МВР пак оплете конците и обърка обществения интерес с личния интерес на управляващите. Един футболен запалянко се оказа заплаха за премиера Бойко Борисов със свои изказвания във "Фейсбук"... отпреди 4 месеца. Ако въпросният мъж наистина представляваше заплаха, горкият премиер... Какво ли щеше да му се е случило?

Симптоматичен е фактът, че ГДБОП - дирекцията, уж функционираща изключително срещу организираната престъпност, тръгна да се разправя със софиянеца заради репликата "Борисов, времето ти свършва, идва времето на народната любов с пушки и сопи", при това с такова голямо закъснение. Спецслужбата или е извън времето и пространството и



не работи нищо съществено, или се натяга на премиера -



и бездруго напоследък ДАНС е модната агенция в държавата. А дали не са верни и двете предположения?

Сега виновните ще си изпатят яко, защото, освен че се изложиха здраво, сгазиха яко лука - направиха премиера смешен. И той се принуди лично да се извинява на гражданина, че даже и да му обещава в бъдеще да му решава проблемите. Така работи този премиер - всичко е въпрос на лични контакти. Интересно дали са обсъдили твърдението, че 95% от хората в телефонния указател го псуват...

В крайна сметка излязоха изключително смешни цитати на антимафиотите, притискали запалянкото. "Пишете всичко" - казали те и настояли да напише, че не желае да убива премиера. Това покаяние даже на гражданина му прозвучало странно, та от ГДБОП се редактирали: "Не, така не е добре, напишете, че се разкайвате за думите си."

Въпросното покаяние е интересен правен прецедент. Реално човекът би трябвало да е получил предупредителен протокол да се въздържа от подобни действия в бъдеще - тоест да се държи прилично във "Фейсбук". Всъщност обаче се е случило и друго -



бил е притиснат да се закълне, че няма да критикува Борисов



и да пази в тайна абсурдната случка.

Клетвите за вярност към премиера вече станаха традиция в нашата авторитарна държавица. Нагледахме се на сценки как Борисов връчва чекове с пари на данъкоплатците на кметове, попове и други дребни държавни фактори, а те, навели глави покорно, само дето ръка не му целуваха. Някои впрочем целунаха - например Кирил Котев, Георг Георгиев и Цветан Цветанов на партийно събитие в Сандански на Сирни заговезни. Сякаш са целунали ръката на премиера - така изглеждат и всички лели, чичовци и младежи, които се натискат да се снимат с него по манастири и инфраструктурни обекти. Слагаш една такава снимка на стъклото на колата или при личните си документи, и да дойде ГДБОП да те проверява, ако иска...

Борисов може и да има страшен вид, но очите му - добри, добри..., както се казваше в стария виц. Той даже бил разголил душата си пред софиянеца и признал, че "това не е начинът, по който трябва да се притискат гражданите на страната". Всички сме на мнение, че има къде-къде по-рафинирани и ефективни начини за притискане на гражданите - представителите на бизнеса ги знаят най-добре.



В МВР очевидно не могат да си научат урока



Все още е пресен скандалът с подпийналия магистрален строител, който пиян на селски събор изрече нецензурни думи по адрес на Бойко Борисов и кмета на Симитли. Полицията веднага се втурна и арестува пияния за хулиганство, нарушаване на обществения ред и неуважение към обществото. Той пък взе, че се оказа виден магистрален строител, който грее до премиера на многобройни снимки от строежа на магистрала "Струма".

Разбира се, Борисов веднага излезе на сцената, за да замаже случая и да обяви, че на пиянски приказки не обръщал внимание. Прокуратурата и тя се дистанцира от скандала, изгоря само един полицейски шеф. И пак слушахме приказки за "превишаване на полицейски правомощия и непремерени действия по отношение на граждани".

Впрочем има голям катарзис - когато беше главен секретар на МВР, лидерът на ГЕРБ



никак не беше милозлив към гражданите, които си изпускаха нервите



Така един студент беше осъден за заплаха за убийство "за назидание", въпреки че заплашеният не се бил изплашил. Очевидно не се е обидил нито от намеците за шефа на Симитли, нито от предупрежденията за народната любов. Даже, както личи, Борисов стана пръв приятел и с кмета на Симитли - видян да се навърта упорито пред централата на ГЕРБ след деликатната случка, така и с футболния фен, който очевидно вече се изживява като приятел на премиера, за когото доскоро пророкуваше сопи.

Но дори това не е изненада - Борисов обича катарзисите и сам ги изживява. Така критикът му Антон Тодоров, автор на книгата "Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите", стана виден гербаджия и си промени коренно мнението за премиера. Също и Яне Янев, който преди години щеше да уволнява Борисов и виждаше в негово лице престъпник и мафиот, през втория му мандат се кротна до него като антикорупционен съветник.

Факт е - премиерът умее да опитомява хора. Със или без помощта на службите за сигурност, които очевидно винаги са готови да се престараят и да станат за резил.