Стане ли въпрос за обещания, Бойко Борисов не е от скъперниците. Раздава ги по-щедро, отколкото Бил Гейтс дарява имането си. Само преди три месеца, когато представяше третото си правителство от парламентарната трибуна, лидерът на ГЕРБ даде (голяма) дума, че ще модернизира страната за 4-те години предстоящ мандат. Пътища и изтребители, наука и хъбове, по-добро здравеопазване, образование и съд - каквото се сети човек, Борисов се врече да го осигури. Само изборната реформа я забрави. А отдавна вече е ясно, че ако премиерът не поиска нещо да се случи, партията му се чувства свободна напълно да го отсвири.

Това нагледно пролича в жалкия опит да се прокара чистият мажоритарен вот в Народното събрание. Борисов, който допреди изборите беше най-страстният радетел да се гласува за личности, се отдаде на вътрешните и международните си премиерски дела и съвсем забрави клетвите си да претвори в закон резултатите от националния референдум от 2016 г. Депутатите му усетиха, че вече не им се налага да си дават зор. Небрежно преписаха стария си (и позорно пропаднал) законопроект от миналия парламент и апатично рекоха на другите формации в НС: "Ами, това е, ако искате, подкрепете ни, ако не - здраве". И, разбира се, нищо не се получи. Управляващите знаеха, че ще стане така, опозицията също го знаеше.



Театърът приключи и завесата се спусна



Поне до началото на новия парламентарен сезон през есента.

Тогава ще стартира следващият епизод от парламентарната комедия, тъй като БСП трябва да внесе собствения си, дългоочакван законопроект за промени в изборната система. Междувременно обаче ярко започнаха да светят червени лампи, че закъснява друг, изключително важен етап на реформата - въвеждането на електронно дистанционно гласуване. Изборният кодекс изисква ЦИК да проведе три симулации на е-вот до края на тази година. А след 1 януари 2018 г. трябва да се гласува онлайн на три последователни вота, вкл. частични. Най-късно към средата на 2019 г. трябва да има напълно функционираща система за електронно гласуване, за да могат гражданите да изберат чрез нея представителите си в следващия Европарламент. Август вече преваля, а до момента нито една симулация не е проведена. От ЦИК си траеха, докато омбудсманът Мая Манолова не се присети да ги пита, след като беше сезирана по въпроса от българи, живеещи в чужбина. "През лятото е отпускарски сезон и е глупаво тогава да се правят симулации. До края на годината обаче ще се проведе всичко необходимо", увери говорителят на ЦИК Цветозар Томов. Но някак си не успя да внесе успокоение.

Причината е проста. Като всеки въпрос, свързан с изборната реформа, електронното гласуване зависи преди всичко от политическата конюнктура, а тя остава крайно неблагоприятна. От БСП са категорично против въвеждането му с мотива, че високите технологии създават рискове за манипулиране на вота. Същата теза винаги са споделяли и националистите, групирани около Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, които в момента са партньори на ГЕРБ в управлението. Позицията на ДПС е крайно обтекаема - партията на Ахмед Доган ту подкрепя, ту отхвърля е-вота в парламента, винаги с уговорката, че трябва да има "разписани законови гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборния процес и сигурността на информационните системи". Което им



оставя широко отворена врата да кажат "не",



когато си поискат. ГЕРБ е единствената парламентарна политическа сила, която досега е демонстрирала реална подкрепа за гласуването онлайн. Крайно нехайното отношение на Борисов и хората му към изборната реформа обаче не вдъхва особени надежди за бъдещето.

И тук някъде вероятно се крие причината за туткането на ЦИК. Изборната администрация просто се ослушва накъде ще задуха вятърът с промените в законодателството. Влезе ли законопроектът на БСП през есента, неизбежно ще завали и порой от други промени. Всеки в парламента ще използва момента, за да пробута нещо свое в Изборния кодекс или пък да премахне друго, което не иска. Като нищо някой може да каже, че е-вотът е много скъп и несигурен. И току-виж негативните настроения надделеят и вземат, че го премахнат. На ГЕРБ, както се каза, не може да се разчита. Най-много да вдигнат рамене и да кажат: "Ние го подкрепяме, ама другите не го искат". И това ще бъде всичко.

Има и друг момент. Как да очакваме някакъв реален напредък по отношение на дистанционното гласуване, след като въвеждането на машинния вот в национален мащаб буксува вече няколко години? По закон всички български гласоподаватели трябваше да получат възможността да пуснат бюлетина чрез терминал в избирателната си секция на последните парламентарни избори на 26 март т.г. Това обаче не се случи. За да сме честни, провалът беше не само на ЦИК, но и на служебното правителство на Огнян Герджиков, управлявало страната по онова време, на редовното правителство на Борисов преди него, както и на кабинета "Орешарски", когато беше приет действащият Изборен кодекс - просто никой години наред не си беше свършил работата, както трябва. Така се стигна до фрапантно нарушение на закрепени със закон права на българските граждани. Партиите и държавните институции за пореден път доказаха, че не са в състояние



да изпълнят дългосрочен ангажимент,



който са поели към обществеността. Въобще да не споменаваме многомесечната политическа истерия, предизвикана от спекулациите, че може да се стигне до оспорване на изборите.

Засега едно е ясно - симулации на е-вот ще има. От Държавна агенция "Електронно управление" най-накрая задействаха процедурата. Пък и в крайна сметка става въпрос за експериментално гласуване за измислени партии и кандидати, от което никой няма да се почувства застрашен. Пък и току-виж опонентите му открили някой нов аргумент срещу въвеждането му. А ЦИК ще може да претендира, че поне нещо е свършила, както се полага. Оттам нататък бъдещето на обещаното ни гласуване онлайн е повече от несигурно. А рискът да остане на етап частичен експеримент расте.