лошото. Цяло поколение, което познава само живот в криза - хора, които никога няма да могат да си намерят работа, да имат семейство или бъдеще".

Атина, подобно на повечето градски центрове, е сред най-тежко засегнатите от кризата - производителността се е свила с убийствените 26%. Проучване на организацията "ДиаНеосис" показва, че 15% от населението или 1 647 703 души през 2015 г. са получавали доста под прага на крайната бедност. През 2009 г. този показател не е надхвърлял 2,2%. Нетното богатство на гръцките домакинства се е свило бързо с 40%, според Националната банка.



Безработицата - най-гибелната последица



от рестриктивните мерки, е около 22% и е най-високата в ЕС, въпреки че е намаляла с 5% в последните 2 години.

Въпреки че най-лошото е отминало от фискална гледна точка, малко хора вярват, че Гърция ще може да избяга от четвърти спасителен пакет, дори и ако Атина си възвърне достъпа до пазарите, когато действащата в момента спасителна програма на ЕС и МВФ приключи през август догодина. "Гърците не могат да видят никаква светлина в тунела", казва Хриса Христодулаки, като клати глава с недоверие. "Те не вярват на нищо сега, докато не видят с очите си, че това е истина".

В отсрещния град Кесариани, който е крепост на комунистическата партия, местните власти вече се подготвят за зимата. В голямата бетонна сграда на кметството от 60-те години на ХХ век отделът за социални услуги планира провеждането на събития за събиране на пари като концерти и театрални постановки. Целта е да се финансират даренията на храни, които местните магазини и супермаркети вече не могат да си позволят да правят. "Нуждаещите се увеличават значително", казва Марилена Христодулу, а на стената в офиса й виси табела с надпис



"Бедността не е престъпление"



"Тази криза стигна толкова далеч, че дори и тези, които в миналото помагаха, страдат. В списъците имаме 367 души, които са в крайна нужда, а броят им ежедневно се увеличава".

Песимизмът, който се поражда от бедността, води и до увеличаващи се форми на солидарност. От другата страна на Акропола, в Керамейкос, гръцкият православен свещеник отец Игнатиос отговаря за акцията "Галини", която дава подслон на бездомните, осигурява безплатен стоматолог и обучава групи деца. Тези, които са се записали са т.нар. невидимите бедни - хора, които все още имат покрив над главите си, но заради тежки проблеми с дългове или безработица не могат да си плащат сметките. "Повечето от тях са типични представители на средната класа, които не искат да се показват, защото се срамуват", оплаква се той. "Обстановката се влошава. Трябва ни помощ, много повече помощ". От началото на кризата екипът от доброволци на Игнатиос дневно готви по 350 порции, но с увеличаването на търсенето нараства и зависимостта от дарения, предоставяни от известната организация за спасяване на храната Boroume.

Идеята за нея е на Ксения Папаставру, като организацията е спестила и дарила над 14 млн. порции с храна от създаването й през 2011 г. Въпреки изключителният успех Папаставру казва, че няма време доброволците да релаксират. Според нея кризата се е превърнала в чудовище, засягало обикновените гърци жестоко и непредвидимо.

За тези, които най-тежко са пострадали от опасността от фалит на Гърция, правителството на СИРИЗА е предоставило ваучери за храна и субсидии за плащане на наем, безплатна храна в училище и здравни грижи за около 2.5 млн. неосигурени лица. Те са доволни от това. "За най-бедните СИРИЗА е добра", казва Муртиду. "Но партията не прави това, което огромна част от населението се надява и това е много опасно. Ципрас предизвика успокояващ ефект, когато дойде на власт. Няма обаче друг Ципрас, който да ни обещае света и сега се страхувам, че земята може да се разтресе под краката ни. При следващите избори ще заложим на крайната десница".

Това е всеобщо притеснение. Гърците реагират на загубите с решимост и устойчивост, но въпреки това чувството за несигурност надделява. "Несигурността е новото нормално състояние", отбелязва преподавателят по психология Фотини Цаликоглу. "Тя може да се изрази в апатия, насилие, по-голяма несигурност. Не се знае как точно ще избухне".